Според директора на Международната организация за борба с наркотиците Лоренцо Мартинес, наркобизнесът е най-доходната нелегална търговия след търговията с оръжие и носи минимум 500 милиарда долара годишно.

Голяма част от наркотиците продължават да текат през България, която е една от основните световни наркотрасета. Участващите в него банди и трафиканти обаче не си дават сметка в какво затъват, заради което смъртността сред тях ще продължи да нараства.

И в спецслужбите, които напоследък постигнаха съществени успехи, все още няма достатъчно информация за кулисите на наркотрафика, която да им помага в правилната оценка на тази огромна битка за стотици милиарди долари.

Поредицата от убийства в България и на Балканите - Желко Ражнятович (Аркан), Илия Павлов, Фатик, Зоран Джинджич, арестът на Сретен Йосич (Йотша), опитът за убийство на Иван Тодоров - Доктора, ликвидирането на десетки по-малки риби от подземния свят, атаката срещу някакви политици, доколкото за такива могат да бъдат смятани Велчев или Севлиевски, дават основание за опит за наместване на "българския фрагмент" върху цялостната картина на световния наркотрафик и на неговото балканско трасе.

Битката за наркотрафика обяснява и причините за войната на САЩ срещу Афганистан.

Според официални източници, през България преминават над 38 на сто от наркотиците, идващи от Азия и Близкия Изток към Западна Европа и САЩ.

От едната страна е Афганистан, от другата - Косово и Албания.

Но най-напред е Афганистан, който е най-важният наркопроизводител. Според Интерпол, около 80 на сто от опиума идва от тази страна, където най-напред опиумът се преработва на морфин, а след това на хероин. Прокурсорите, т.е. химикалите, необходими за този процес, се получават нелегално от фабриките в Узбекистан и Туркменистан.

С идването си преди години на власт в Кабул талибаните внедриха на държавно равнище културата на опиумния мак. Операцията по прането на наркопарите се контролираше от Осама бин Ладен, който получаваше срещу това от 2 до 10 на сто от афганската наркотърговия, която през различните периоди беше между 150 милиона и 1 милиард долара годишно.

Част от тези пари отиваха за поддържането на джихада под формата на нахлуванията на саудитските уахабисти на територията на централноазиатските републики на бившия СССР, друга - за стимулиране на наркотърговията. Срещу наркотиците талибаните купуваха оръжие, което използваха за разширяването на наркопроизводството. Кръгът постоянно се разширяваше.

Демонизирането на бин Ладен, който беше агент на ЦРУ още от времето на интервенцията на СССР в Афганистан, започна от същите спецслужби на САЩ в края на лятото на 1998 г., когато те и техните английски колеги установиха, че "терористът номер едно" има намерение да вземе под свой контрол целия афгански наркобизнес, включително доставката на "стоката" до Европа. Последваха взривяванията на посолствата на САЩ в Кения и Танзания, които бяха приписани на бин Ладен, въпреки че малко хора вярваха в това, а и той самият го отричаше. Това не попречи на Белия дом и лично на Бил Клинтън да определят Осама бин Ладен като "враг № 1 на САЩ".

Малко специалисти тогава забелязаха, че така наречената ислямска дъга на нестабилността, създавана по южните граници на Евразия от американските стратези, с пълно основание можеше да бъде наречена и наркодъга. От едната й страна се намираше опиумният Афганистан, а от друга, най-големият доставчик на индийски коноп - Албания.

Както в Афганистан, така и в албанската си част наркодъгата беше изградена през 90-те години с участието на сътрудниците на ЦРУ и на военното разузнаване на САЩ.

Още през пролетта на 1997 г. в парламента на Италия беше отбелязано, че разпростирането на албанската наркомрежа по света става чрез нелегалния износ на "бежанци" от Косово, под предлога за спасяване на "жените и децата от престъпленията на Белград". Още тогава стана ясно, че проблемът с дестабилизирането на Албания и Косово е преди всичко проблем на борбата с международните наркооръжейни мафии за преразпределение на сферите на влияние и на контрола на наркопотоците в епохата след Дейтън.

Трябва да припомним и участието на Запада, преди всичко на ЦРУ и на разузнаването на Германия, в създаването и изграждането на Армията за освобождение на Косово (АОК). Именно под тяхната закрила албанската наркомания стана една от най-силните в света, тясно свързана с латиноамериканските наркокартели (Тихуана и др.), с афганистанските опиумни плантации на талибаните (в Мазари Шариф и др.), както с "филиалите" в Лаос (Луангпхабанга), на Каймановите острови и в Лондон.

В началото на 90-те години в "концерта" се включи и чеченската мафия. Един от чеченските канали за транзит на наркотици от Афганистан минаваше през Узбекистан. Дудаев поддържаше добри отношения с узбеките в Северния съюз на Афганистан и с пущуните сред талибаните, в чиито планове на Чечения се определяше ролята на втора по величина транзитна база за наркокуриерите като на "бартерна основа", чеченците им доставяха оръжие, откраднато от Съветската армия. По същото време друг чеченец - Масхадов, използвайки своите връзки в Литва и Ингушетия, пробиваше транзитния канал от ингушетското летище Слепцовская към Вилнюс и Шяулай, през Уфа, Казан и Петербург, към пристанището Клайпеда, от където корабите поемаха към немския остров Рюген и Германия. Там стоката я очакваха сицилианците и албанците.

Друга част от хероина от Клайпеда заминаваше за Англия, под контрола на служители от английското разузнаване MI-6, сред които имаше и служители на прочулите се и в България "митничари" от Crown Agents, чието занимание е именно наркотрафикът. На този фон бе и визитата на почти уволнения вече шеф на MI-6 Диърлав в София, която беше най-малкото озадачаваща.

Една част във Вилнюс се продаваше направо на представителите на естонската групировка, която се оглавява от ... бившия премиер на Естония Лаар, препращащ хероина към Стокхолм, а оттам към Вашингтон, с помощта на естонци, служещи в американската армия и живеещи в САЩ, а така също по каналите на сътрудници на ЦРУ, сред които се чу името на Хари Бест.

Любопитно е, че през март 1999 г. лондонският "Таймс", най-вероятно по нареждане отгоре, съобщи, че Армията за освобождение на Косово се финансира от наркомафията, действаща в различни части на света, в това число в Швеция, Швейцария и Германия, и че лидерите на АОК - Хашим Тачи и Якуб Красничи, са станали полеви командири, за да се занимават с наркотрафика. Това е северното наркотрасе от Афганистан към Европа и САЩ.

Южното трасе е не по-малко активно и преминава през България. То тръгва от Афганистан през Туркменистан и Каспийско море, минава през Кавказ и влиза в Турция. Оттук, по едното си разклонение по море, стига до Албания и Италия. Другото разклонение минава през България и Македония и стига до Сърбия, Унгария и Австрия. От Албания пък минава през Адриатическо море в Италия, откъдето влиза в Австрия.

Третото южно направление е с корабни контейнери, товарени в Констанца (Румъния) през Черно море до Италия или Турция.

През май 1999 г., когато агресията на НАТО срещу Югославия беше в разгара си беше съобщено от ... японски източник, че създадените от АОК криминални структури превозват до Европа по балканския коридор (Турция-България-Македония-Косово), не по-малко от 6 тона хероин месечно. Косоварите и албанците бързо превзеха значителна част от европейския наркопазар от сицилианските картели.

Последва информация от Париж, според която френските спецслужби считат АОК за ключов играч в разиграването на бизнеса "наркотици срещу оръжие" и че само за 1999 г. тези "борци за независимост" са вкарали в Европа хероин за 2 милиарда долара.

Англичаните вече нямаше какво да правят и се заеха с "проверката на банковите сметки на АОК в ... Швейцария. И за да стане всичко ясно през май 1999 г. Бил Клинтън заяви, че Милошевич ще си има работа не само с НАТО, но и с АОК. Иначе казано, Клинтън публично съобщи за партньорството на САЩ с наркотерористите.

Това не беше случайно, защото един от най-важните аспекти в изграждането на новия световен ред на САЩ, освен геополитическия контрол над нефта, е и постигането на контрол над глобалния транзит на наркотиците.

Но това е само началото. Има и други неща, които малко хора знаят...

През 90-те години, след изтеглянето на СССР от Афганистан, на планетата започнаха да се оформят две мощни групировки, свързани с наркобизнеса от Афганистан, където се произвеждат годишно около 250 тона хероин. Един килограм хероин марка "9999" на пазарите в САЩ и Западна Европа струва не по-малко от 100 000 долара. При такава стойност на крайния продукт разходите по отглеждането на суровината и нейната преработка са нищожни, не повече от 3 на сто от тази сума, т.е. около 1000 долара.

Първата групировка, свързана с афганистанския наркобизнес, представлява своеобразна коалиция, съставена от високопоставени лица в английския елит и обкръжението на Бъкингамския дворец и мюсюлманската общност на исмаилитите - асасините (б.р. - на която се спряхме в предишния брой на "Строго секретно", анализирайки ролята на шиитите в Ирак и Иран), чиито членове, заради различни причини, са заинтересовани в контрола на производството на наркотиците.

Сега имамът на исмаилитите е Садретин Ага Хан IV (крупен чиновник на ООН, под чието покровителство действат международни организации предимно в селското стопанство на третия свят, който е и един от представителите на Англия в наркотрафика. Ага Хан е любимецът на британското кралско семейство, един от най-богатите хора на планетата, аристократ - едновременно източен и западен дипломат, защитник на природата, познаващ световните лидери и едновременно глава на направлението в исляма асасин, от което европейските езици взеха думата за "поръчков убиец".

След влизането в Афганистан на Съветската армия през 1979 г. Ага Хан и неговите английски покровители, разселващи афганистанските бежанци и муджахедините по целия свят, създадоха чрез тях до края на 90-те години широка мрежа, търгуваща с афганистански хероин.

Основните насоки за транспортирането на хероина бяха западната (Джалалабад - Кандахар - провинцията Хилменд - Захедан - Техеран - Тебриз - Истанбул - България - Европа) и южната (Пешавар - Карачи - по-нататък по море и въздух до Европа, Близкия Изток и Азиатско-тихоокеанския район, преди всичко към САЩ). Транзитът на основните количества афганистански наркотици през 80-те години минаваше именно по южното направление, благодарение на противодействието на СССР и на България - на Балканите.

От друга страна обаче на наркопазара се появи нов, много силен играч, чието настъпление започна още през 80-те години. Това бяха ЦРУ и американската армия. Американските военни бази са разпръснати по целия свят и са затворени за външни лица. Американските самолети, прелитащи от континент на континент не подлежат на контрол или проверка. Страната на пребиваването, в това число и България, няма и понятие за превозваните от американските военни самолети стоки.

След фактическата окупация на Косово от Албания ситуацията на наркопазарите в Европа се промени. Албанските криминални групи започнаха да контролират около половината от наркотърговията на дребно в Европа. Доставящите наркотиците от Афганистан американски ВВС-самолети кацат на базите в Косово и Босна, Ферфорд - в Англия, Рамщайн - във ФРГ, Морон - в Испания.

По този начин американците изградиха своя мрежа за наркотърговия в Европа, която се състои от етнически албанци. Тя се контролира от високопоставени офицери в ЦРУ и в разузнавателното управление на Пентагона.

От това се вижда, че става дума за безогледен сблъсък на две крупни групировки.

Условно те могат да бъдат наречени "англо-исмаилитска" и "американско-ЦРУ-военна".

Ако от тази гледна точка се направи опит за оценка на убийствата в България и Сърбия през последните месеци, нещата ще станат по-ясни и могат да се предвидят и някои предстоящи събития.

Голям приятел на "британския поданик" Ага Хан още от времето на войната на СССР в Афганистан беше Ахмед Шах Масуд. Този човек наистина пречеше много, преди всичко на американците, на талибаните и на техния човек бин Ладен. Между Масуд и бин Ладен имаше съперничество за званието "истински освободител на Афганистан". На Масуд и неговия Северен съюз в Афганистан бяха нужни оръжие и пари, и той си ги осигуряваше срещу наркотици. Неговият доход от този бизнес стигаше в различни години до 500 милиона долара. Но за "пандширския лъв" наркотиците бяха само средство, с помощта на което можеше да продължава своята борба за лидерство в Афганистан. Северният съюз контролираше по-малко от 20 на сто от територията на Афганистан, но даваше по-голямата част от площите с наркокултури. Масуд нямаше намерение да се дели с никого. Даже с английските си приятели. Той със сигурност не беше и приятел на Америка и изненадващо беше убит от смъртници-самоубийци няколко часа преди атаката срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември.

Малко преди събитията от 11 септември талибаните въведоха на контролираните от тях територии смъртно наказание за храстово отглеждане на наркокултури. Мулла Омар и неговият тъст бин Ладен вероятно бяха изчислили, че парите от наркотиците могат и сами да усвоят, без Англия и САЩ. А това вбеси Лондон и Вашингтон.

Три месеца по-късно американците изтриха от лицето на земята режима на Мулла Омар и бин Ладен изчезна.

Новото правителство на американската марионетна в Кабул - Карзай, фактически е наркоправителство и превърна страната в огромна плантация за наркосуровина.

Всичко това означава, че в момента се води не "антитерористична война" в Афганистан, Каспийско море и Близкия Изток, а Първа опиумна война на XXI век.

Малко хора си дават сметка, че България е важно "действащо лице" на този фронт, което ще става все по-трагично.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ