Съветската империя вече не съществува. Но дали съществува Руска империя? Споровете продължават в академичните, политическите и военни среди. Парадоксално е, че те се водят повече извън Русия, докато в нея се оформя тезата, че огромната федерация е геополитическият мост, свързващ Изтока и Запада и трябва прагматично да се възползва от тази даденост.

От тази гледна точка Русия наистина може да е империя, но не в имперски смисъл.

Ще припомним, че чак през първата половина на XVIII век Петър I постави основите под имперската цивилизация на Петербург, и че тя беше изградена към края на същия век от Екатерина II. В началото на XIX век руската империя имаше 17 400 000 кв. км, на които живееха 37 милиона души. През XIX век експанзията продължи към Финландия, Грузия, Армения, Азербайджан, Централна Азия, Казахстан, Амур и Далечният Изток.

Това означава, че царска Русия подготви геополитическата мощ на СССР, който в момента на своето разпадане през 1991 г. имаше над 22 милиона кв.км. След това последва неговото автоликвидиране и СССР се превърна в Руска Федерация, "освобождавайки" 15-те съюзни републики с площ 5 милиона кв.км.

Това означава, че от имперска гледна точка днес Руската федерация не е империя, защото в началото на XXI век е по-малка даже от онова, което беше в началото на XIX век.

Но ако днес се спори отново дали има Руска империя, причината е различна - това са гигантските суровинни ресурси на Русия, която привлича западните и азиатските страни в търсенето им на алтернативни енергоносители.

Това е новият "имперски" магнит, с който Русия привлича Европа, Америка, Япония и Китай, които в близко бъдеще ще се съревновават с предложенията да финансират скъпите проекти за строителство на различни тръбопроводи.

Това дефинира и позицията на Путин на международната сцена и му позволява да избере за Русия такъв курс, който по най-добър начин скрива слабите й страни и максимално експонира стратегическите й предимства.

Неговата гледна точка е проста - в голямата политика дружба няма, и не може да има. Има интереси, които или се пресичат, или не се пресичат. И постепенно, особено след 11 септември 2001 г., започна да изгражда позиция на световната арена, която преди това имаше СССР. Путин вероятно все повече разбира, че равноотдалечеността от САЩ и Европа, която се опитваше да поддържа, не е рационална, тъй като Европа е много по-близо и много по-зависима от Москва, докато със САЩ нещата са обратните.

Буш не даде на Путин нищо срещу оказаната му помощ. Реално Буш не можа да изгради руска политика. Той има нещо като путинска политика, свеждаща се до изводите "Путин е мой приятел и аз много го харесвам". Но това означава, че взаимоотношенията са на персонално, а не на държавно равнище. Иначе не може и да бъде, защото почти няма пресечни точки на междудържавните отношения Русия - САЩ. Обратно. Някога САЩ се страхуваха от съветския ядрен потенциал. Днес основната задача на тяхната политика е да "нулират" този потенциал, с което се и занимават. В икономиката Русия почти нищо не може да даде на САЩ. Американците могат да й дават технологии, ако поискат. Но едва ли ще поискат. Руските енергоносители нямат за САЩ никакво значение, като Вашингтон използва руския фактор за подбиване на световните цени, с което действа пак срещу руските интереси.

Трябваше да дойде шокът с навлизането на американците в жизнената за Русия Централна Азия, за да може Путин накрая да схване за какво става дума и да започне да оформя йерархията на най-важното.

На първо място Русия трябва да се съсредоточи върху решаването на вътрешните проблеми на икономически ръст и защита на националните интереси без да губи време за разсъждения за някакви империи - "либерални" или "неоконсервативни". На второ място Русия трябва да разбере, че има много по-важни интереси в Европа, преди всичко е енергетиката и че в този смисъл курсът към интегриране със стария континент не позволява равноотдалеченост от Европа и от Америка. Още повече, че САЩ искат да станат основен енергиен доставчик на Европа по другия коридор - от Централна Азия, за сметка на руските интереси, на интересите на Европейския съюз и на геополитиката на Евразия. Дискусиите за еднополюсен или многополюсен свят не са толкова важни, ако не се разбере едно нещо - в момента в света има два полюса - полюсът на успеха - икономически, политически и цивилизационен, опиращ се на максималното използване на собствените сили и вътрешни ресурси, и полюсът на провала - на страните-неудачници, на несъстоялите се държави, които, чисто и просто, отиват по дяволите.

Вероятно заради това Путин заяви, че оглеждането към миналото вече е приключило, че няма никакво значение какво е било, и че важен е днешният ден и бъдещето.

Но САЩ вече реализират концепцията за единна световна империя - The Project of New American Sentury, който американската олигархична върхушка разбира като американски век, което означава стратегическа, икономическа, геополитическа, административна доминация на САЩ над целия свят, в това число над Русия, Европа и Китай.

Последната среща на Путин и Буш в Кемп Дейвид потвърди липсата на междудържавни пресечни точки и показа пределите на личната дипломация на двамата президенти, които не могат да заменят основното. Нито Путин, нито Буш са в състояние да игнорират обективните интереси на своите страни. Парадоксално, даже сега, в това съотношение на силите, САЩ се нуждаят от Русия повече, отколкото Русия от САЩ, и Москва има много повече скрити политически и икономически козове, отколкото са на хартия.

На първо място са суровините.

През следващите 7-9 години световната икономика ще работи при високи цени на суровините. Това дава шанс на Русия бързо да развие своята икономика като руските концерни само за няколко години ще увеличат своето капитализиране до водещите западни суровинни компании.

Според Standard & Poor цените на нефта през 2004 г. ще бъдат около 25 долара за барел, но през следващите 10 години за страните-износители на суровини ще настъпят по-добри времена заради нарастващото търсене на Китай и Индия, и на страните от Югоизточна Азия. Търсенето на суровини - не само на нефт и газ, ще даде възможност на Русия бързо да ускори своето развитие според модела, който преди години използваха Австралия, Канада и Норвегия. В Лондон оценките са, че най-перспективният икономически партньор през XXI век ще бъде Русия.

През последните две години Русия отново е на първо място в света по добив на нефт като три четвърти от добива се изнасят. Към 2020 г. добивът на нефт ще достигне 450-520 милиона тона, а износът 300-350 милиона.

Русия и САЩ обаче се намират в противоположните части на световното нефтено "игрище". Русия е най-големият производител, а САЩ - най-големият потребител. Такъв ще останат и през 2030 г. с над 1,2 милиарда тона внос годишно. Опитите на САЩ да свалят цените на нефта едва ли ще успеят, защото тук действа силен баланс на интересите и обективно равновесие на цените. Неслучайно последните 3 години бяха с най-високите цени за последните 25. Ще припомним, че още през 80-те години Русия добиваше годишно над 570 милиона тона нефт, а сега едвам 400 милиона, което не е ръст, а възстановяване, което показва какви резерви има в тази област. Ако цените се запазят в коридора на 21-25 долара за барел още 2-3 години, Русия ще може да стабилизира добива на 400 млн. тона за сметка на старите местонахождения. Но новите тепърва ще се усвояват.

Тук се появява първата реална опасност за сериозен сблъсък между Русия и САЩ - в Каспийско море, не само заради нефта. САЩ излъгаха Русия, поне засега. Но исторически Русия не обича да губи. Което означава, че Каспия ще стане или зона на мира чрез съвместни проекти, или нов източник на международно напрежение и на военни действия в Евразия. Вероятно ще бъде второто.

Другата силна карта на Путин е именно Евразия. Русия има много по-силни позиции и много по-добри връзки с правителствата на евразиатския континент. Китай и Индия потенциално са партньори на Русия в евразиатския алианс като и трите искат връщане на "многополюсния свят". Това обаче не може да се каже за САЩ.

Третата карта на Путин е Европа. Курсът на Путин към интегриране с Европа е обективен и за двете страни. Има поне две причини. Първата е високата енергийна зависимост на Европа от Русия. Европа не би могла да изгражда своето благосъстояние без енергоресурсите на Русия и няма да може да ги подсигури, каквото и да прави, през следващите 50 години. На второ място Европа, за разлика от Америка, няма фундаментални науки и ако иска да строи конкурентна икономика трябва да се съюзи с Русия именно в тази област.

И обратното. Кои страни оказват най-голямо влияние върху руската икономика, от кои страни най-много зависи стабилността по руските граници? Отговорът е - от Евросъюза. Руската търговия само с Германия надвишава целия стокообмен със САЩ, а с ЕС - няколко пъти. Шрьодер и Ширак се появяват в Москва в необходимия момент. Същото прави Путин в Берлин и Париж.

Москва и Берлин се споразумяха за строителството на нов газопровод през Балтийско море. Финансирането с 6 милиарда долара вече е осигурено. Но и тук интересите на САЩ са противоположни.

Дали Русия е на път да обяви собствена доктрина "Монро" със забраняване на интервенция на чужди сили, преди всичко на САЩ, в своето геополитическо пространство, от което по никакъв начин не може да изключи Източна Европа, Прибалтика, Украйна и Кавказ? Вече не става дума за идеология, а за чиста геополитика.

Вероятно в близко бъдеще Москва открито ще заяви, че американското нахлуване в тези страни под обвивката на демокрацията, разширяването на НАТО или борбата с тероризма ще се разглежда като casus belle и може да стане повод за война.

По аналогичен начин Китай заяви, че всеки опит на САЩ да превърнат Тайван в "независима република" ще доведе до война. По същия начин биха реагирали и САЩ в недалечното минало, ако СССР бе заявил, че Канада или Мексико трябва да се присъединят към Варшавския договор. Заради това Бжежински бърза с пробутването на новото си съчинение за геополитически плурализъм в постсъветското пространство.

Явно САЩ са решили да играят спрямо Русия същата роля, която Франция играеше спрямо Германия. Но както е известно Германия се обедини благодарение на политиката на Бисмарк, който успя да мобилизира целия германски народ.

Дали Русия ще намери своя Бисмарк? Путин като че ли почва да дава заявки. Една от тези крачки беше неговото изявление, че Русия не изключва преминаването в заплащанията за нефта в евро. Това стана след срещата му с канцлера Шрьодер. Във Вашингтон разбират за какво става дума.

Друга карта в "ръкава" на Путин е Иран. Москва развива с тази страна ядрено сътрудничество. Това обаче противоречи на политиката на САЩ. По този начин иранският въпрос стана основно противоречие на руско-американските отношения. Буш засилва риторичните атаки срещу Ирак, докато Путин декларира готовност за сътрудничество с Техеран.

На този фон дискусията дали Русия е нова империя наистина е академична. Това е страна, която има все по-ясно осъзнавани геополитически интереси, които ще защитава използвайки целия си потенциал, който наистина е огромен. Именно той превръща Русия в нова империя. Това са реалностите и никой не може да ги промени.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ