"Изтичанията" на информация, че Израел готви удар срещу ядрени обекти в Иран са наистина тревожни.

Представителят на Техеран в Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ) заяви, че политиката на Иран ще се противопостави на всяка пропагандна кампания срещу неговата ядрена програма и че "страната му се готви за най-лошото".От Москва път потвърдиха намеренията да сътрудничат с Иран в областта на ядрената енергетика, като Путин, в отговор на предишни обвинения, заяви че "много западни компании сътрудничат с Иран в сферата на ядрената технология, в това число и с двойно предназначение". Опровергавайки обвиненията, че Русия помага на Иран да създаде ядрено оръжие той обвини Запада, че се опитва да елиминира Русия чрез нелоялна конкуренция в областта на оръжейната търговия. А за Русия иранският оръжеен пазар е наистина важен.

Иран беше много години купувач за съветско оръжие, което и в бъдеще предполага покупки, ремонт и модернизиране на по-рано купена техника.

Военното и промишлено строителство на Иран в началото ставаше с външно участие. В края на XX век Иран разполагаше с пъстър оръжеен арсенал от "второ" и "трето" поколение и с остра необходимост да осъществи модернизиране и укрепване на военни сили. Това особено се отнася за съвременните високотехнологични оръжейни системи, ракетно оръжие, авиация, бронетанкова техника, системи за противовъздушна отбрана, за военно-морските сили и т.н.

При формирането на военните връзки със страните от бившия СССР Техеран проявява диференциран подход, разделяйки ги условно на няколко групи.

1. Страните, от които получава готови образци оръжие, в това число технологии за военно и двойно предназначение - Русия, Украйна и Беларус.

2. Страните, потенциални покупатели на някои видове оръжия иранско производство - Туркмения, Таджикистан и Армения.

3. Страните, с които военнотехническите връзки са затруднени от политически съображения - Казахстан, Узбекистан, Азербайджан и Грузия.

Най-важни за Техеран са страните от първата група, преди всичко Русия.

След 1989 г. Иран купи от Русия самолети Миг-29 (18 бройки), Миг-29 УБ (6 бройки), Су 24-МК (12 бройки), три подводници от проекта 877 и зенитно-ракетни системи С-200.

Важна е и програмата за усвояването от Иран на производството на руските танкове Т-72 С и на бойните машини за пехотата - БМП-2. В Иран вече се прави монтажът на танковете. През 1998 г. той получи от Русия оборудването и документацията за създаването на брегови обекти за базиране на подводници. Иранското ръководство се обърна към руския военно-промишлен комплекс за доставка на зенитните си системи С-300, на самолетите Су-25 и Су-32, на самоходните гаубици Мста-С, на Игла и друго въоръжение.

Военното сътрудничество на Иран и с Украйна има динамичен характер. Иран сглобява ИрАн-140 с годишен капацитет 10-12 самолета. От украинска страна в проекта участва конструкторското бюро "Антонов" и харковският авиационен завод. Друга важна програма на украинския оръжеен комплекс е доставката в Иран на транспортните самолети Ан 74Т-200. Ще бъдат доставени 12 машини за 130 милиона долара. С украински специалисти Техеран възстановява транспортните радарни самолети Ил-76, прелетели от Ирак.

През 1997 г. Украйна подписа с Иран Договор за доставката на 50 танка Т-72 и на 60 бойни БМП-2К.

Иран развива и военното сътрудничество в Беларус. Става дума за електронната промишленост, средствата за връзка, високоточната оптика и за мощната белоруска база за ремонт на авиационна и бронетанкова техника.

На Армения, Туркмения и Таджикистан, Иран предлага за износ стрелково оръжие и боеприпаси, минохвъргачки, реактивни системи за залпов огън, снаряжение и друго имущество. Заради проамериканския курс на Азербайджан, Грузия и Узбекистан, военнотехническите им връзки с Иран са затруднени. До 1997 г. иранската страна правеше опити да купи от Грузия бойните СУ-25, монтирани в Тбилиси, но заради американския натиск не успя.

Традиционни военни доставчици на Иран са Китай и Северна Корея, но напоследък тези връзки също са затруднени. Наблюдава се присъствие на китайски специалисти на авиобазата Мехрабад до Техеран, които обслужват самолетите американско производство. С помощта на китайци, иранските ВВС се надяват да възстановят въздушният команден пункт на Ил-76. Иран е заинтересован в покупката от Китай на противокорабните ракети С-802 за бреговата си охрана и за надводните кораби.

Техеран има интерес към китайските технологии за производство на твърдо ракетно гориво, което иска да използва за собствените разработки на балистични ракети.

Основа на военно-техническите връзки на Иран със Северна Корея е ракетната тематика. Пхенян достави на Иран балистични ракети от типа Нодонг и оборудване на техния монтаж. При създаването на иранската балистична ракета със среден радиус Шехаб - 1300 км, бяха използвани технологии, прилагани в севернокорейските Надонг-1, Надонг-2 и Топтодонг.

Според някои информации, Иран е усвоил от България линия за производство на 23-мм зенитни и 155-мм артилерийски боеприпаси. Освен това е получил запасни части за авиационната техника руско производство.

За обновяване и развитие на военната си промишленост Иран купува от чужбина технологии с общо и двойно предназначение за металообработка, висококачествени суровини и материали. Предпочитанията са към Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Япония, Франция. Принципно ново направление на ирано-френското сътрудничество могат да станат космическите технологии. Иран има договореност с френския концерн Лагарде и неговата дъщерна фирма Матра-Маркони Спейс. Алтернативни партньори могат да бъдат и някои италиански фирми като Италтел.

През 70-те години Иран купи италиански хеликоптери и много е вероятно да обнови този парк чрез италиански фирми.

Иранският оръжеен пазар е многопланов и с голям потенциал. Изборът на партньорите ще определя и външнополитическите приоритети на Техеран, състоянието на иранската икономика и на военното строителство. Засега се очертава, че основен оръжеен и политически партньор на Иран през близките години ще бъде Москва.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ