Следя ставащото не само от професионално, но и от човешко любопитство - дали наистина историята се повтаря като фарс.

Става дума за президента Буш.

Дали повтаря глупостите на перестройчика Горбачов, от които спечелиха САЩ. Дали сега от глупостите на Буш печелят Путин и Русия? Ще ви обясня защо.

Признавам си, че преди 10 години написах думите на Тодор Живков в първото му интервю от ареста на "Секвоя", че "Горбачов е един голям предател". По онова време Живков не си позволяваше толкова остра формулировка, но след това я използваше където можеше.

Днес и на децата е ясно, че Горбачов беше или глупак, или огромен предател.

Сега, по същата логика, мога да кажа, че и Буш е голям предател и че резултатът вече е налице. Това е бардакът, който 43-ят президент сътвори след 2001 г.

Буш не е чел толкова, за да знае, че е стигнал до висшето равнище на властта в системата на социалното управление - концептуалната власт. Това е властта на глобалните идеи, най-често лоши и престъпни, и на хората, претворяващи ги в живота. Ако човекът разбира това, работи за себе си, ако не разбира - работи за онези, които разбират повече.

По-просто казано, шестото равнище, т.е. концептуалната власт, е военното оръжие и терорът, които са най-бързо действащите, но и най-неефективните със своето въздействие върху устойчивостта на постигнатите резултати.

СССР удържа победа на шестото равнище, но само след няколко години се оказа една победена страна. Всъщност всяка страна, която е на шесто равнище, е обречена. Така беше с фашистка Германия, така е сега и със САЩ, начело с един президент, който, както всеки друг, е агент за влияние на външната концептуална власт.

Заради това през 90-те години се появиха агентите за влияние Горбачов и Елцин, които докараха СССР и другите народни демокрации до разгрома.

Буш е тръгнал по същия път, т.е. стигна до онова равнище на властта, на което нанася максимални вреди на САЩ и създава ситуация, която е оптимална за Русия.

През последните месеци стана ясно, че отношенията на Русия и Америка вече няма да бъдат такива, както преди. Слава богу. САЩ осъзнаха, че в лицето на Путин имат укрепваща власт, срещу която не могат да направят нищо. Кремъл най-накрая видя в своя стратегически съюзник - САЩ, интриганта, който иска да завладее сферите на неговото влияние. По този начин Русия си спомни думите на Сталин, че "по-лошо от войната с англосаксонците е само дружбата с тях".

Опасността да загуби тези територии принуди Кремъл да преразгледа външната си политика.

Една от задачите е да си върне влиянието в Близкия Изток. За да направи това, трябва да се стигне до поражението на Америка в Ирак. Буш прави каквото може и в тази насока.

Вече няма човек, който да вярва в "общността на целите" и "съвпадението на възгледите" между Русия и САЩ. Никой на този свят не представлява за Русия по-голяма опасност от САЩ. Знаете ли защо? Защото никой не представлява по-голяма опасност за САЩ от Русия. Нито Китай, нито Европа, нито мюсюлманският свят в близките десетилетия няма да се доближат до ядрения потенциал на Русия, което означава, че единственото препятствие към абсолютното господство на Щатите е Русия. Заради това действа старият принцип: "Онова, което е лошо за Америка, е добро за Русия".

И Vice Versa.

Възможни са два варианта.

• Ирак нанася на САЩ "неприемливи загуби" и американците губят;
• Америка побеждава и постига контрол над Ирак.

Да ги разгледаме накратко.

При първия вариант американците понасят огромни загуби, прекратяват бойните действия и се изнасят от Ирак. Последиците за тях са исторически позор, крах на военната им доктрина, край на супердържавата, срив на фондовите пазари и на долара, икономическа депресия и импийчмънт за Буш.

Последиците за Русия - американците напускат не само Ирак, но и Централна Азия, Кавказ и Каспийския район. След пердаха в Ирак американците схващат, че тяхната стратегия за смяна на авторитарните режими не само в Близкия Изток, но и в бившите южни съветски републики е невъзможна. Загуба за САЩ, победа за Русия. А Москва разполага все още с по-силни средства за влияние в Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизия, Азербайджан, Узбекистан, и даже в Грузия, отколкото САЩ, които са затънали, благодарение на Буш, в Ирак.

Сега да видим втория вариант - САЩ побеждават в Ирак.

Последиците за Русия - даже и да останат в Ирак, американците ще имат огромни проблеми, които няма да им дадат възможност да се "разсейват" другаде в района. Това пък ще позволи на Кремъл да решава своите проблеми и да защитава националните си интереси.

Даже да останат в Ирак, американските войници ще контролират само квадратния метър, върху който стоят, а техният президент ще долита за половин час в пълна секретност и в радиомълчание. Всъщност той би могъл да посети Ирак със същия успех и по времето на Саддам.

Ще растат антиамериканските настроения в света, Русия ще става все по-симпатична, а Путин - президент, олицетворяващ интересите на по-голямата част от човечеството.

Ако Буш не работи за Путин, здраве му кажи.

Ето как Буш се явява за Русия като един Горбачов за САЩ, и докара Америка до пропастта - както преди години Горбачов - СССР.

Всеки нов президент ще се изтегли светкавично от Ирак. Заради това в Кремъл се молят Буш да бъде преизбран.

Същото правят и в София, но поради други причини. Както научих от някои новоназначени генерали, които били супершпиони, Буш планирал нахлуване на Марс, защото марсианците, както е известно, са огромна заплаха за Земята.

Буш е пратил тайно писмо до бившия асистент от АОНСУ - Първанов, и до Кобургготски (който май няма и средно образование) меморандум, че Червената планета застрашава американците и съюзниците им, защото марсианците не искат да внасят кока-кола и хамбургери. Особено опасен е местният диктатор Саддам Марс.

Американците искат да завладеят на Червената планета и залежите от вафлите "Марс". Нашите са обещали на Буш да изпратят на Марс български доброволци. Сега търсят совалка, за да могат да ги върнат, все пак. Но докато я намерят, ще обстрелват Марс с ракетите, останали им от Нова година.

Виждате ли как Буш стана Горбачов. Заради това не ми остава нищо, освен и аз да викам: "Да живее Буш", надявайки се, че това ще бъде отчетено в посолството на САЩ и няма да ми взимат отпечатъци от пръстите при предстоящото ми пътуване до там.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ