Изявлението на министъра на отбраната Сергей Иванов, че Русия ще увеличава военното си присъствие в централноазиатския район заслужава внимание. Иванов каза това два пъти и двата, в присъствието на министрите на отбраната на страните от НАТО. И за да бъде разбран още по-добре добави, че Русия се е съгласила с наличието на чуждестранни бази в Узбекистан и Киргизия само за времето на провеждането на антитерористичната операция в Афганистан с мандата на ООН, но не и за по-дълго, напомняйки, че силите на НАТО се намират в киргизката база в Манас. А на 23 октомври стана и откриването на новата руска авиобаза Кант, която е само на 30 км от Манас.

Онези, които трябва разбраха, че отново става дума за нефта и газа в Каспийския район и че Русия няма намерение да ги оставя в зоната на новите "национални интереси" на САЩ.

В началото на септември в Каспийско море се състояха първите за цялата постсъветска епоха азербайджано-американски военни учения. По същото време се провеждаха и най-големите за същия период руски учения, като зам.-началникът на Генщаба Юрий Балуевски изрази загриженост от вероятността САЩ да изградят военна база за Апшеронския полуостров в Азербайджан. Загриженост изрази и Иран.

И за да стане всичко пределно ясно Путин заяви, че само каспийската флотилия може да е инструментът за подсигуряването на политическите, икономически и военни интереси на Русия в района.

Това са само някои черти на започващата "голяма игра" между Русия и САЩ на постсъветското пространство в Централноазиатския район. Залогът е огромен

В "голямата игра" започнала в средата на 90-те години, участват редица държави. Но основните са Русия и САЩ, чийто интереси в района са противоположни.

Русия се опитва с политически и икономически средства да удържи Южен Кавказ и Централна Азия в зоната на своето влияние, за да запази възможността за реинтегриране на бившето съветско пространство. Америка - обратното, с всички средства се опитва да провали опита на Москва да привлече отново бившите републики на СССР и иска да остане трайно в този стратегически район.

В "голямата игра" на страната на САЩ са Турция, Пакистан и Украйна, а на Русия - Казахстан, Иран и донякъде Китай.

С помощта на САЩ, Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова създадоха така наречения съюз ГУУАМ, благодарение на който след 11 септември 2001 г. американците можеха бързо да разгърнат военните си бази в Централна Азия, в Азербайджан и Грузия, и да изненадат Москва.

По този начин една от първостепенните задачи на дипломацията на Путин стана противодействието на САЩ и на техните намерения. Бяха направени и първите крачки. Москва успя да възроди Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) - Русия, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Армения и Беларус.

Засили се и ролята на Шанхайската организация за сътрудничеството (ШОС), която е основата на руско-китайския алианс срещу САЩ. В ШОС от ГУУАМ се върна Узбекистан.

САЩ разполагат военните си бази под предлога на "войната с тероризма" и реално създадоха ситуация, в която контролират политически района, което не може да бъде толерирано от Москва.

Американците влязоха в Узбекистан и Киргизия, в базите Ханабад и Манас. Опитват се да въвлекат в орбитата си Казахстан и Таджикистан. Отгоре на всичко обявиха Каспия за район на жизнените интереси.

На тази цел е подчинено и започналото предислоциране на американските войски от Европа към Балканите, което ги приближава към вероятните театри на военни действия в Централна Азия.

"Голямата игра" продължава и при транспортните пътища от Каспийския район. Целта на съветската външна политика винаги беше укрепването на транспортния коридор Север-Юг и предотвратяване опитите на САЩ да привлекат страните от Кавказ и Централна Азия към техния коридор - Запад-Изток. По времето на Елцин американците се похвалиха, че вече са възродили така наречения Копринен път по трасето Запад-Изток, като в него включиха и България. Избързаха.

Един от успехите на руската дипломация на постсъветското пространство беше възстановяването на ролята на Русия като основна транзитна страна, свързваща европейския и азиатския континент. "Коприненият път" засега е фикция, въпреки че изграждането на нефтопровода Баку-Джейхан напредва, като ще бъде основното трасе за каспийския нефт, заобикалящо Русия.

Всъщност "голямата игра" още не е започнала. Сега се очертават позициите. От този геополитически конфликт ще зависи кой ще постигне контрола над "моста" между двата континента, кой ще изгради своя евразиатски път - през Русия или през Турция. Това ще е мостът между двете световни цивилизации по който ще се решава и бъдещето на отношенията Север-Юг.

До кулминацията на "голямата игра" е далеч. Може да се предполага, че ще се оформи следният сценарий: Джордж Буш (ако бъде преизбран) ще пристъпи към третия етап на разширяването на НАТО. След приемането на трите балтийски републики в съюза (ако още го има и не бъде редуциран само до американска структура без европейско съдържание) ще влязат и страните-членки от ГУУАМ. По този начин към средата на текущото десетилетие половината от бившите съветски републики ще бъдат в НАТО. Какво остава на Русия? Или да влезе в НАТО, или да укрепи своя съюз с Китай срещу САЩ, или да се съюзи с Европейския съюз, който също има своите интереси в района, които не съвпадат с американските като ще се появи стратегическо партньорство между ЕС (Германия и Франция) с Русия, за което намекнаха Путин и Шрьодер при последната визита на канцлера в Москва. В момента ЕС реално помага на Русия след като фактически взе решение (за което засега не говори открито) да прекрати процеса на своето разширяване (заради което България и Румъния могат да останат извън съюза). Целта на идеята на ЕС е да укрепи с Русия "вечно партньорство" на базата на "вечното съседство", а не на прякото членство, което означава, че в бъдеще Русия може да предложи свой интеграционен модел като алтернатива.

Едно нещо е сигурно - тази "голяма игра" е за огромните залежи от нефт и газ в басейна на Каспийско море. Предполага се, че запасите то нефт там надминават 100 милиарда барела. Към 2010 г. тук ежедневно ще се добиват над 3,8 милиона барела. В момента, със своите нефтени запаси територията около Каспийско море е на седмо място в света след Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Иран, Абу Даби и Венецуела. В района се намира и една трета от световните ресурси на природен газ.

Но бъдещата експлоатация на тези ресурси зависи преди всичко от мрежата от тръбопроводи, които ще осигуряват транспорта на нефта и газа до световните пазари.

В момента оттам действат два нефтопровода: Баку-Супса, с капацитет 6-10 милиона тона годишно, и пуснатият през ноември 2001 г. Баку-Новоросийск с дължина 1147 км и мощност 7-16 млн. тона нефт годишно (с възможност за разширение до 18 милиона тона).

По политически и икономически причини най-силната конкуренция на Баку-Новоросийск е изгражданият от американците Баку-Джейхан. Първото трасе, минаващо през Русия се ползва с подкрепата на Иран, който иска част от добивания в Каспийския район нефт да минава през неговата територия към Персийския залив, а не през Турция към Средиземно море.

Към днешна дата по нефтопровода Баку-Джейхан са изпълнени 15 на сто от строителните работи. Предвиденият срок за неговото приключване е около 3 години, който едва ли ще бъде спазен, тъй като маршрутът пресича 1500 реки и най-високата си точка стига 2700 метра над морското равнище.

Ако всичко е наред, Баку-Джейхан ще бъде пуснат през пролетта на 2005 г., но заради нереални оценки на залежите в Азербайджан, той почти изцяло ще бъде натоварен с нефт от залежите в Казахстан-Тенгиз, Карачаганак и Кумколя. Общият обем на нефтодобива в Казахстан през 2005 г. ще достигне 60 милиона тона, и 88 милиона - към 2010 г., което означава, че още през 2005 г. ще се появи необходимостта от строителството на нови трасета от Казахстан към Новоросийск, Персийския залив, Одеса и Китай.

Казахстан ще е бъдещото нефтено Елдорадо на света.

Не трябва да се забравя и за Европейския съюз, който стигна до такава точка, в която по-чувствително от другите следи за задоволяването на своите нужди от нефт и газ. Почти 50 на сто от енергоносителите на ЕС идват от внос. В бъдеще този дял ще нарасне. През 2010 г. нуждите на ЕС от природен газ ще бъдат около 300 милиарда кубометра, като сега 20 на сто от тях се покриват от Русия и Туркмения.

Важен въпрос е каква роля ще играе Турция в енергийния сценарий на Евразия, тъй като тя се намира на транзитно място между евразиатските производители и европейските потребители и по същество е конкурентна на трасетата през Русия.

Върху Турция ще нараства и давлението на Европейския съюз, още повече, че тази страна иска да влезе в алианса.

Сблъсъкът на турска територия между ЕС и САЩ е неизбежен. Сухопътният път между Европа и Евразия минава оттам като крайно проамериканската политика на Анкара буди редица въпроси в европейските столици. САЩ се опитват да използват Турция в своята политика срещу Иран и Ирак, тя активно се намесва в Централна Азия, преди всичко в Азербайджан, което не се харесва на Кремъл.

От Киркук (в Ирак) към Джейхан (в Турция) трябва да потече нефт по стария нефтопровод. Но официални лица заявиха, че той ще възобнови работа не по-рано от 6-12 месеца, заради което сега в Ирак се обсъжда пренасочване на износа от северното към южното направление, т.е. от Киркук и Мосул не към турските терминали, а към пристанищата на Персийския залив.

Това са най-важните щрихи на очертаващата се "голяма игра" в Централна Азия, от която ще зависи бъдещето на целия свят, което не предвещава нищо добро за намиращите се в района страни и народи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ