Парламентарните избори в Русия бяха много важни. За първи път в постсъветския период една политическа партия получи в парламента болшинство, давайки на президента Владимир Путин достатъчно власт и пълномощия да провежда своята политика и реформи.

Победата на президентската партия "Единна Русия", която получи 246 от 450-те места в Дума-та, беше толкова деморализираща за опозицията, че някои партии съобщиха, че няма да участват в президентските избори през март.

Практически Кремъл получи пълен контрол над политическия и икономически живот. Други казват, че идва "златната година на путинизма". Вече се появиха предложения за изменение за 4-годишния мандат на президентството, което евентуално може да стане като във Франция 7 години. Това означава, че Путин ще ръководи Русия до 2011 г. като дотогава ще укрепи тенденциите, които започнаха през неговото управление.

След "Единна Русия" най-крупните думски блокове са комунистите и либералните демократи на ултранационалиста Владимир Жириновски. Въпреки различията те едва ли ще гласуват по главните въпроси срещу Кремъл и едва ли ще станат противници на Путин в консолидирането на властта. Жириновски каза, че главната задача на неговата партия ще бъде "укрепването на авторитарното управление и "режимите на личната власт в Русия".

Изборите изхвърлиха така наречените десни партии от политическия живот на Русия. Шамарът беше оглушителен. Десните твърдяха, че ще постигнат "съществени успехи на изборите" и че не вярват, че Русия е лява страна. Точно обратното. Русия е била и остава "лява страна", в която в обозримото бъдеще няма да има място за десни политически партии. Там обаче ще има все повече място за такива формирования като "Единна Русия" и "Родина". Именно на този фон десницата вдигна вой, че в Русия се възражда национал-болшевизмът, национал-социализмът и даже фашизмът. Чубайс призова към борба срещу "кафявата чума" и че в Русия са се укрепили шовинистичните и даже имперски настроения, срещу които Западът трябва да се бори. Оттам се обадиха някакви гласове, но бързо утихнаха на фона на престъпленията на американците в Ирак, на кризата в Англия и на финансовите скандали в Италия.

Именно това е най-важният момент - Русия започна да излиза от кошмара на перестройката и "демокрацията" на Елцин и да се връща към корените на патриотизма, национализма, на модернизирания вариант на съветската система.

Приказките за убийството на демокрацията и за "ерата на путинизма" са за наивници, на които руснаците вече не се хващат.

Даже лидерите на шовинистичния блок "Родина", който спечели 9 на сто от гласовете - Сергей Глазев и Дмитрий Рогозин, не са нови в политиката. В предишната Дума ръководеха ключови парламентарни комисии. Глазев даже беше министър в правителството на Егор Гайдар, а Рогозин беше представител на Путин в разговорите с ЕС за Калининград. Той се включи в "Родина", когато в "Единна Русия" не го приеха. Тогава си създаде нов блок. Ако сега беше в "Единна Русия" никой нямаше да го нарече "шовинист", тъй като никой например не знае какви са политическите възгледи на шефа на "Единна Русия" - министърът на вътрешните работи Борис Гризлов.

От друга страна, спадна броят на гласуващите за комунистите - почти с 50 на сто. Техният лидер Зюганов твърди, че това е резултат на антикомунистическата кампания на телевизиите. Но такива кампании се водиха и преди това, и не пречеха на комунистите да печелят най-много гласове. Този път част от гласовете отидоха към партията на властта, т.е. "Единна Русия" или към "Родина".

Но и при комунистите има еволюция още по-наляво. Сега те не говореха за класова борба и за обществена справедливост, а за велика Русия, за възстановяването на СССР и за мощта на съветската империя. В първата тройка на своята листа комунистите вписаха бившия губернатор на Краснодарския край Николай Кондратенко, който по принцип никога не е гласял комунистически лозунги, но винаги е държал речи за ционисткия заговор срещу Русия и че за всички нейни беди са виновни евреите, започвайки от 1917 г.

Нищо чудно, че когато на сцената се появи още един крайно патриотичен блок "Родина", комунистите гласуваха за него. Още повече, че начело на "Родина" са комунистите Сергей Глазев и генерал Валентин Варенников - активен участник в неуспешния опит за елиминиране на Горбачов през август 1991 г. Лидерите на "Родина", както и комунистите, призовават към разкулачване на олигарсите и набутването им в затвора. Ако се съберат гласовете за комунистите и "Родина" ще се види, че хората с леви възгледи не намаляват.

Внимание заслужава и доброто представяне на крайния шовинист Владимир Жириновски, който, неизвестно защо, нарича своята партия либерално-демократична. Сега получи два пъти повече гласове, отколкото преди 4 години. Обикновено за него гласуват най-бедните, най-безпомощните и уморени избиратели, което показва, че техният брой също расте.

Изборите бяха крах за десните. Те общо събраха едвам 8 на сто. Флиртът на Русия със Запада завърши, а заедно с него и криминалната контрареволюция.

Сега в Дума-та има друг спектър - от либерал-демократите, през "Родина", до "Единна Русия" и комунистите.

"Родина" има бъдеще, защото отговаря на търсенето на противоречива обществено-политическа формация в Русия, която също възражда позитивните тенденции на всички предишни периоди - силната държавност, защитата на обществото, творческата инициатива на цялото население. Всички тези партии са склонни към просветен патриотизъм и политическо многообразие. Руснаците подкрепиха този курс.

Путин влезе в основното течение на обществените настроения - елиминирането на олигарсите, укрепването на държавната власт, борбата с престъпността. Сега му предстои най-сериозната битка - за геополитиката на Русия.

Путин се бори не само за преизбиране през март, но и за мнозинство от 301 души в 450-местната Дума за промяна на конституцията. Дали този път ще доведе и до възстановяването на СССР?

Малко хора си задават въпроса и още по-малко знаят какво става в бившите републики на СССР?

Най-напред добрата новина - повечето имат икономически ръст. В Туркменистан националният доход расте от няколко години. Естония е сред най-бързо развиващите се страни в Европа. Не й отстъпват Литва и Латвия. Средният икономически ръст на Казахстан надминава 10 на сто. Добри резултати имат Армения и Азербайджан, даже Украйна. В Беларус най-силно се чувства общият корен. Тук са най-силни промосковските тенденции, което доведе до подписването на договора за общото икономическо пространство. Реинтегрирането на Русия, Украйна и Беларус може да им даде силен геополитически импулс.

Друга група са кавказките държави - Азербайджан, Грузия и Централна Азия, т.е. държавите на изток от Каспийско море - Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизия и Казахстан. С изключение засега на Грузия и Азербайджан, центростремителните сили преобладават, както и мотивът за миналото. Във всяка от тези страни има и руско малцинство, като в балтийските държави то надминава 20 на сто.

В кавказките републики, където продължават военните конфликти, много хора искат руски визи или направо бягат в Русия.

Докато начело на балтийските държави застанаха нови хора, в два случая даже имигранти от САЩ (предишният президент на Литва Валдас Адамкус) и от Канада - президентът на Латвия Вайра Фрайберг (която беше професор в Монреал), в Украйна и Беларус на върха са бивши ръководители от времето на СССР от средно равнище (Лукашенко - бивш директор на совхоз, а Леонид Кучма - директор на комбинат). И в другите страни налице е приемственост в елита на властта от времето на СССР. В Туркменистан, който разполага с най-големите залежи от природен газ в района, начело от 1985 г. е Сапармурад Ниязов, най-напред като първи секретар на партията, след това - президент, а от известно време и като вожд - Туркменбаши. Той сключи договор за доставка на Русия на огромни количества газ за период от 20 години. Според американците, Ниязов гради в Туркменистан "малък СССР". Газта, електричеството, градският транспорт са безплатни, хлябът и наемите са много евтини.

В Азербайджан починалият неотдавна Гайдар Алиев успя да предаде властта на своя син. Алиев беше член на Политбюро на ЦК на КПСС при Брежнев, и Горбачов.

Ръководителите на Казахстан - Нарсултан Назърбаев, и на Узбекистан - Ислам Каримов, ръководят страните си от разпадането на СССР и даже от по-рано. В Таджикистан сегашният президент Рахманов ще управлява до 2020 г.

Изключение е Грузия, която се разпада.

Всички тези разновидности действат на територията на бившия СССР като обединяващият ги мотив може да стане засилващата се центростремителна сила и тъгата на "сираците" за империята и нейната мощ.

Дали Путин ще стане олицетворение на тези тенденции?

Процесът вече е започнал. Путин иска да бъде силен президент на силна държава, която може да се възстанови във федеративна форма.

Но каква може да е основата, върху която ще започне възраждането на империята. Идеологията се провали, икономическата интеграция среща огромни проблеми, националните противоречия тлеят. Какво остава?

Тук се появява напълно новият момент - идеята за Евразия. Малко хора помнят, че тя беше особено популярна в началото на XX век, особено след Октомврийската революция в Русия. Това е дума-хибрид, съдържаща несметно число географски и геополитически подтекстове и значения.

Евразиатството означава, че народите, които живеят в Евразия, вече доказаха, че е възможно интегрирането на Русия и Централна Азия, т.е. на двете цивилизации, представлявани от Русия и ислямския свят. Това е коренно противоположна концепция на "войната на цивилизациите", реализирана сега от Американската империя.

Евразиатството е мощна концепция, която може да смазва механизмите на интегрирането - от Франция, Германия, Украйна, Русия, до Китай и Япония, векове наред. В Русия тя печели все повече сред патриотите и националистите. Това са тезиси и от платформата на Путин.

Евразиатството привлича, тъй като няма чертите на ксенофобията. То не е нито антиислямско, нито антисемитско. Едновременно то е антифашистко, тъй като изигра голяма роля в унищожението на Хитлер.

Руското ръководство все по-активно включва евразиатските елементи в своята политическа платформа. Евразиатството постепенно става идеологията на всички политически партии в Русия. Крайната им цел е в пространството около нея да бъде възстановена Руската империя.

Може ли действително да се говори за "евразиатска конфедерация"?

С балтийските републики, които практически са интегрирани с ЕС, до неотдавна това изглеждаше невъзможно. Но на фона на светкавичното сближаване на Германия и Франция с Русия и включването на Москва в сътрудничеството с ЕС и НАТО, това вече не изглежда нереално.

С Беларус, Молдова и Армения перспективите са по-добри.

Централно-азиатските републики като Казахстан, Киргизстан и Таджикистан са потенциални участници в такава "конфедерация". Президентът на Казахстан - Назърбаев, е голям привърженик на идеята на Евразиатския съюз, който може да открие пред страната му огромни перспективи. Малкият и нямащ нефт Киргизстан най-много се нуждае от Русия, както и Таджикистан. Узбекистан, който се управлява от ултранезависимия Каримов, и Туркменистан, който пък се ръководи от ултраизолациониста Ниязов, засега не се вписват в такъв модел.

Привържениците на евразиатската идея твърдят, че държавите от района ще станат жертва на американската империя. Заради това предлагат съюз, за да могат да живеят в "колективен имперски суверенитет". Те знаят, че в стратегията на Вашингтон основната цел е недопускането до появата на съперническа държава в Евразия. Привържениците на евразиатската идея се радват, че външната политика на Путин включва все повече отношенията с Китай, Индия, Иран и Близкия Изток.

Повечето хора в тези райони считат краха на СССР за колосална катастрофа и всички обвиняват САЩ за това. Всеки шофьор на такси в тези държави ще ви разкаже, че основната причина за сегашното им ниско жизнено равнище са американците, "които са дошли, за да грабят техния газ, нефт и минерали".

Москва работи в тази насока. Новата руска военна доктрина оповести, че цялото постсъветско въздушно пространство може да бъде използвано за превантивен удар. Путин си запазва правото да използва сила, ако са застрашени интересите на Русия и нейните съюзници.

Русия напредва в новата евразиатска игра в цялото пространство от Югославия до Китай.

На този фон сблъсъкът със САЩ е неизбежен. Това е теорията на "голямата шахматна дъска" на Белия дом, който счита Централна Азия и Закавказието, в това число Каспийско море, за зона на "американските стратегически интереси". По този начин в нея попада цялата южна половина на СССР и "близката чужбина" на Москва.

Но САЩ вече губят битката за Централна Азия, а в близко време и за Източна Европа. Срещу тях е невероятно силната идея за Евразия, на която американците не могат да противопоставят адекватна геополитическа концепция. Опитите за силово противодействие ще са самоубийствени за тях.

Може ли САЩ да позволят на друга страна да процъфтява? Никога. Тогава световните ресурси ще се използват другаде, а не при тях. Русия обаче отново излезе на първо място в света по добив и износ на нефт. Това не е в интерес на САЩ, които се върнаха към пещерните методи за грабеж на ресурсите.

Причината е именно в ресурсите, които са ограничени и, рано или късно, ще свършат. Преди всичко нефтът. След 30-40 години ситуацията ще се влоши. Тогава владеенето на нефта ще означава владеене на света. Войната в Ирак е същата война на ресурси, заради което Щатите няма да излязат от там в никакъв случай.

Русия има едно изключително качество - тя разполага с всички необходими ресурси, започвайки от нефта и газа, и свършвайки с водата, горите и чернозема. Това означава, че тя може да построи напълно самостоятелна икономика.

На първо място трябва да се прекрати изтичането на национално богатство в чужбина. Путин вече го прави. На второ място рублата трябва да замени движещите се в Русия чужди валути. И това вече се подготвя.

Да построи независима икономика за Русия е много по-лесно, отколкото да преустройва света или да изнасят революции и идеологии.

Путин разбира това.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ