Прогноза на "Строго секретно"

Москва и Пекин помогнаха на Буш и гласуваха за новата резолюция, която обаче не променя нищо. Големите сили, в това число Германия и Франция, няма да изпратят в Ирак нито войници, нито пари. Дали това е капанът за Буш? Ето защо никакви нови резолюции не могат да променят факта, че САЩ затънаха в Ирак и Афганистан, и май имат намерение да разширят блатото около себе си към Сирия, Иран и Ливан.

43-ят президент Буш-младши повтаря грешките на своя баща, 41-ят президент Буш-старши.

От гледна точка на глобалния анализ, може да се каже, че почти всичко, което Буш-младши направи беше погрешно. Веднага след 11 септември можеше да принуди Израел и Палестина да започнат преки преговори, но не издържа. Можеше да установи контакт с така нареченото реформистко крило в Иран, което изпращаше сигнали за диалог. Не го направи. Можеше да търси друго решение в Ирак, но избра най-лошото - силовото. Колин Пауъл искаше да възобнови преговорите със Северна Корея, но Буш проигра и този шанс.

Има още много признаци, които доказват, че Буш-младши повтаря грешката на своя баща и прекалено се увлече с въвеждането на "новия световен ред", забравяйки за вътрешните проблеми на САЩ. Американците, както сочат анкетите, обаче са все по-малко уверени, че Буш може да реши тази крупна криза или да вземе правилното решение. Сериозните му проблеми ще се множат.

Започна сривът не само на доктрината на "новия световен ред", но и на превантивния удар, като цяло. Заедно с нарастването на загубите в Ирак и дестабилизирането на ситуацията, американците питат: "Можем ли да си позволим доктрината на Буш". От тази гледна точка изборите през 2004 г. ще бъдат своеобразен референдум за бъдещето на империята.

Обстановката в Ирак е тясно обвързана с вътрешните процеси в САЩ. Днес най-силната военна държава е изморена от противника, който отгоре на всичко не може да бъде посочен. САЩ имат в Ирак 130 000 войници, но въпреки този огромен контингент не могат да го "успокоят". Военните разходи са напълно съпоставими с войната във Виетнам. САЩ всеки месец губят в Ирак и Афганистан по 5 милиарда долара, което прави годишно 60 милиарда. Ако се отчете инфлацията, месечните разходи във Виетнам бяха 5,15 милиарда, а годишните - 61 милиарда.

Ако се преизчислят тези пари на един иракчанин (които са 24 милиона) това прави годишно по 2500, или месечно по 210 долара на човек. Ако американците бяха дали тези пари на иракчаните, те сами щяха да им докарат Саддам и до края на живота си безплатно да охраняват нефтопроводите някой да не ги взриви.

Но Пентагонът харчи парите за основната си задача - да убива, заради което и иракчаните му плащат по същия начин.

Друго най-важно сравнение с Виетнам са жертвите в Ирак. Вероятно те са даже по-големи от виетнамските. В Ирак се стреля всеки ден. Въртележката на съпротивата се върти напред. Загуби имат не само американците и англичаните, но и поляците, латвийците, испанците, българите, като по този начин се създава привидност за борба на "цялото прогресивно човечество" срещу садамовските подпалвачи на войната и техните оръжия за масово унищожение, които продължават да търсят безуспешно.

Малко хора си задават въпроса за това присъствие на фона на близкото минало. За "освобождението на световната работническа класа от капиталистическия гнет" споменатите страни, които тогава бяха в СИВ и Варшавския договор, не трябваше да воюват. Сега бившият соцлагер се надпреварва да отработи "изоставането".

В предишните броеве на "Строго секретно" правихме опити за оценка на реалните загуби в жива сила и техника на американците и техните съюзници в Ирак.

Към средата на октомври тези оценки даваха картина, която нямаше нищо общо с официалната, идваща от Пентагона. Най-скромните оценки за цялата война до днес са 984 убити, ранени 1829, унищожени танкове 137, БТР-и 273, хеликоптери 45, самолети 24.

Но използвайки коригиращи коефициенти, реалните загуби са 2440 убити и 11980 ранени. Общо 14400. Тази цифра беше косвено потвърдена от CENTCOM-а на САЩ, който съобщи, че в Ирак се намират 116 000 американци, въпреки че през август бяха 130 000. Разликата е точно тези 14 000. Да не забравяме и заболелите, които са около 6000 и дезертьорите - 3000. Ами пленените и изчезналите безследно?

Съберете тези цифри, за да се докоснете до истинските размери на загубите на американците в Ирак и за да разберете защо те така трескаво настояваха за намеса на ООН и търсят попълнения от "братските страни", в това число с втория български батальон, чиято единствена роля е да е пушечно месо.

В сегашния момент в състава на международните сили, контролиращи провизиите в Кербала и Вавилон, влизат 2350 полски и 500 български войници, в провинциите Кадисея и Наджаф-1400 испански, 160 унгарски, 300 доминикански, 360 салвадорски и 100 никарагуански войници, във Вассит са разположени 1615 украинци и 25 казахи.

Има и албанци, естонци, грузинци, азери, латвийци. САЩ тръгнаха по света да молят "помогнете на Рамбо". Не се срамуват. Важното е техните загуби да са по-малки, за чужда сметка. Но и това не е всичко. Да вземем например тиловото подсигуряване и американските бронетранспортьори "Бредли", чиито гъсеници се сменят веднъж годишно, примерно след 800 мили пробег. Но в сегашната ситуация 600-те машини в Ирак изминават месечно най-малко 1200 мили, съпровождайки колони с хора и муниции. Най-малко една трета от тях в сунитския триъгълник работят отдавна извън експлоатационните срокове. Освен гъсеници, "Бредли" се нуждаят от акумулатори и запасни части за двигателите, а хеликоптерите - от витла.

Част от техниката е остаряла. Турбинните двигатели на танковете М1-А1 се задъхват от пясъците в пустинята, както и двигателите на хеликоптерите. Досега са похарчени най-малко 1,5 милиарда долара за запасни части на "Апач" и други апарати. Това е сумата, която в мирно време САЩ харчат за целия си авиационен парк.

Но не са само жертвите и техниката. От складовете в Кувейт и Турция всеки ден в Ирак са изпращани 552 000 бутилки питейна вода за американските войници. Само едно охранително подразделение съпровожда от Кувейт в Ирак по 30 колони всеки ден, като във всяка колона има по 30 тежкотоварни камиона. Колоните се движат, което означава, че дължината на 30 камиона при средна скорост от 40 км/час, заедно с охранителното звено възлиза на 3 км. Такива 100 км тилово подсигуряване всеки ден се движи по пътищата на Ирак, което принуждава американците да ги използват извън пределите на моторесурса.

Лошото планиране се дължи на липсата на опит във воденето на мащабни операции на американските военни.

Питейната вода идва от Турция. Инженерните подразделения на американците в Ирак нямат "водопроводчици", нямат сонди или пречиствателни станции. 552 000 бутилки вода за 130 000 контингент прави по 4 бутилки дневно на човек. Известно е, че в условията на горещия климат, за да се запази водният баланс на организма и да се предпази от обезводняване, един човек трябва да изпива дневно не по-малко от 6 литра вода. Четири бутилки по 1,5 литра дават 6 литра. Но няма никакъв резерв, което означава, че ако един или друг конвой по едни или други причини не пристигне навреме, това веднага ще изправи на ръба на смъртта цели подразделения американски войници при температура 45 градуса. Американските "професионалисти" не са обучени да носят караулна или гарнизонна служба. За това не им се плаща, заради което те отказват патрулни наряди.

Загадка е как функционира и банно-пералният комплекс и откъде взимат вода за прословутите си преносими тоалетни?

Коалицията не контролира и нефта. Успешно действат на юг само контрабандистите от Кувейт, които изкарват цели танкери. Първият контрабанден танкер беше с ... украински екипаж.

И какво става? Шест месеца след падането на статуята на Саддам, контролът в Багдад се ограничава до оградата, зад която се е окопал новият "велик кормчия" Бремер. Всичко останало извън оградата е на автопилот, самотек и на собствена отговорност.

Въпросът за оръжието за масово унищожение продължава да е открит. Продължава да е интересен и въпросът с пълното изчезване на иракската армия и нейната техника.

Но щом американските войски стоят там, значи има за какво. Не е ли това есенната кампания срещу Сирия, Иран или Ливан? Атаката на Израел срещу Сирия беше първият симптом. Дали ще последва и атака срещу атомната електроцентрала ла Бушер в Иран?

На този фон трусът между Пентагона и Белия дом е закономерен. Ръководството на операцията премина към ... съветничката Кондолиза Райс, която оглави цялата "стабилизираща група", наблюдаваща военните, икономиката, политическата инфраструктура, комуникациите. Дали не забравихме нещо? А, и връзките с обществеността на Ирак. По-просто казано Белият дом пое оперативния контрол над иракския и афганистанския военни театри, което е гаранция, че всичко ще завърши с ... провал.

Какво може да измисли Кондолиза? Както се казва, опциите са почти неограничени. Информацията, че в Пентагона са направили вътрешен тотализатор със залози, коя ще бъде следващата жертва на американците, не звучи толкова абсурдно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ