Фокус Extra

Кунг-фу означава майсторство. Шаолин - млада гора.

Преди 1500 години китайският император е построил за монасите манастир, чието име беше прославено по света от филмите за бойците, за които законите на физиката като че ли не се отнасят.

Какво се крие зад вратите на най-славния манастир на Далечния Изток? Той се намира в планините в провинцията Хенан и е трябвало да бъде място за медитация на младите монаси. Вече е работел, когато в началото на VI век до Китай е стигнал най-славният мисионер на будизма.

Традицията го познава с много имена. В Индия е наричан Водхидгахарма и е бил считан за наследник на Великия събуден, т.е. на Буда, който веднъж събрал учениците си. На срещата дошъл и представител на по-старата религия от будизма - хиндуизма. Подал на Буда прекрасно златисто цвете и го помолил за проповед. Буда не казал нито дума, само един от учениците му - Кашяпа, се усмихнал, като че ли разбрал безмълвното послание на своя учител.

Така се е родило течението на будизма, което в Китай се нарича чан, а в Япония - зен. Водхиднахарма е бил духовният наследник на Кашяпа, двадесет и осмият и последен индийски патриарх на това разклонение на будизма. Пренесъл го в Китай, а оттам то е проникнало и в Япония. От тази смесица на трите култури - индийската, китайската и японската, се е появил коренът на източните бойни изкуства кунг-фу, карате и джудо.

Бодхидхарма - или по-просто Дарума, започнал в Шаолин да тренира силата на своята концентрация. В манастира показват и до днес "сянката" върху скалата, която е оставил Дарума след медитацията, която е продължила девет години.

Именно Дарума е считан за баща на кунг-фу. Но преди него са били животните и хората, които са ги наблюдавали. Изучавали са техните движения, тактика и стратегия на атаките и защитата, след което са ги приспособили за човешки цели. Тези внимателни наблюдатели на природата са искали да пестят енергията си като животните, подражавали са на техните движения и хармония, на простотата на поведението и силата на концентрацията.

Кои животни са били образците в началото на кунг-фу?

Онези, които са доминирали в районите на огромния Китай. От маймуните са се научили на пъргавина, от жерава - на плавност, от планинския леопард - на сила на удара, от митичния смок - на парализиране с поглед. Главните техники на кунг-фу са подражание на змията, леопарда, тигъра, смока и жерава. Но всеки майстор на борбата - мъж или жена, се стреми да си изгради свой стил, вариант на някоя от основните техники. Усъвършенстват се различни стойки, крачки, удари с крака или ръце. С една дума - стил.

През XVII век дъщерята на един майстор на кунг-фу отишла над реката, където видяла жерави да играят, подскачат и крещят. Наблюдавайки ги, тя изработила свой стил. Друга девойка е оставила за поколенията златния принцип на битката - кръстосвай меча с най-голямо внимание, но запазвай спокойствие като дама от кралския двор, атакувай със злобата на тигъра.

Всичко това е било изучавано в Шаолин, въпреки че в началото монасите са тренирали телата си, за да имат по-голяма издръжливост за медитация. А медитацията води до духовно просветление, до освобождаване от привидното, криещо се в нашия егоцентризъм.

Към упражненията за дишане добавили и борба с прътове и самозащита без оръжие. Ръцете и краката са били калявани с удари и твърди предмети, ходене върху въглени и т.н.

В Шаолин целта на тези упражнения не е била чупенето на костите на противника, а хармонията на тялото и душата.

Без духовната си обвивка кунг-фу се превръща в обикновен бизнес.

В Китай при Мао монасите и кунг-фу бяха преследвани. След това нещата се промениха. Манастирът беше възстановен и напълнен отново с монаси. Сега групата бойци от Шаолин пътуват по целия свят като билетите на техните представления струват по няколкодесетки долари.

Справочниците приканват туристите да посетят манастира, особено за септемврийския фестивал на бойните изкуства. Сега Китай прави от кунг-фу спорт и стока, и иска да включи вушу - една от разновидностите му, в дисциплините за олимпиадата в Пекин.

Шаолин обаче продължава да крие своите тайни, за да не скъса с духовните си традиции. Монасите са херметично общество и не допускат в него хора от Запада. Не им показват как живеят и тренират.

Заради това обикновеният турист вижда само онова, което е достъпно - красотата на природата около манастира и упражненията на инструкторите, които въобще не са монаси. Но чужденецът не може да различи едните от другите - едни и същи дрехи и обръснати глави.

Туристите не виждат и славните зали на манастира с прекрасните рисунки, гробищата "на хилядата пагоди", помещенията, в които монасите готвят, ядат и спят.

Около манастира действат 20 школи по вушу, но там не преподават монаси и не може да се види характерното за стила Шаолин - например битката с прътове, дълги 2-3 метра, упражненията в гробищата, битките с по-странни предмети като чехли, парцали, пръстени или въжета.

Шаолин е преди всичко самоусъвършенстване и самоконтрол. "Манталитетът на хората от Запада е такъв, че те нямат търпение - казват в Шаолин. Заради това там са популярни джудото и кикбоксът, където резултатите се виждат веднага."

А китайските ученици тренират с години по 8 часа дневно. Нямат зали с климатизатори, нито гимнастическо оборудване. Най-напред поливат игрището с вода, за да могат да дишат сред прахоляка. Никой в Европа не би издържал такива тренировки в такива условия.

Кунг-фу се тренира през целия живот. Китайците започват на възраст 10-12 години и завършват след 6-8 години като стават охрана или второпланови артисти във филмите за бойни изкуства.

В манастира стават в 5 часа сутринта, след това тренират 2 часа - бягане, физическо укрепване, медитация. В 8 ч. е закуската, след това почивка и отново 3 часа технически тренировки, обяд - пържен ориз и риба, тренировка, почивка, вечеря, тренировка.

В това няма романтизъм. Когато някой наблюдава тренировките в Шаолин може да помисли, че те са смешни. Но в упражненията се закалява преди всичко духът. Заради това в Шаолин идват и 50-годишни бизнесмени, които искат да се отърсят от стреса. Тук няма място за истерични хора или за родени убийци. Истинските ученици на кунг-фу не понасят бруталността и насилието, с които са пълни филмите. Те са привличани от дисциплината, танцовата красота на стиловете, личния контакт с учителя. Те знаят, че ключът към победата не е в силата, а в мъдростта, смелостта и концентрацията, в умното и умело противопоставяне на злото.

Защото в развитието на човека стремежът към целта, е по-важна от самата цел.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ