Генезисът на човечеството

Покрай дискусията дали на Марс има живот и какво представляват неговите канали, "лица" и "пирамиди" не обръщаме внимание на най-близкото тяло до Земята - Луната. Кой е казал, че ако има друга цивилизация тя непременно трябва да живее на повърхността? А защо не под нея?

В сравнение с другите известни на човека космически обекти, Луната е най-голямата енигма и един от най-сложните проблеми в космогонията, който може да бъде обяснен и с една от следните четири хипотези:

Хипотеза № 1: Луната някога е била част от Земята и се е откъснала от нея след космическа катастрофа, което обаче се опровергава от наличните досега доказателства

Хипотеза № 2: Луната се е формирала самостоятелно от същия облак газ и космически прах като Земята, и веднага е станала естествен спътник на Земята. Но защо тогава между тях има толкова голяма разлика в гравитацията - на Луната 3,33 гр. на кубически сантиметър, а на Земята - 5,5 гр./куб. см. Освен това, ако се вярва на пробите, донесени от американските космонавти, лунните скали не са със същия състав като земните

Хипотеза № 3: Луната се е появила отдавна, далеч от Земята, даже извън Слънчевата система. Това означава, че тя не е направена от същата "глина" като нашата планета. Пътуващата във Вселената Луна е стигнала до Земята и чрез сложна взаимовръзка от гравитационните сили се е установила на геоцентрична орбита

Хипотеза № 4: Луната е изкуствен сателит, който е бил поставен в орбита от друга цивилизация, която не ни е известна.

За какво става дума? Специалистите знаят, че ако имат намерение да изстрелят изкуствен спътник, той трябва да е кух. От друга страна ще бъде наивно да се смята, че някой, който е в състояние да изстреля такъв огромен космически обект ще остави една празна кутия, въртяща се около Земята. Вероятно става дума за древен гигантски космически кораб, чиято вътрешност е била пълна с гориво за двигателите и материали, с части за ремонти и навигация, инструменти и всякакъв вид машинерия, т.е. с всичко, което му дава възможност да служи като ноев ковчег на интелекта или като дом за цяла цивилизация, предвиждаща безкрайно дълго (стотици милиони години) скитане в Космоса.

Повърхността на този космически кораб трябва да е супертвърда, за да устои на ударите на метеорите и огромните температурни разлики. Вероятно обвивката е двойна, като основната вътре е дебела около 20 мили, а външната е по-тънка - около 3 мили.

Тъй като диаметърът на Луната е 2 162 мили, това означава, че външните обвивки са сравнително тънки и корабът вътре е кух. Най-голямата пропорция на лунната маса е концентрирана в централната част на ядрото, което има диаметър 2 062 мили.

Разстоянието между ядрото и обвивката, което е около 30 мили, е било пълно с газове за технологични и други цели.

С такава вътрешна структура Луната може да има специфична гравитация от 3,3 грама на кубически сантиметър, която се различава от земната - 5,5 гр./куб. см.

Най-интересни на лунната повърхност са кратерите. Те се различават. Някои са по-малки от един метър, други достигат 120 мили, като най-големият е с диаметър 148 мили. Как може Луната да е обезобразена така?

Има две хипотези - вулканична и метеоритна. Повечето учени са привърженици на втората - кратерите са резултат на космическото "бомбардиране" през милионите години.

Наистина става дума за бомбардиране, тъй като и най-малкото космическо тяло, участващо в космически сблъсък се държи като бойна глава, пълна с динамит, или даже като ядрена глава. В момента на удара става светкавично сгъстяване, което се превръща в плътен газов облак, в плазма и в огромна експлозия.

Според учените обаче метеорит с диаметър 6 мили при удар в Луната трябва да проникне в нея до 24-30 мили. Изненадващо нещо е, че колкото и големи да са били метеорите, паднали на Луната (някои от които са имали над 60 мили в диаметър), и независимо с каква скорост са пътували (в някои случаи комбинираната скорост е над 39 мили в час), кратерите, които са оставили са дълбоки само 1,2-2 мили, въпреки че се различават със своите диаметри.

Да вземем например кратера с диаметър 148 мили. Каква огромна експлозия е необходима, за да изпрати милиони тонове лунни скали на десетки мили наоколо. На мястото на удара би трябвало да има изключително дълбока дупка. Нищо подобно. Има максимум три мили между най-ниската и най-високата точка на яката на кратера.

Това е твърде плитко. Освен това дъното на кратера следва релефа на лунната повърхност. Ако застанете в средата няма да видите неговите ръбове, защото ще са отвъд хоризонта. Това е странно, нали?

Съвсем не е ако се предположи, че метеоритите удрят в споменатата външна обвивка на Луната, която е буфер и непробиваема сферична бариера. Ако се вземе предвид, че тя е дебела около 2,5 мили, това е и максималната дълбочина на кратерите.

Да разгледаме и химическият състав на лунните скали. Американските учени откриха в тях хром, титан и цирконий - изключително здрави метали с антикорозионни качества. Комбинацията от тях изгражда непреодолима бариера пред всякаква температура и външна агресия.

Ако за защитата на този изкуствен спътник би трябвало да се направи материал, който да е устойчив срещу метеоритите експертите биха избрали именно тези метали.

От инженерна гледна точка космическият кораб, който наричаме Луна, е конструиран съвършено. Вероятно той е по-стар от Земята. Във всеки случай някои от лунните скали се оказаха по-стари и от най-старите на Земята. Трудно е да се каже кога Луната е започнала да се върти около Земята, но според някои оценки това е станало преди около 2 хиляди милиона години.

Заради това Луната отдавна не е населена и нейните автоматични машини не работят. Стабилизаторите са "умрели" и полюсите са се сменили. Времето е взело своето. Много вероятно е, че дългите 940 мили вериги от малки кратери да са били формирани след взривовете на газ през пукнатините на вътрешната черупка след космически сблъсъци.

Една от най-забележителните черти на лунния пейзаж е вертикалната стена, висока 500 метра и дълга над 60 мили, която е била формирана в резултат на огъването на вътрешната обвивка след удар с космическо "торпедо".

Но складираните в Луната материали са все още там, където са били и са достатъчно масивни, за да предизвикват гравитационни аномалии.

Какво е Луната днес? Вероятно става дума за колосален космически Некропол, или космически "летящ холандец". Може да е космически кораб, изоставен от своя екипаж, контролиран автоматично.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ