Ако сте повярвали, че "заловеният" от американците в Тикрит човек е Саддам, със сигурност ще повярвате, че съм потомък на китайски мандарин, което е точно толкова невероятно.

Лично бях изненадан, че американците решиха да "заловят" Саддам. Оттук нататък ще има и други изненади. Тъй като Саддам "е решил да сътрудничи", трябва да се очакват "негови разкрития", което ще оправдае атаката на американците срещу тази страна. След това ще го съдят и той ще наговори такива, че американците спокойно могат да ударят и марсианците.

Но гледайки този "Саддам", се убеждавам за пореден път, че Холивуд е в криза, като с онзи, когото представяха за Осама.

Имам няколко забележки към физиономията на този човек. Хоризонталната линия, тръгваща от ухото на левия Саддам, минава през долната му устна. Същата линия на десния Саддам минава доста над горната устна.

Първото ухо е по-елипсовидно, а второто - по удължено. Това не е един и същ човек. Вероятно този Саддам е или негов двойник, или подготвен тройник, който беше докаран от Буш по време на неотдавнашната му суперсекретна мисия в Ирак. Но, реално погледнато, няма значение дали става дума за истинския Саддам, двойник или клонинг.

Всичко е още едно доказателство за онова, което ви обяснявам от няколко години - че информационната война след студената война не е спирала за миг и се разгърна в безпрецедентен глобален мащаб.

Това го казва човек, който много години участваше в същата война, но от другата страна. Механизмите, кулисите и логиката на информационната война обаче са почти едни и същи. Ставащото сега е на път да изненада и такъв военен инвалид като мен, с 30-годишен стаж във влажните окопи на информационната война.

Буш избра доста странен сценарий - направи си коледен подарък и хвана "касапина от Багдад". За да се измъкне от затъването в Ирак, реши да реанимира Саддам. През лятото ще има процес и присъда, след това са изборите в САЩ и Буш ги печели.

Този път прибягна към информационната война, която е с такъв огромен потенциал, че дава много по-големи възможности от военните аспекти на войната.

Всъщност информационната война през последните години придоби ключово значение за изхода на решаващи битки. Войните във Виетнам, Сомалия, Югославия и Чечения показаха, че военният потенциал не е определящ. Решаващо значение има не ставащото на бойното поле, а онова, което съобщават средствата за масова информация, като по този начин дефинират общественото отношение към армиите.

Във Виетнам световните медии събраха достатъчно информационна подкрепа за виетнамския народ, след което последва верижна реакция в света и в САЩ.

Последваха Югославия и Ирак, които показаха, че във Вашингтон са направили изводи и че прилагат военната сила в съчетание с информационната обработка спрямо един народ.

Ако погледнем така наречените кадифени революции, ще забележим, че те ставаха предимно чрез въздействието на медиите. Ако народът бе наплашен и послушен като в България през 1989 г., достатъчно беше да се организират празни рафтове и опашки пред бензиностанциите. Но ако беше упорит и неотстъпчив и "кадифето" не се получаваше, тогава токът и водата спираха с бомбардировки и ракети.

Защо американците "заловиха" Саддам, а не Осама (въпреки че и двамата вероятно отдавна не са живи)? Защото "залавянето" на Саддам трябва да демотивира иракската съпротива, да допринесе за "националното помирение" и да позволи на американците да продължат напред.

Защо не заловиха Осама? Защото той и измислената Ал-Кайда ще им трябват още, за да оправдават войната срещу световния тероризъм в бъдеще време. Няма да сбъркам, ако кажа, че Осама няма да го заловят, а ако направят това, значи в Холивуд ги чака пак много работа.

В Белия дом разбират, че изходът от иракската авантюра зависи от отношението на световната общественост и на американските данъкоплатци в условията на информационната война. Залогът е огромен. Досега американците, използвайки своето геополитическо положение, воюваха за демокрацията на чужда територия.

Но сега стигнаха до предела, в който очертаващото се поражение в Ирак ще накара целия свят да се запита дали самите САЩ не се нуждаят от защита срещу престъпния и недемократичен режим.

Заради това интензивността, с която техните медии работят, е безпрецедентна, въпреки че е с елементарна схема: Саддам е диктатор, той има оръжия за масово унищожение, ако няма, работи над тях, ако не работи, вече има био- и химическо оръжие, ако ги няма, значи подкрепя Осама, ако не го подкрепя, му е дал пари, ако не на него, на други терористи, участвал е в 11 септември, ако не е участвал, го е подготвял, ако не го е готвил, е конспирирал, защото е мюсюлманин, заради което е заплаха за САЩ, т.е. лош човек, заради което трябва да бъде заловен и унищожен. Което и стана. Диктаторът, терористът и страхливецът Саддам ще бъде унищожен от демократа, антитерориста и героя Буш. Ура!

Ала-бала, или както казват американците - бла-бла-бла.

Но именно това е информационната война. Американците знаят, че победата в Ирак може да се постигне само с информационна война. Военна мощ те имат достатъчно, за да останат там колкото искат. Засега не се вижда иракският народ да е организиран и мобилизиран за победа. Там е тотален хаос.

Заради това, ако се вгледате по внимателно в ставащото в Ирак, ще забележите, че успехите на американците са разчетени преди всичко за пропагандна шумотевица. Така е и с този "Саддам".

До 1990 г. САЩ срещаха отпор от медиите в социалистическите страни. Бяхме се специализирали по отпора. Те нападаха, ние отговаряхме, те организираха, ние разобличавахме.

И ако има основание в тезата, че светът напоследък се е променил, това не е защото се събудихме и видяхме, че наоколо е пълно с терористи. И преди ги имаше. Светът се промени, защото се събуди и видя ужасната тъмна сила, която придобиват медиите в новия съюз с терористичните методи за манипулиране на съзнанието на хората. Но сега няма кой да им даде отпор.

Ставащото в Ирак и "залавянето" на Саддам е част от процеса. Налице е информационен тероризъм.

От изхода на войната в Ирак наистина зависи ходът на световната история. Ако американците победят, ще натрапят своята воля на целия свят.

Но ако американците бъдат изхвърлени от Ирак, светът ще получи нов стимул за развитие.

Ключът към победата е именно в сферата на медиите и масовото въздействие върху съзнанието на хората.

Какво да се прави?

Начините за водене на информационната война не са нещо ново, защото не се е променил обектът на въздействието им - човекът. Измениха се само средствата за въздействие.

Живеем във века на информационните технологии. Информационният фронт стана интегрална част от бойните действия.

Но тази психоатака и всемирна лъжлива операция може все пак да бъде разбита. Пробивът ще стане там, където най-малко е очакван.

Заради това по-добре е да надценявате своите сили, отколкото да ги подценявате. Колко много сражения са били загубени заради надценяване на противника и собствено подценяване?

Световното задкулисие не е монолитен единен център. Това са много групировки, биещи се помежду си. Онова, което ги обединява, е само целта. Но дотам пътят е много дълъг.

Онези, които споделят моя начин на мислене, предупреждавам, че IQ-то ми е със 100 на сто по-голям от този на депутатите, и поне с 200 на сто по-голям от този на Кобургготски. Последното не е кой знае какво постижение, но го споменавам, за да се разбере, че информационната война в България се води на много ниско ниво заради смешната ни "политическа класа", която предизвиква само съжаление.

Голяма част от интелекта наистина може да бъде инвестиран в игнорантство, ако нуждата от илюзии е голяма. С което се връщам към началото на тези редове...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ