По време на последната визита на Йоан Павел II в Словакия здравословното му състояние се влоши рязко. Въпросът е не доколко Войтила е болен, а кога ще напусне този свят. Задават го всички.

83-годишният Карол Войтила страда, буди съжаление, съчувствие и човешка солидарност. Даже сред българите, които имат основания за по-различно отношение към него, дължащо се на незарастналите обвинения в съучастие в атентата от 1981 г. и деградирането на Сергей Антонов.

Този път обаче се разиграва последният атентат срещу Йоан Павел II. Част от кардиналите били уговорили д-р Ренато Бузонети и неговите асистенти да престанат да лекуват папата и по този начин да ускорят неговата смърт. Такива слухове се появиха след визитата му в Словакия, където той беше в ужасно състояние. Появиха се и спекулации, че църковната "левица" иска да се отърве от папата, за да продължи блокираните от него реформи, църковната "десница" иска да го елиминира, да спре визитата му в различни мечети и синагоги.

Виенският кардинал Шьонборн заяви, че "папата се приближава към смъртта", думи, които след това бяха опровергани от говорителя на Ватикана - Наваро Валс, който заяви, че папата е сериозно болен, но това не му пречи да продължи да изпълнява задълженията си.

Много лекари са на противоположното мнение. Папата вече не става, не може да се движи сам и има сериозни проблеми с контролирането на тялото си. Каква е причината за това - последният стадий на Паркинсон или погрешно лечение? Не е изключено папата сам да не взима предписваните му лекарства.

Йоан Павел II не успя да отстрани "динозаврите" от Римската Курия. Това е същността. Понтификсът, т.е. управлението на Йоан Павел II, ще се запомни от този критерий. Войтила не беше приет от Курията, която винаги е държала реалната власт в Римокатолическата църква. Курията, т.е. бюрократичният елит на силно централизирания и бюрократичен Ватикана, винаги е била от представителите на най-влиятелните римски и италиански родове. Курията никога не прие Войтила. Както писаха челни ватиканолози "Йоан Павел II винаги беше над всичко и винаги беше сам".

Това беше и причината за атентата срещу него преди 22 години на "Свети Петър", извършен от Али Агджа. Но реално пистолетите бяха заредени от Курията, от кардиналите, от онези сили във Ватикана и извън него, които бяха изплашени, че един поляк, налаган от тогавашната политическа конюнктура на битката между капитализма и комунизма, и между САЩ и СССР, се качва на доживотния престол във Ватикана.

През всичките тези години Йоан Павел II вече не се опита да се намесва детайлно в работата на Курията. Когато го избраха за папа той беше човек извън централната църковна бюрокрация. Когато се опита да се намеси в нея го предупредиха с изстрелите на "Свети Петър". Заради това продължи да управлява като външен човек, който не разбираше как се прави това. Такъв си и остана - външен за римската Курия.

Дали това е краят на Йоан Павел II? Дали ще издържи още няколко месеца? Всичко е в ръцете на онзи, с който Йоан Павел II контактува лично.

Много е възможно папата сам да е отказал да взима лекарства. Привържениците на тази теза твърдят, че той иска по-бързо да освободи мястото на своя наследник. Някои лекари пък са убедени, че фармакологичното лечение на папата трябва да се ограничи до минимум.

Приемането на леводопа, което се прилага от 1967 г. при болните от Паркинсон, може да подобри състоянието на болния, но не и степента на развитието на болестта. Ако Войтила взима това лекарство, деструкцията на мозъка може да е още по-напреднала, отколкото се вижда от неговото поведение.

За последен път папата стана от стола си през юни, по време на визитата на Държавния секретар на САЩ Колин Пауъл.

Папата може да е в четвъртия стадий на Паркинсън според петобалната скала, използвана от 60-те години. Но тази скала не отчита други аспекти като страхът, депресията, отслабването на интелекта и паметта, безсъницата, трудностите с говоренето и преглъщането. Всички тези симптоми са характерни за последната фаза на болестта.

Според проф. Джани Пецоли, през последната година папата е взимал леводопа, за което бе показателно подуването на долната устна. Но защо е прекратено подаването не може да разбере, още повече, че това съкращава живота на пациента значително.

Леводопа причинява странични ефекти само в началния етап на лечението. То е естествено лекарство и ако папата сам е решил да не го взима, това по-скоро е философски, а не медицински избор. Много вероятно е да вижда във физическото деградиране духовна стойност като иска да подари търпението си на Божията майка.

Но Ватикана не е само болестта на папата. Мозъкът на Ватикана е Курията. Римокатолическата църква е най-институционализираната консервативна и йерархична духовна структура в света. От Ватикана с площ от половин кв. км. се ръководят 1 милиард и 200 милиона католици по света.

Мозъкът на Курията пък е ватиканският духовен секретариат, нещо като канцеларията на премиера. Негов шеф от 1991 г. е кардинал Анжело Содано, който е номер 2 във Ватикана, въпреки че специалистите считат за такъв немския кардинал Йозеф Рацингер, шеф на Конгрегацията на науката на вярата, или по-простичко - на някогашната Света инквизиция. И двамата са сред евентуалните наследници на Йоан Павел II.

Другите имена са на кардиналите Диониджи Татаманци, Ренато Мартини, Готфрид Данело, Джовани Ре. И на чернокожия нигериец Франсис Аринзе.

В Курията битката е започнала. За това свидетелства и последното решение на Войтила да назначи 31 нови кардинали, като по този начин Конклава - Съветът на кардиналите, беше увеличен до 195 души.

Битката е остра, защото налице са две оптики за решаването на проблемите на бъдещето на църквата и папството.

Първите биха искали повече динамика, децентрализиране и реализъм в ръководството на църквата, повече вътрешен и външен диалог, повече реформи.

Вторите настояват за уважение към традицията и йерархията, повече дистанция към "преходните моди", за каквато е считана инициираният от Войтила междуцърковен диалог, и повече "католицизъм в католицизма".

Този сблъсък оформя огромна лична загуба за Войтила. Диалогът с Англиканската църква се провали. Същото се отнася и за целия некатолически християнски свят, в който доктриналната декларация на Ватикана Dominus tesus беше отчетена като опит на налагане на примата на католицизма над другите християнски религии.

С православието отношенията продължиха да са лоши, въпреки визитите на Войтила в България, Румъния, Украйна.

Истински провал настъпи в отношенията с Руската православна църква след решението на Ватикана да установи четири диецези на католическата църква на каноничната територия на Руската църква.

Друг провал на папата беше неуспешният диалог с Китай.

След атентатите от 11 септември 2001 г. спря и диалогът с исляма. Ватикана подкрепи атаката на САЩ срещу Афганистан и мълчи за присъствието на големия полски окупационен корпус в Ирак.

Целта на Йоан Павел II беше да стане духовен и морален лидер на човечеството, а Римокаточическата църква да е най-силната религиозна институция. Но още приживе папата получи отрицателен отговор и на двете цели.

Едно е сигурно - Йоан Павел II беше последният папа-монарх. Неговата изключителност се свежда до това, че той няма да има подражател. Не става дума дали ще е бял или черен, от Италия или от Латинска Америка. Става дума за реалностите, в които Йоан Павел II започваше своята кариера - битката в двуполюсния свят между Запада и Изтока, между капитализма и комунизма.

Именно тук е най-голямата загуба на папата - морална и доктринална. В края на живота си той разбра, че онова, което е считал за правилно е било погрешно, че неговата мисия е била напразна и даже вредна.

Римокатолическата църква след Йоан Павел II ще се сблъска с огромни проблеми на преоценка на своя идеологически фундамент и на ценностите, залегнали в него. За да се спаси, тя ще трябва да извърши много по-дълбоки реформи, които сега никой не може да си представи.

В началото на кариерата на Йоан Павел II беше забъркано и името на България. В залеза на папата България беше великодушна и го покани да я посети. Което обаче не означава, че Войтила е спечелил морално.

Въпреки това му съчувстваме и сме солидарни с един напускащ този свят изключителен по своему човек. Дано се пренесе в по-добрия за всеки от нас.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ