Основните централи на световния шпионаж

Странната смърт на английския микробиолог Дейвид Кели, която е причината за най-сериозните досегашни проблеми на премиера Тони Блеър, стана част от един много странен процес - смъртта на най-малко 12 и вероятно над 20 изтъкнати световни учени-микробиолози, починали при странни обстоятелства след ноември 2002 г.

59-годишният Кели беше водещ експерт по биооръжията и посещаваше не само Ирак, но и ултрасекретния Институт за биологически изследвания в Израел.

Израел досега не е подписал Конвенцията за забрана на биологически оръжия, която е ратифицирана от над 140 държави и забранява развитието, притежаването и използването на нападателни био- и химически оръжия.

ЦРУ, ФБР, MI-5 и други централи проучват смъртта на Кели и неговите връзки. Разбра се, че Кели е имал контакти с две компании на биооръжейната промишленост на САЩ.

Единият от експертите, с които Кели е контактувал, е бившият съветски учен, избягал на Запад - Камовтжан Алибеков, който в Америка стана Кен Алибек. Сега той е президент на Hadran Biosystems, специализирана в лекарства и ваксини срещу био-терористични атаки. Кели е имал намерение да отиде да работи във фирми в Америка. Едната възможност е била Hadron, която има тесни връзки с Пентагона и ЦРУ.

Другата е Regma Biotechnologies. Кели е помагал на нейния създател Владимир Пасечник да се установи в Англия. Фирмата има договор с американските военноморски сили за "диагностика и терапия на антракс".

Двама други учени, с които Кели е работил, са американците Бенито Ке и Дон Уили. И двамата микробиолози работеха в ДНК-изследванията, като тяхната работа би могла да е изключително важна за развитието на военизирани патогени, които атакуват определени групи население, идентифициращи ги според генетическия код, т.е. така нареченото расово биооръжие.

Но преди две години Ке и Уили умряха. С това започна и серията.

На 12 ноември 2001 г. Ке - на 52 години, напусна лабораторията си в Университета в Маями след телефонно обаждане. Беше намерен в безпомощно състояние наблизо и умря на 6 декември. Полицията съобщи, че е имал инфаркт, въпреки че бил в добро здраве.

На 16 ноември 2001 г. Дон Уили - на 57 години, изчезна и неговата кола беше намерена на моста до Мемфис. Тялото му откриха чак на 20 ноември.

Смъртта на споменатия Владимир Пасечник на 23 ноември 2001 г. събуди още повече въпроси. Той беше намерен мъртъв в леглото си в Уилтшир (Англия) 10 дни след като се беше срещнал с Уили в Бостън да обсъждат последните си постижения в ДНК - проучванията. MI-6 съобщи за смъртта на Пасечник чак след един месец.

Това все още беше само началото:

• На 10 декември 2001 г. Роберт Шварц - на 57 години, беше убит във Виржиния
• На 11 декември виетнамецът Сен Ван Нгуен - на 44 години, беше намерен мъртъв в предверието към хладилника на лабораторията, в която работеше в Австралия
• На 8 февруари 2002 г. Владимир Коршунов - 56 години, беше убит в Москва
• На 11 февруари 2002 г. Йан Ленгфорд - на 49 години, беше намерен мъртъв в дома си в Норуич (Англия).

Преди това, на 4 октомври 2001 г., самолет в полет от Израел до Новосибирск беше свален над Черно море от отклонила се на ... 150 километра "погрешно" изстреляна украинска ракета. Всички бяха убити, в това число петима челни руски микробиолози, връщащи се от Израел. Новосибирск е научната столица на Сибир с 50 институти и 13 пълни университети, при население от 2,5 милиона души.

И тук има много неизвестни. Защо Моссад изпрати в Украйна група за разследване на катастрофата. Защо украинците и досега не съобщават имената на загиналите.

Институтът за биологически изследвания е сред най-секретните на Израел. Само ядреният център Димона в пустинята Негев е с по-голяма секретност. Бившият член на Кнесета Деди Цукер предизвика скандал като съобщи, че в института създават "етническо оръжие" срещу арабите или други раси.

По времето, когато стана катастрофата над Черно море израелски журналисти съобщиха, че трима техни микробиолози са загинали в катастрофата на Swissair от Берлин до Цюрих, който се разби при кацане. Това бяха шефът на департамента по хематология на болницата "Ичилов", директорите на телавивския здравен департамент и на медицинския факултет на Хабрийския университет - Авишай Беркам, Амирам Елдор и Яков Матзнер.

Всичките тези учени, които умряха в течение на няколко месеца, правеха почти идентични разработки с глобални, политически и финансови последици.

Ке беше микробиолог в онкологичните проучвания.

Уили беше експерт по борбата на имунната система с опасните вируси Ебола, СПИН, херпес и инфлуенца.

Шварц беше водещ учен в биофизиката и ДНК-изследванията.

Избягалият през 1989 г. от СССР Владимир Пасечник първи разкри биооръжейната програма на СССР - антракс, чума, туларемия и едра шарка, които бяха сред най-големите тайни на студената война.

На 9 февруари 2002 г. "Правда" съобщи, че Виктор Коршунов, директор на микробиологичния факултет на Руския държавен медицински университет е бил убит. "Това е третата смърт на учен през последните няколко седмици - продължаваше "Правда". През януари руската академия на науките загуби двама световно известни учени - академик Иван Глебов беше убит от бандит в Петербург, а членът на академията на науките Алекси Брушлински - в Москва."

Но и това не беше всичко.

На 28 февруари 2002 г. в Сан Франциско беше убита от неин колега водещата генетичка Таня Холцмайер, родена в Русия, специалист по молекулярната медицина, раковете и СПИН. Убиецът беше намерен "самообесен".

На 25 март 2002 г. в самолетна катастрофа загина Стивън Мостов, един от водещите американски специалисти по инфекциозните болести.

На 27 март в Лондон микробиологът Дейвид Уин-Уилямс беше ударен от кола. Той работеше над възможността на микробите да се приспособяват към външните екстреми, към бомбардирането с ултравиолетови лъчи и глобалното затопляне.

Според други информации има още поне дузина убити техни колеги, за които не се съобщава.

Трима от петимата убити американци имаха връзки с ЦРУ.

Някои от английските учени имаха намерения за ексхумират в Лондон телата на 10 жертви на епидемията от испански грип от 1918 г., най-смъртоносния вирус в историята на света, за да открият генетическата структура на вируса и да го елиминират.

Същото е правил и Пасечник за Regma. Той умря шест седмици след съобщението за планираните ексхумации.

Веднага след регистрираните случаи на антракс в САЩ след 11 септември, администрацията подписа договор с немския Bayer за милиони дози антибиотик Cipro. Това стана въпреки съобщенията на водещи специалисти, че има други, по-евтини алтернативи на Cipro, който не е доказал ефективност срещу погълнат антракс.

Използването на антракс за военни цели беше развито от Уилям Патрик III, който има четири секретни патента за процеса. Той работеше във Форт Детрик и Юта, а и сега е биооръжеен консултант на Пентагона и ЦРУ. Патрик постигна процес, в който спорите на антракс могат да се концентрират до ниво един трилион в грам. Нито една друга страна не е успяла да концентрира над 500 милиарда в грам. През последните години Патрик работеше с Кен Алибек в Hadron. Фирмата беше основана от д-р Ърл Брайън, приятел на Роналд Рейгън. През 80-те години Hadron и Брайън работеха с крадеца на прословутата компютърна програма PROMIS - Inslaw Corporation. Програмата, според последни данни, е била обогатена с изкуствен интелект за интегриране и разработка на най-важните световни бази-данни, в това число и в шпионажа.

Възможно е PROMIS да е проникнал в база-данните на споменатите жертви и е разкривал разработки, които са могли да застрашават някоя по-голяма супертайна операция.

Почти всички микробиолози са искали да разработят лекарства за борба с патогени, базиращи се на генетичния профил и на лекарства, които си "сътрудничат" с гените на болния. Теоретично лекарство може да бъде произведено за определена група от хора с единни генетични белези. Процесът може да бъде обърнат и за да развие патоген, който да атакува и убива определена група хора с обща генетична схема - например расова група или само хора с кафяви очи.

Това означава, че микробиолозите биха могли да постигнат лечение на едра шарка или антракс без антибиотици или ваксини. Но контрактите на големите фармацевтични производители за ваксини и лекарства срещу тези епидемии възлизат на десетки милиарди долари. Ако епидемиите могат да се лекуват по нетрадиционни начини, те ще станат ненужни. Може би микробиолозите са пречили на тези планове или са знаели твърде много за нещо друго.

Зад кулисите се води една от най-свирепите и безогледни битки в световните научни среди. Дали смъртта на Дейвид Кели беше част от тази операция?И кой избива най-добрите световни микробиолози? Ще продължим да следим темата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ