Стратегическа прогноза на "Строго секретно"

На прага на новото хилядолетие България е в изключително сложна ситуация. Сега, както никога в миналото, е необходимо да се утвърдят в нова форма приоритетите, целите и константите на историческия път и да се отнесат към контурите на новия свят, в който предстои да живеем.

България реално никога не е имала национална идея. Именно заради нейната липса тя стигна дъното на своето дегенериране през последните 14 години, което се дължи на пагубното ориентиране към атлантизма, американизма и ционизма.

Но през всички епохи, които са ни известни в своята реалност, може да се проследи една обща линия - това е обективната евразиатска насоченост на българската държава и история.

Евразиатска, а не атлантическа. България е част от Евразия. Когато сме следвали тази мисия, винаги сме печелили. Ориентирането пък към атлантизма в различни периоди водеше до разгрома и разчленяване на българската държава. България беше и е опасна за атлантизма, защото е евразиатска, славянска, православна, междинно пространство между морето и континента, между Средиземноморието и Русия, между Близкия Изток и Средна Европа, защото е един от най-важните геополитически кръстопъти на Евразия.

Но не само анализът на миналото е важен. Още по-важно е да се обхване панорамата на настъпващия нов свят, в който повечето параметри на новопоявяващата се цивилизация отричат онова, в което се състоеше историческият опит на българите. Пасивната позиция на България в новия свят, покорността и имитацията биха означавали фактическо самоунищожение, окончателно и безвъзвратно излизане от световната история.

Бъдещето засега е неопределено и никой не може да каже какво ще се случи. Въпреки това могат да се очертаят магистралните тенденции.

Несъмнено новото хилядолетие предлага принципно нова карта на реалностите, в която действа комбинация от сили и вектори.

Заради това особено важно е да се определят главните геополитически тенденции на XXI век. Както неведнъж отбелязвахме, геополитическото съдържание на световната история е дуел на двете цивилизации - на Сушата и на Морето. Цивилизацията на Морето намери своя най-добър досегашен израз в структурата на съвременния Запад, групиран около САЩ и страните от НАТО.

Цивилизацията на Сушата пък постепенно се отъждествява с Евразия, с Русия - като континенталното пространство на сърцевината на земята heartland, и с все по-ясно очертаващата се ос Париж-Берлин-Москва-Делхи-Токио и (евентуално) Пекин.

Последният дуел между двете цивилизации премина под формата на противостоенето на Източния и Западния блок и на двете свръхдържави - СССР и САЩ. СССР изпълняваше ролята на евразиатския полюс, САЩ - на атлантическия. Крахът на СССР означаваше геополитическо поражение на цялата цивилизация на Сушата. Друга оценка на това явление не може да бъде дадено. Тя е изходната точка за ставащото в България след 1989 г.

Светът, който се изгражда сега е американоцентричен и еднополюсен. САЩ останаха единствената свръхдържава и ще направят всичко възможно да предотвратят възраждането на другия полюс - на Евразия. Но силата, с която атлантизмът атакува Евразия я укрепва като алтернатива. Отговорът на глобализирането и на атлантическия модел под егидата на Запада е появилият се Евразиатски проект, в който трябва да участва и България, ако иска да присъства и в бъдещето.

Наред с атлантизма друга важна тенденция на новата геополитическа картина на света е мондиализмът (от френското le monde - свят), т.е. размиването на границите между държавите, народите и културите.

Процесът на мондиализма обаче не е неутрален или спонтанен, а организиран и спонсориран от единствената свръхдържава - САЩ. С други думи мондиализацията е опит за универсиализиране на атлантическия модел и пренасяне на основните черти на западната цивилизация на Морето върху целия свят. Този единен свят ще бъде изграждан по такъв начин, че да увеличи проекцията на САЩ чрез налагането на техните социално-икономически ценности.

Следващата важна геополитическа тенденция е задълбочаващата се пропаст между страните от "богатия Север" (полюса на атлантизма) и страните на "бедния Юг". Балансът на "богатия Север" е положителен в смисъл на консумираните блага, и отрицателен - в смисъл на разходите. Балансът на "бедния Юг" е точно обратният. Демографските, екологически, социални, финансови, политически и културни разходи по изграждането на западната цивилизация се прехвърлят върху "бедния Юг", и периферията. Това ражда противоречия от нов тип, които в голяма степен ще определят бъдещата картина на планетарните реалности. На мястото на националните и класови противоречия от отминалия XX век идва епохата на геополитическите и геоикономически противоречия.

Още една тенденция на геополитиката на XXI век ще бъде изменението на качеството на планетарното пространство, което с развитието на новите форми на транспорта и телекомуникациите преминава към нов модел на съществуване. Реалното географско и геополитическо пространство на света като че ли се дублира на виртуално равнище от информационните системи и мрежи. Това ражда особено измерение на геополитическата картина на света, където основните тенденции на финансовия, културен и цивилизационен живот, на политическите битки и еволюцията се пренасят в сферата на виртуалния свят на глобалната компютърна мрежа.

Тази виртуална реалност представлява важен параметър на новото геополитическо устройство на света и на човешкото съществуване.

Всичко това се съпровожда от нови тенденции в икономиката на XXI век.

Първата от тях е либерализирането, т.е. тържеството на либералния икономически модел, който е в основата на цивилизацията на Морето. В степента, в която ще се развива еднополюсният свят ще бъде насаждан и пазарният модел във всички райони на света. Но наред с глобализирането на либералния модел все по-рязко ще се открояват и дълбочинните недостатъци, съдържащи се в него, неговите противоречия и отрицателни черти, които изглеждаха второстепенни на предишните етапи на остър сблъсък между алтернативните икономически системи - социализмът и капитализмът.

Следователно тенденцията към либерализъм ще се съпровожда от нарастваща контратенденция към търсене на нови алтернативи.

А това означава, че в икономиката ще се задълбочава сблъсъкът между глобализирането и либералната икономика, и търсенето на техни алтернативи.

Съвременният капитализъм има черта, която липсваше на предишния етап на пазарната икономика. Тя може да се определи като "реална доминация на капитали", която фактически преодолява конфликта между труда и капитала, с който се характеризираха предишните периоди на икономическата история. Сега капиталът има автономен бит, откъсвайки се от своята производствена основа и преминава към виртуално състояние през "виртуалните финанси". В тази ситуация съотношението между реалния сектор на производството, стокообмена и търговията - от една страна, и финансовото спекулативно движение на капитала - от друга страна, рязко се променя в полза на последната.

В крайна сметка "реалната доминация на капитала" трябва да доведе до повсеместно установяване на информационното или постиндустриално общество, където главната реалност ще бъде информационният мениджмънт, подчинил традиционната реална икономика. Но "реалната доминация на капитала" предполага и качествено изменение на икономическата функция на финансите като главен пазарен инструмент. Новата система от виртуални финанси издига борсовата спекулация на качествено ново равнище, независимо от себестойностната инфраструктура, ценовите тенденции и т.н.

XXI век ще бъде свидетел на колосално преразглеждане на икономическата наука и на традиционния анализ на пазарната икономика.

Либералният модел, със своето универсализиране, се стреми да приведе икономическата картина на света до едно стопанско еднообразие. Но икономическото хегемонизиране ще се съпровожда от точно противоположни тенденции и рязко изостряне на геоикономическите сблъсъци.

Именно тези тенденции ще поставят под въпрос перспективите на икономиката на "новия световен ред", който искат да наложат безалтернативно западните страни на всички народи и държави.

Но процесите в Източна Европа и другаде по света през последните 15 години показват, че налагането на този модел е катастрофа, че той е неприложим, че основните му механизми - като Международният валутен фонд и Световната банка, са насочени към окончателно лишаване на националните държави от икономически суверенитет, превръщайки ги в напълно зависими от "богатия Север" структури, функциониращи в режима на външно управление.

Това само ще засилва геоикономическите сблъсъци, които все повече ще активират точно противоположната тенденция към изграждане на ново икономическо пространство в Евразия с качествено нови постиндустриални черти.

Именно в Евразия ще се решава икономическото бъдеще на света през новото хилядолетие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ