България е в революционна ситуация. Дали тя ще завърши с насилие или с шоково обновяване е трудно да се каже.

Какво трябва да се прави, когато хората, които би трябвало да ви защитават, ви ограбват и не ви дават възможност да живеете по начин, който считате за нормален.

Какво трябва да се прави, когато празният бюджет на тази държава може да бъде балансиран само за една седмица чрез конфискация на богатството, ограбено от "политиците и бизнесмените".

Какво трябва да се прави, когато системата, в която живеете не ви дава възможност да бъдете нормални.

Какво трябва да се прави, когато така наречената легитимна власт не може да съществува, ако не краде от вас.

Какво трябва да се прави, когато нямате никакво доверие в който и да било съдия, прокурор или полицай.

Какво трябва да се прави, когато самозванците, нарекли се "елит", "класа" и лидери, окупирали основните офиси на гражданската власт, са психопати и бандити.

Какво трябва да се прави, когато така наречената политическа опозиция са нищо неправещи патологични демагози.

Какво трябва да се прави, когато основополагащият принцип на демокрация "един човек - един глас" беше унищожен, изопачен, присвоен, партизиран и компютъризиран, така че никой не може да провери истинските резултати.

Какво трябва да се прави, когато тези терористи, оправдавайки се с войната срещу тероризма, откраднаха цялата държава.

Какво трябва да се прави, когато 91 на сто от българите нямат никакво политическо представителство, а така наречените парламентарни партии едвам събират заедно 9 на сто от гласовете. Когато един амбулантен търговец от Мадрид изсича Рила, когато инструменталните маргинали СДС не представляват даже себе си, когато инфантилната левица няма нищо общо с хората, които очакват обновяване.

Какво трябва да се прави, когато в обществото на парите няма начин да стигнете до тях, тъй като е забранено вашето право на труд.

Какво трябва да се прави, когато добрите българи напускат страната и се обръщат назад със злоба.

Какво трябва да се прави в обществото, в което законите са два вида - за богатите и за бедните.

Какво трябва да се прави в системата, която е изгнила до корен и е задушена от онези, които искат да запазят грабежа и да го легитимират с аристократична власт за следващите поколения.

Какво трябва да се прави, когато вместо да сме в по-хуманна ера, бяхме върнати в тъмните векове.

Въпросът "какво трябва да се прави" не е повторение на същия въпрос от 1917 г. Но и сега на всички е ясно, че тази система е престъпна и че идва времето, в което идеята за революцията не е абстрактна концепция, а рационална цел, която ще върне шанса на хората за достоен живот.

Някои ще пребледнеят като прочетат думата "революция". Можем да я заменим с "обновяване", което не променя същността. Всеки има право да очаква малко повече от това, което е сега и което ще свърши само, когато те бъдат елиминирани.

Възмездието е част от всеки демократичен закон и вие имате право на него. Даже ако то минава през революцията, която е съпътствала човечеството от неговите пелени до най-възвишените му моменти на възторг и търсене на свободата.

По света има шест милиарда души, от които 90 на сто живеят и умират без да са видели нищо повече от онова, което е необходимо за тяхното ежедневно оцеляване. 90 на сто от човечеството живее и умира без да премине тази първа желязна завеса.

Десет процента преминават, за да открият света на политиката и парите и да разберат, че първите са корумпирани, а вторите не са за тях. Само 10 от онези 90 на сто преминават тази желязна завеса, за да открият зад нея света на историята, която се пише от онези, които я пишат.

Отново само 10 на сто ще преминат през тази желязна завеса, за да стигнат до ресурсите на света, които се контролират от най-богатите.

Огромното мнозинство от хората отпадат още в началото и остават доживотно в механизмите на заробването. Това, което преди години в България се знаеше само на думи, днес е реалност.

Защо България се превърна в една несъстояла се страна. Защо през последните 15 години тя излезе от основното русло на еволюцията. Защо е вцепенена от страх и безсилие. Защо на Германия, след страшното поражение през световната война, й бяха необходими само 10 години, за да жъне плодовете на "социалната пазарна икономика". Защо Испания, само 10 години след смъртта на Франко, направи безпрецедентен икономически и социален скок. Защо Китай 10 години след смъртта на Мао има годишен ръст от 8-10 на сто. Защо Русия постепенно се измъква от тресавището и отново има най-големите златни резерви в света. Защо тези страни могат да осъществят пробив, а ние - не.

Защо българското общество влезе в такава апатия и пагубно равнодушие заради шепа примитиви? Защо очаква някой друг да му свърши работата, въпреки че никой по света не се интересува от това, което става в България. И едва ли ще се заинтересува през следващите 100 години?

Какво правят онези интелектуалци, които се оправдават, че са искали да бъде иначе, но пак се е получило същото, за да измият мръсната си съвест. Защо не се появиха автентични лидери, въпреки че хората са налице. Защо никой не поставя простата задача за политиката на ръста и ускореното движение на все още наличните ресурси от хора, пари, идеи и стоки по целия национален организъм, съчетан с "производството" на единни национални цели и единни национални структури. България не може да живее с ограниченото до 2 на сто от нейното население кръвообращение.

Гражданското разпадане е налице. Започва разпадането на държавността.

Ако хората намерят сили за съпротива, може да се появи и моментът на обновлението. Но може и да не се появи.

Сегашното историческо предизвикателство обаче не може да бъде игнорирано. Още една катастрофа и България няма да я има. Това не са дежурни фрази.

Всеки си мисли, че ще се намерят хората, които ще я изведат от криза. Но може и да не се намерят. Именно заради това задачата трябва да бъде поставена. Става дума за най-простото очертаване на контурите на бъдеща България, което все още е възможно.

Всяка революция или обновяване най-напред започва в мозъците на хората.

България вече е в революция.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ