Основите на геополитиката

"Строго секретно" е едно от двете основни издания в Източна Европа, разработващи тематиката на геополитиката. Въпреки наложената от нас популярност на този термин засега той не е разбиран правилно.

Всъщност геополитиката започва от планетарното виждане, от разграничаването на основополагащите глобални сили и тяхното съотношение.

Само в светлината на сблъсъка на интересите на тези планетарни "чудовища" - Хипопотамът /континенталните сили, Heartland, Евразия/ и Левиатан /морските държави, Световният остров, World Island/ трябва да се разглеждат локалните конфликти между държавите и етносите. Именно този глобален подход е основата на геополитиката като наука.

Като първи в България започнахме да правим анализи от геополитическа гледна точка. Ето защо сме длъжни да разкрием фундаментите на геополитиката.

Актуалната проатлантическа насоченост отразява невежеството на управляващшите през последните години в България игноранти, извършващи най-голямото историческо престъпление спрямо нея, изтръгващи я от орбитата на нейното естествено "въртене" и препращащи я в сферата на атлантизма, като обективно действат и срещу нейната европейска същност. Останала без "континенталния кислород" и без своята естествена геополитическа среда България постепенно умира. Това е и целта на Левиатан, на Анакондата...

Войните на САЩ в Афганистан и Ирак дадоха точно обратният резултат. САЩ губят и в двата случая. При евентуална бърза и лека победа САЩ нямаше да направят никакви отстъпки на Франция и Германия и щяха още повече да циментират своята позиция срещу тях. И обратното - опозицията на Франция и Германия срещу САЩ.

Вторият вариант, който сега се разиграва е, че САЩ не постигнаха нито бърза, нито лесна победа в Афганистан и Ирак и затъват там. Сега трябва да търсят помощ от Германия, Франция и Русия, за да не се стигне до срив.

Позицията на Берлин, Париж и Москва се определя от тяхната оценка до каква степен евентуалният срив на САЩ може да повлияе върху техните национални интереси и дали разходите по съдействието на САЩ да се измъкнат от тресавището ще са по-малки от разходите, свързани с излизането от срива на световната система, причинен от евентуалния крах на САЩ.

Засега тази равносметка не е направена, заради което позициите на Франция, Германия и Русия не са изчистени.

Това пролича по време на визитата на Путин в САЩ и неговата противоречива позиция, както и в нюансирането на отношението на Берлин и Париж, което като цяло е много по-твърдо от позицията на Кремъл.

Но налице са редица признаци, които дават основание да се твърди, че изграждането на американската империя - Pax Americana, беше спряно. Може даже да се каже, че тази империя не се състоя, което колкото по-рано се разбере, толкова по-добре ще бъде за самите американци и за останалите. Противостоенето "християнство - ислям", както и "Север-Юг" също загуби много от своя начален интензитет и е на път да бъде редуциран.

Най-изненадващо, но закономерно, не толкова заради изявата, колкото заради скоростта с която се проявиха, в геополитическа фаза преминаха не само сблъсъкът Изток - Запад, Море - Суша, атлантизъм - Евразия, но и вечните човешки ценности - вяра, дълг, любов и култура срещу пари, власт, секс, удоволствие, потребление, развлечение.

Противостоенето Изток-Запад беше сменено от противостоене "човечество - САЩ", което за теоретиците на атлантизма е най-големият кошмар.

Бяха необходими само три години от XXI век, за да се разбере, че САЩ влизат в него не като неоспорим лидер. Тяхната империя се оказа по-скоро плод на срива на Русия и на огромните проблеми на Европа и Китай, а не на собствен империален потенциал.

Парадоксално за това основно значение има островният характер на САЩ, която се оказа слаб и далечен, за да може "анакондата" да глътне Евразия.

Империята на САЩ се оказа фикция не толкова, защото "човечеството" ще я победи, а защото САЩ няма да издържат на своите собствени амбиции.

За да си лидер, не е достатъчно да се печатат долари. За лидерството не е достатъчна и грубата сила, хитростта или високомерието. За империята е необходимо духовно и идеологическо превъзходство. А родената от масовата кока-кола култура Америка не разполага нито с едното, нито с другото.

От политиката на възпиране на СССР, САЩ преминаха към политика на възпиране на цялото човечество. От политика на изпреварване, към политиката на повсеместно прилагане на блокиращи технологии, от политиката на трансатлантическото лидерство към политиката на силата спрямо Европа, към деленето на "стари" и "нови", към сплашване и конфронтация.

Америка загуби битката с новия гигант, чието изграждане започва в Евразия и отговаря на глобалната й планетарна цивилизационна мисия.

Този свръхпроект ще има много подравнища. Евразиатската Империя ще има структура, в която ще съществуват различни степени на взаимозависимост на отделните части. Съвършено ясно е, че тя няма да бъде нито нов Франк-Райх, нито нова Руска или Съветската Империя, нито нова ос Рим-Берлин-Москва-Токио.

Основният интегриращ момент на Новата Империя ще бъде борбата срещу атлантизма и отпорът на либерално-пазарната, морска, "картагенска" цивилизация, която се въплъщава днес от САЩ и онези политически, военни и икономически структури, които служат на атлантизма. За успеха на тази борба е необходимо създаването на гигантски гополитически континентален стратегически блок.

Именно единството на стратегическите континентални граници ще бъде главният интегриращ фактор на Новата Империя, която ще е единна и неделима във военно-стратегически смисъл и ще налага политически ограничения на всички вътрешни подимперски формирования. Всички блокове, които ще влязат в състава на Новата Империя ще бъдат политически ограничени само в едно - категорично ще им бъде забранено да служат на атлантическите геополитически интереси, да излизат от стратегическия съюз и да вредят на континенталната сигурност. На това и само на това висше равнище Новата Империя ще бъде цялостно геополитическо образование.

На следващото по-ниско равнище Новата Империя ще бъде "конфедерация на големите пространства" или четири вторични империи - Европейска империя на Запад - около Германия, Франция и Средна Европа, Тихоокеанска империя на Изток - около Япония, Централноазиатската империя на юг - около Иран, и Руската империя - в центъра. Логично е, че централната позиция в този проект е главна, тъй като именно от нея зависи териториалната връзка и еднородност на всички останали съставни части от този гигантски континентален блок.

Отделни самостоятелни Големи пространства ще съществуват и извън тези блокове - Индия, панарабският свят, панафриканският свят, Китай. Югоизточна Европа ще бъде между Империята на Европа, Руската империя и панарабската, което ще й дава важно значение, ако навреме бъде осъзната като историческа еволюция.

Всяка от вторичните империи ще се гради на расов, културен, религиозен, политически или геополитически интегриращ фактор, който във всяка ситуация ще бъде различен. Степента на интегрирането на империята ще бъде също променлива величина, зависеща от конкретната идеологическа база, върху която една или друга вторична империя ще се изгражда.

По същество Западната Империя в Европа вече е изградена. В близко време ще започне и изграждането на новата Руска империя. Източната японска империя вече е дефинирана ясно.

Битката сега се води за южната диафрагма - Средна Азия и Близкия Изток, и за подстъпите на Балканите, Средиземноморието, Балтика, Тихоокеанския район. Конфликтите по тази стиковка между Евразия и атлантизма няма да престанат и могат да включат Северна Корея, Сирия, Турция и Иран.

Вътре във вторичните империи ще действа конфедеративният принцип спрямо по-малките етнически, национални и регионални единици, които в по-голяма или по-малка степен ще бъдат наречени "страни" или "държави". Суверенитетът на тези "страни" ще има съществени ограничения, на първо място стратегически, произтичащи от принципите на цялата континентална империя, и на второ място, дължащи се на спецификата на Големите пространства, в чийто състав влизат. При това обаче ще се отчитат историческите, духовните, географските и расови особености на всеки регион.

Така например българите могат да бъдат отделен народ или страна в рамките на новата Централна империя, наред със сърбите, украинците, белорусите, гърците, свързани с юрисдикцията от славянско-православен тип. Едновременно те ще зависят от Евразиатската империя, чиито стратегически интереси ще бъдат поставени над националните, расовите и конфесионални интереси на източните славяни.

Същото може да се каже за французите, които ще останат "народ" или "страна" в рамката на Европейската империя, наред с немците и италианците, свързани с общи имперски традиции, християнска религия и принадлежността към индоевропейската раса. Но самата Европейска империя ще бъде подчинена на стратегическите императиви на цялата континентална Нова Империя.

По същия начин ще изглеждат нещата и в Средна Азия, тихоокеанското пространство, арабския свят, черна Африка, Индия и т.н.

Ясно е, че на планетарно ниво от строителството на Новата Империя, основният губещ ще бъдат САЩ. Подриването на тяхната мощ трябва да завърши с пълно разрушаване на тази геополитическа конструкция, реализирано планомерно и безкомпромисно от всички участници в Новата Империя.

Евразиатският проект предлага в това отношение евразиатска експанзия в Южна и Централна Америка, за да бъдат извадени от контрола на Северна Америка, като се използва и испанският фактор като традиционна алтернатива на англосаксонския и бъдат провокирани нестабилност и сепаратизъм в границите на САЩ, които няма да издържат това вътрешно напрежение.

Древната формула на Рим "Картаген трябва да бъде разрушен" ще стане абсолютният лозунг на Евразиатската империя, тъй като той концентрира в себе си цялата същност на планетарната геополитическа стратегия на събуждащия се за своята мисия континент.

Конкретиката на изясняването на статута на един или друг "народ" или "държава", на едно или друго Голямо пространство в рамките на общия континентален блок ще стане актуална само след геополитическото обединяване. Само тогава евразиатските народи ще решават вътрешните проблеми напълно свободно без давление от страна на атлантическите оси, които са заинтересовани само в едно - да не допуснат навлизането в Евразия на мира, хармонията, добросъседството, независимостта, достойнството, традицията...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ