Победата на "Единна Русия" в изборите, елиминирането на клана на Елцин, укрепването на държавния контрол над икономиката - всичко това са симптоми, че президентът Владимир Путин напусна кръстопътя, на който стоеше, и е избрал посоката на тоталната битка, в която не може да бъде вече арбитър и от която може да излезе само като победител. Всичко друго ще означава за него, Русия, Европа и Евразия политическа смърт.

Путин има само една посока - бързото излизане на Русия от тресавището, в което беше тласнато от Горбачов и Елцин, от дезинтегрирането на държавата и умирането на нацията. Той има само един избор - да стане силен президент на силна държава.

Олигарсите са един от враговете, с които то може да се справи относително лесно. Истинският проблем е друг и много по-опасен.

Путин успя да възстанови стабилната и международна позиция на Русия и нейната роля на ядрена суперсила. Заради това дейността му вече е на глобално политическо равнище, преди всичко между Русия и САЩ. А там нещата са тревожни не само за Кремъл, но и за Европа и Китай. По този начин Путин става фокус и на други процеси.

Русия е част от света и колкото повече се отваря, толкова по-голяма и определяща ще бъде нейната роля.

В този аспект 2004 г. може да бъде преломна и опасна за човечеството. Някои предполагат, че през нея светът ще застане на ръба на световната война.

САЩ започнаха своята тотална война за доминиране и налагане на Pax Americana. Вероятно Буш ще бъде преизбран за нов мандат. Ако не бъде, вместо него ще е някой като генерал Уесли Кларк, който ще продължи линията за налагането на Американския век. От тази гледна точка няма значение дали ще бъде републиканец или демократ. Изборите през 2004 г. ще затвърдят икономическият, политически и идеологически диктат на американската олигархия за сметка на другите държави и на самите американци.

Операцията, която започна на 11 септември 2001 г. не е кампания. Тя е дългосрочната стратегия на американската върхушка. Заради това след временното затишие преди и по време на президентските избори през 2004 г. след тях Буш (Кларк, или който и да е), ще се активира на няколко фронта.

Във външната политика най-вероятно в началото или към април 2005 г., Буш ще започне атака срещу Сирия. Атаката ще бъде отново в коалиция с Англия и Израел (преди това Тел Авив може да се опита да нанесе сам удари срещу Дамаск) и ще започне едновременно по западния, южния и източния фронт. Няма да има въздушна подготовка. Атаката ще се съпътства от десант на сирийския западен бряг заедно с нахлуването по сушата от южния и източен фронт. Американците ще се опитат да съкрушат сирийската съпротива за 10-14 дни.

Наред с атаката срещу Сирия, трябва да се очаква и нападение по въздуха и с ракетни сили срещу Иран. Тази операция ще включва и допълнителни елементи от територията на Афганистан и Турция. Въздушните атаки ще минават от северозапад - през Турция, от контролирания от САЩ Ирак, от изток - от американските бази в Афганистан, и от самолетоносачните групировки и подводници в Персийския залив.

Ако Иран успее да извърши успешен тест с ядрено оръжие преди това, Буш ще ускори атаката под предлог, че Техеран е потенциален терорист, който разполага с тактически ядрени оръжия.

Третата цел на начертаната още преди години операция ще бъде Северна Корея, където рискът за САЩ ще бъде най-голям, тъй като тази страна разполага с много силна армия и с няколко ядрени заряда.

Могат да бъдат осъществени и няколко паралелни отвличащи вниманието акции, например срещу Куба или Либия. Тази прогноза със сигурност не е без основание и вероятно се анализира в Москва, Париж, Берлин, Пекин. Контраанализът се прави и във Вашингтон и Израел. Защото се оказа, че плановете им не само, че са разшифровани, но могат да бъдат посрещнати по такъв начин, че да станат драматични за самите американци и израелци.

По време на студената война единственото нещо, което спаси света от ядрената война беше доктрината за взаимното възпиране между САЩ и СССР, т.е. възможността от взаимно унищожение. Пускът на ядрени ракети от САЩ автоматично задействаше ответен удар от СССР. Взаимното унищожение беше гарантирано. Този парадокс даваше на света безпрецедентна политическа и военна стабилност. Двуполюсността беше гарантът за световния мир почти 50 години. След време ще се окаже, че това е бил най-дългият мирен период в неговата история.

На този фон особено внимание заслужава онова, на което се спряхме преди два месеца - обявената от Кремъл нова военна доктрина, предвиждаща нанасяне на изпреварващ удар при застрашаване на националните интереси на Русия. Но за разлика от доктрината на САЩ, Москва направи това без много шум. Във Вашингтон и Израел обаче това беше разбрано както трябва, защото по същото време се множаха информациите, че Израел готви ядрен удар по атомните обекти на Иран с американските ракети "Харпун" с подводно базиране.

От някои източници се предполага, че Русия без излишна суматоха е успяла да разгърне свои тактически ракети и обслужващ персонал в Сирия и Иран, като по този начин е дала явен сигнал, че ако Израел нанесе ядрен удар по Техеран или Дамаск, в отговор Русия може да изпари еврейската държава.

Тази информация подлежи на проверка през следващите седмици, но ние сме длъжни да я разгледаме във варианта, че е достоверна и че Москва е започнала подготовката срещу надвисващата опасност от нова война в края на 2004 г. или в началото на 2005 г. Ако е така, нещата за САЩ и Израел наистина могат да станат сериозни.

В Сирия и Иран, както твърдят източници, са разгърнати руските ракети P-270 Москит (според класификацията на НАТО - SS-N-22 Sun burn), които са считани за най-опасните противокорабни ракети, намиращи се на въоръжение в руската и в китайската армия. Ракетата във версията за надводно базиране се изстрелва от установка, монтирана на палубата. Съществува и версия за подводно базиране, въздушно (на Су-27) и наземно (на мобилни пускови установки на тежкотоварни камиони). В момента всички военни експерти са единодушни, че руската ракета "Москит" е най-опасната в света и няма аналог.

За да се разбере сериозността на ситуацията ще припомним, че преди няколко години Израел успя да получи съвременни немски подводници с пускови платформи и американски ракети "Харпун" с ядрени бойни глави, с които поставя целия Близък Изток под непосредствена заплаха от термоядрена унищожителна война.

През 1989 г. Израел направи опити да подмени своя остарял подводен флот, за американска сметка, но не успя, заради което през 1991 г. се обърна към Германия с намерението да получи военна компенсация за дълговете за холокоста. Германия отстъпи и построи безплатно две подводници от класа "Делфин", което означава, че немските данъкоплатци финансираха военната програма на Израел и го обзаведоха с подводен флот, който може да пуска ядрени ракети от специални торпедни апарати.

Получаването на американските ракети "Харпун" беше по-лесно. В течение на десетилетия американските данъкоплатци осигуриха на Израел огромни количества оръжие и "разходни боеприпаси", като ракетите "Харпун" бяха класифицирани също като "разходни боеприпаси". Ядрените им глави могат да бъдат американски или собствени, произведени в Димона (в пустинята Негев), с което ядрената заплаха от страна на Израел стана голяма. Неслучайно в направената неотдавна анкета по целия свят, всички държави са единодушни, че "най-голямата опасност за световния мир е Израел".

За да се осъзнае още повече тази заплаха, Моссад организира изтичане именно на тази информация чрез контролираните от него медии, след което последва "официално опровержение". Така се работи в такива случаи. Ако Дамаск или Техеран се превърнат в ядрено пепелище основният заподозрян ще бъде Израел, заради ненавистта му към всичко арабско или ислямско. Заради това бившият израелски министър на отбраната Ифраим Снех заяви, че всеки, който поне малко разбира от ракети, знае че "Харпун" не може да нанася ядрен удар, тъй като тежестта му ще разбалансира ракетата и ще ограничи нейната далечина и точност". Но според експертите на Jane’s Naval Weapon Systems, "Харпун" обикновено носи конвенционален заряд с тежест от 96 кг., който лесно може да бъде заменен с ядрено устройство с тегло 45 кг., плюс баласта, необходим за балансирането.

Едва ли има експерт, който се съмнява, че американско-израелските "Харпуни" имат ядрен заряд и че Ариел Шарон има всички оправдателни за него мотиви да ги използва за удари срещу Техеран и Дамаск, ако е убеден, че ще остане ненаказан и че нищо няма да му се случи.

Опасните хора правят опасни неща в опасно време и няма нищо по-опасно от една група ционистки фанатици, притиснати до Средиземно море. Израелската икономика е в плачевно състояние, евреите напускат Израел, главният покровител Америка свършва парите, мотивацията и оръжието.

Вероятно руското политическо, военно и разузнавателно ръководство са знаели за израело-американските ядрени планове много по-рано и единственият въпрос пред Кремъл беше да избере възпиращото средство от наличния ядрен арсенал, което да бъде разгънато срещу потенциалната опасност в Близкия Изток.

По същото време Русия изпрати ясни сигнали, които накараха Вашингтон и Тел Авив да се замислят преди да предприемат действия срещу бившите републики на СССР (въпреки че събитията в Грузия са в този контекст) или срещу Северна Корея.

Изборът на възпиращото средство не е бил проблем, тъй като руснаците знаят, че американците са шокирани от руската ракета SS-N-22 Sun burn, която американският флот се опита да купи от руснаците през септември 1995 г. В писмо, което вицеадмиралът Боус написа до руския министър Громов се подчертаваше заинтересоваността на ВВС на САЩ да купят всички варианти на противокорабната свръхзвукова ракета SS-N-22 с надводно базиране за тестове и изпитания. Страхът на САЩ от това руско оръжие беше голям. Русия отклони предложението, защото ракетата е много важен коз.

Ако САЩ или Израел решат да ударят Техеран или Дамаск, някои от "Харпуните" ще преодолеят тяхната въздушна защита, въпреки че могат да бъдат свалени лесно, тъй като са относително стари, дозвукови, с неголям турбореактивен двигател. "Харпун" лети на височина около 100 метра до 65 мили, лесно се засича от радарите и може да бъде свалена от различните системи за ПВО. Но въпреки това някои "Харпуни" могат да стигнат до Дамаск и Техеран.

Именно в този момент ще започне фойерверкът. За секунди брезентовите покривала на тежкотоварните камиони на руските SS-N-22 Sun burn ще бъдат свалени, откривайки пусковите тръби, които ще се издигат в огнева позиция. Ракетчиците ще потвърдят програмираните координати на целта и след това ще преведат командването на централния пост.

Всеки Sun burn ще бъде изстрелян от своята тръба, оставяйки бяла следа на стартовата ракета, след което неговият специален реактивен двигател стартира на пълен ход, връщайки се на маршрутната височина от 20 метра и рязко ускорявайки до невероятната скорост от Max 2,2 (2400 км/час) за по-малко от 30 секунди.

Полетното време от Дамаск до Тел Авив е около 2 минути. На фона на опасността от такъв ответ едва ли има генерал в Израел, който да се осмели да изстреля и един "Харпун" по Сирия или Иран.

Във Вашингтон добре знаят, че ако руснаците бъдат принудени да нанесат ответен удар по Израел или по някоя американска групировка в районите, ще го отрекат. За разлика от САЩ и Израел, Русия никого не е заплашвала в този или друг район на света.

Тъй като Sun burn лети на много малка височина, тя не може да бъде засечена от радарите. Тогава руснаците, по примера на американците и израелците, ще обвинят някой "терорист", което вече няма да има никакво значение.

Москва отказа да продаде Sun burn на американците, но даде 100 такива ракети на китайците, които са ги монтирали на своите фрегати. По този начин още през 2001 г. руският и китайският флот бяха въоръжени с над 200 ракети Sun burn, всяка от които няма проблеми да потопи всеки американски самолетоносач.

След американското нахлуване в Ирак Путин изпрати много сигнали към САЩ, че политиката им е изключително опасна, особено в Близкия и Далечния Изток. Но тези сигнали потънаха в дирижираните западни медии, които се правят, че не разбират, че това се диктува от националните интереси на Русия, за неутрализиране на САЩ и Израел в източното полукълбо, за да се прекрати грабежа на евразиатските нефтени и енергийни ресурси.

Ще припомним, че в края на май 2003 г., когато нахлуването на САЩ в Ирак беше в пълен разгар, неголяма група руски кораби излезе в Индийския океан в близост до американската самолетоносачна групировка в Персийския залив. Маневрите на руснаците бяха първите от 10 години в този океан и станаха източник на големи неудобства за американците, които знаеха, че 5 съда от групата, в това число и 3 подводници, са въоръжени с ракетите Sun burn с ядрени бойни глави.

Руският сигнал към американците беше ясен. Въпреки огромното съсредоточение на американците, руснаците имаха достатъчно огнева мощ да спечелят всяко сражение на водата. Мултимилиардните американски самолетоносачи са остарели 93 000-тонни динозаври и могат да станат неочаквано огнено кълбо насред океана, унищожено от невидимата Sun burn, изстреляна от руска или китайска подводница на повече от 100 км.

През август 2003 г. руският и китайският флот проведоха независими учения в Тихия океан. По "случайно съвпадение" и двата флота отработваха симулация на потопяване на американски самолетоносачни групи" като основното използвано оръжие беше руската ракета SS-N-22. През септември Китайски крайцер изстреля SS-N-22 без бойна глава по учебна цел. Високоскоростните камери заснеха как ракетата попадна в центъра на белия кръст, нарисуван на борда на целта, разположена на повече от 60 морски мили в точката на пуска. Ракетата летеше със скорост Мах 2,05 на височина ... 7 метра.

Ученията се проведоха по времето, когато американският печат раздухваше поредната атака срещу Северна Корея, обвинявайки я в изготвянето на оръжия за масово унищожение за Иран.

Корейската война през 50-те години беше мотивирана от разпределението на сферите на влияние. Англия и САЩ подкрепяха юга, СССР и Китай - севера. И въпреки че изминаха 60 години, Москва и Пекин разглеждат Северна Корея като своя сфера на влияние. По този начин сигналът, изпратен от руските и китайски военноморски учения беше отново ясен: "Не пипайте Северна Корея". Няколко дни след учебния пуск на китайската ракета Sun burn, който се наблюдаваше от два американски самолета - шпиони, Вашингтон доста неочаквано прекрати шума около Северна Корея и се съгласи на шестранните преговори.

На 17 октомври 2003 г. президентът Путин беше принуден да заяви, че Москва, въпреки че е унищожила значителна част от своите стратегически ракетни настъпателни оръжия, продължава да разполага със значително количество ракети SS-19-Stiletto, които никога не са стояли на бойно дежурство и следователно не попадат под действието на договора със САЩ. "Това са най-мощните ракети в света" - каза Путин и добави, че "това най-съвършено оръжие може да пробие каквато и да било противоракетна отбрана". Според някои данни Русия има минимум 200 ракети SS-19 на склад, като всяка една от тях може да носи по няколко ядрени бойни глави. По същото време руският министър на отбраната Сергей Иванов, съобщи за промяната във военната доктрина на Кремъл и възможността от нанасяне на изпреварващ удар. Една седмица по-късно - на 24 октомври, Путин притесни отново американците като откри нова база в Кант (Киргизия) само на 30 км от американската база в Манас, а Иванов заяви, че Кремъл очаква американците да се изнесат от района най-късно до 2 години. По същото време, в което руските Су-27 правиха в небето над Кант висш пилотаж, китайците тихо пренесоха ескадрила от своите Су-27 на базата в Каш, която е най-близката им авиобаза до границата с Киргизия. Американците би трябвало да са разбрали какво означава това.

На церемонията на откриването на базата в Кант, използвайки интелектуалните трудности на своя колега в Белия дом, Путин каза доста ясно, че е убеден, че "базата в Кант ще е фактор за възпиране на терористите от всякакъв вид". Разбира се, Путин не беше длъжен да обяснява на Буш са правещите полети зад гърба му Су-27 имаха пускови устройства за Sun burn. Вероятно и китайските имат такива.

За какво съвпадение на интересите може да става дума? Русия има 3 на сто от световното население, а в нейните недра притежава над 40 на сто от всички природни богатства на света. САЩ имат около 5 на сто от световното население и използват над 40 на сто от световните природни богатства.

Руснаците имат 40 на сто, американците използват 40 на сто. Именно тези прости цифри определят напълно несъвместимите интереси на Русия и САЩ.

САЩ ще се опитват да запазят нивото на използване на чуждите богатства, в това число на Русия, която ще прави всичко възможно да не позволи този грабеж.

На този фон трябва да се разглежда и ареста на нефтения олигарх Михаил Ходорковски, който само за 4-5 години "спечели" над 19 милиарда долара. На Запад този "гений" отдавна щеше да е зад решетките, но когато това стана в Русия западните медии вдигнаха врява.

Арестът на Ходорковски има и още един важен аспект. След разпадането на СССР през 1991 г. той беше един от основните ционистки агенти, изкупуващи с благословията на Елцин нефтените предприятия на фалшиви търгове. За 200 взети назаем милиона долари той купи ЮКОС, струващ най-малко 15 милиарда долара.

Контролът на циониста Ходорковски над нефта го превърна в опасен за руската национална сигурност. В момента Русия излезе на първо място в света по добив на нефт и Ходорковски имаше намерение да продаде част от акциите на ЮКОС, след сливането със Сибнефт, на американската Exxon Mobil, което щеше да бъде пряк американски контрол над руските нефтени резерви.

Засега на Ходорковски са представени обвинения, за които може да отнесе 40 години затвор.

Но той преди всичко е логичен край на десетилетието, през което колелото на историята в Русия направи почти пълен кръг. През 1989 г. перестройчикът Михаил Горбачов продаде Русия и Източна Европа за две кредитни карти American Express Gold с правото на неограничено пазаруване на неговата жена Раиска на 5-то авеню в Ню Йорк. Тя си помисли, че така е навсякъде на Запад. През последните години Русия и народът й преминаха през огромни изпитания, през които спестяванията на милионното й население изтекоха пак към американските банки, в провинцията хората гладуваха повече, отколкото през Втората световна война. Същото беше и при Елцин.

Путин се оказа различен и направи онова, което изисква държавният интерес на Русия. Наред с това той блокира и опитите на Израел да получава безплатно нефт от ЮКОС, което постави в шах израелската военна машина в Близкия Изток. Веднага след ареста на Ходорковски неговите основни помощници избягаха в Израел и без да искат дръпнаха завесата на секретните планове на израелската нефтопроводна мрежа.

Ще припомним, че след като през 1958 г. СССР прекрати нефтените доставки за Израел, той се насочи към шаха на Ирак Реза Пахлави, човек с доста екстравагантен начин на живот и с още по-странни сексуални забежки към малки момченца.

През 50-те години Израел построи тръбопровод за доставка на нефт от Иран. Строителството частично се финансираше от Едмонд Ротшилд. Според официалната версия основният тръбопровод от Ейлат до Ашкелон беше построен за транзита на нефт от Иран до Средиземно море и Европа като се избягва Суецкия канал. Но основната причина беше друга. По-голямата част от нефта не напускаше Израел и оставаше за пребаротка там. Израел получаваше нефта по нефтопроводите, съединяващи пристанищата Ейлат и Ашкелон с нефтопреработващите заводи в Хайфа и Ашдод.

По мрежата реално течеше безплатен нефт от Иран. Този бизнес продължи до 11 февруари 1979 г., когато в Техеран започна ислямската революция. Атлантиците от ЦРУ и Моссад бяха изненадани, тъй като бяха убедени, че шахът ще остане на трона си още хиляда години. Тогава беше прекратено и подаването на нефт от Иран към Израел. След това Тел Авив направи опит да се превключи на нефт от Мексико, но ситуацията беше вече различна. Няма да е преувеличено, ако се каже, че голяма част от сегашните проблеми в Близкия изток се дължат на свалянето на шаха в Иран и прекратяването на доставките на нефт за Израел.

Оттогава целта на Тел Авив е постигането на контрол над нефтените залежи в Ирак, Иран и Саудитска Арабия. Заради това, през 90-те години ционистите в САЩ продължиха да проникват все по-дълбоко в американския политически и военен истаблишмент и в процедурите за вземане на решения. В Пентагона проникването беше осъществено от Пол Вулфовиц, Ричард Пърл и Фейт.

Тръбопроводът от Иран до Израел бездействаше над 20 години докато представителят на ЮКОС Леонид Невзлив не предложи на Тел Авив същата сделка. Този път руският нефт, контрабандно помпан от ЮКОС, трябваше да върви в обратно направление - от Ашкелон до Ейлат. Стигна се дотам, че Ариел Шарон заяви, че "Израел и Русия имат общи интереси в експлоатирането на тръбопровода", забравяйки да добави, че "руснаците", предложили му този план бяха няколкото ционисти, избягали от Москва в Тел Авив.

Сега Израел е в енергиен шах. Номерът не мина както го бяха измислили Ходорковски и Невзлин.

Руснаците и китайците могат да блокират американската и израелска заплаха от изпреварващ ядрен удар чрез разгръщането на ракетите SS-N-22 в Сирия, Иран, в Средиземно море или в Персийския залив.

Кремъл обезпокои Вашингтон и Тел Авив още повече след като организира изтичане на информация, че през 2004 г. ще замени ракетите Sun burn с още по-съвършените ракети SS-N-25 Onyx. По този начин Русия затвърждава своето превъзходство в Източното полукълбо за десетки години. Въпреки че параметрите на Sun burn, летяща със скорост Мах 2,1 я правят оръжие, срещу което няма защита, новата Onyx е направо невероятна. Използвайки пусковите установки на Sun burn новата ракета лети до 200 км с огромната скорост 2,9 мах (3400 км/час) при средна височина на полета от 15 метра, което я прави напълно непокриваема за радарите. Целият полет след пуска е автоматичен. "Изстреляй и забрави".

Може да се забрави и за обречения 93 000-тонен американски самолетоносач, който на 200 км след броени секунди ще се превърне в топлина и светлина. Кинетичната енергия в точката на удара на Onyx може да го потопи и ако е въоръжена с нормална бойна глава, което дава на Русия огромно стратегическо превъзходство.

Задачата на Путин е трудна и сложна. Сега той върши работата и на Европа, Китай и на целия Трети свят.

Ракетите са само малка част от огромната битка зад кулисите, с която светът навлезе в 2004 г.

Дали в нейния край САЩ и Израел ще нанесат удар по Сирия, Иран или Северна Корея, въпреки че бяха предупредени? Вероятно няма да отстъпят, което ще принуди Москва, Пекин, Париж и Берлин да противодействат.

От тази гледна точка 2004 г. ще бъде решаваща, като светът може да се изправи на ръба на Четвъртата световна война.

През 2004 г. атаката на САЩ в геополитическия вакуум в Близкия Изток и Централна Азия ще продължи, като това е неотклонната стратегия на американския експанзионизъм след 1991 г. Буш е само пионка в този процес.

Заради това през последните години винаги сме твърдели, че студената война никога не е завършвала. Точно обратното - премина в най-истинска многофронтова война със своите военни, геополитически, икономически, международни, правни и идеологически аспекти.

Налице е война, която може да стане Четвърта световна. Дали 2004 г. ще бъде годината на нейното разпалване?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ