Скандалът с така наречения списък на Саддам потвърди ниското качество на информираност в България и още по-ниското качество на "политическата класа".

Много по-важна обаче е поредната опасност, която заради тях надвисна над България, ако не бъдат взети мерки.

Никой не се опита, защото не може, да направи анализ на ставащото. Длъжни сме, както неведнъж в миналото да запълним тази дупка (б.р. - отново предупреждаваме, че анализите в "Строго секретно" могат да бъдат използвани само с разрешение от редакцията).

Но да започнем от началото...

На 24 януари 2004 г. иракският вестник Ал-Мада, за който никой не беше чувал, след търсене в нефтените архиви в Багдад, публикува списък от 270 имена на политици, обществени дейци, организации, компании и политически партии. Фигуриращите в списъка, в който се появи и БСП, според вестника са получавали от Саддам Хюсеин подкупи под формата на нефт срещу политическа подкрепа.

Заради международните санкции през 1993-2003 г. Ирак можеше да търгува легално само с ограничени обеми в рамките на програмата на ООН "Нефт срещу храни". Нелегалният износ на нефт, за който пише вестникът, теоретично е могъл да става през южните пристанища на Ирак, неконтролирани от ООН и по тръбопровода в Сирия.

В "най-крупната корупционна операция на бившия режим", както пише Ал-Мада, са били замесени представители на 16 арабски, 9 азиатски, 3 африкански и южноамерикански, и 17 европейски държави.

Русия, според списъка, е получила най-много садамовски нефт - 1 милиард и 366 милиона барела. В списъка са Жириновски, Партията на мира и единството, Министерството на външните работи, Руската асоциация за солидарност с Ирак, Руската православна църква, Академията на науките, Руската национал-демократична партия, Администрацията на Чечения, Комунистическата партия, Зарабснефт, Лукойл, Руснефт, Газпром, Союзнефтгаз, Московската нефтена компания, Сиданко, Газекспорт, Транснефт, Урал-Инвест, Сибнефт, ЮКОС, Нордвест, Машиноимпорт, Славнефт, Татнефт, Сургутнефт, Сибирската нефтена компания, Каспийската инвестиционна компания, ръководителят на администрацията на президента на Русия и т.н.

Както се вижда съставителите са били внимателни да не забравят някого.

Списъкът продължава:

• Украйна - Социал-демократическата партия, Комунистическата партия, Социалистическата партия, нефтената компания FTD
• Беларус - Либерал-демократическата партия, Комунистическата партия, ръководител на администрацията на президента Лукашенко
• Франция - Патрик Можен - бизнесмен от компартията Trafigura, Мишел Гримар - основател на френско-иракския износен клуб, Асоциацията за френско-иракска дружба, Шарл Паскуа - бивш министър на вътрешните работи, Бернар Мериме - бивш посланик на Франция в ООН.

Други известни имена в списъка са Артур Милхоланд - президент на канадската нефтена компания Dilexco, Отец Бенджамин - италианският католически свещеник с френски произход, организатор на срещата на Рим Йоан Павел II и иракския вицепремиер Тарик Азиз, синът на бившия президент на Египет - Халед Насър, Националният фронт за освобождение на Палестина и т.н.

В списъка фигурират арабски страни, Кипър, Турция, Бангладеш, Панама, Тайланд, Китай, Ирландия, Швеция, Испания, Италия, Югославия, Австрия, Бразилия и България.

Едни отрекоха да са получавали нефтен подкуп от Саддам, други не счетоха за нужно да отговорят на провокацията.

"Провокация", защото никой не се сети да зададе въпросът, "кому е изгодно това".

Истинността на списъка ще се проверява, но това ще направи Правителственият съвет на Ирак, който е под пълния контрол на окупационните власти. Един от неговите членове - Насир Хадерджи, е убеден в истинността на сведенията, тъй като, според него, те се основават на хиляди документи, станали достъпни при разгрома на държавната нефтена компания след навлизането на войските на САЩ в Багдад на 9 април 2003 г.

Така стигаме до момента, показващ, че тези списъци са обмислена кампания, с пределно ясни цели. Министърът на външните работи на Ирак заяви, че "получилите подкупи ще трябва да отговарят пред закона и тези хора трябва да бъдат принудени от правосъдието да върнат парите на иракския народ". Министърът добави, че те ще трябва да върнат парите също от нереализирания нефт, както и ценностите, получени в резултат на неговата продажба.

Имайки предвид, че БСП се споменава, че е "получила 12 милиона барела нефт", по средно пазарни цени, това прави около 300 милиона долара и в близко време към тази партия или към България (защото едва ли ще ги поиска от такива пишман-бизнесмени като Захариев) може да бъде отправен иск по някакъв начин.

Още няколко такива "списъци", и Ирак няма да има дълг към нас. А от Багдад обещават да продължат с публикуването им и, че "необходимите данни са събрани за предаването им на Интерпол".

Тук няма да разглеждаме въпроса с шмекерите и шарлатаните, циркулиращи около БСП и черпещи от това лични изгоди. Не е изключено една от целите да е тяхното елиминиране поради различни причини.

Ако кажем, че това е въпрос на морал, ще ни се смеят. Ако кажем, че това е въпрос на бизнес, тогава трябва да си носят последиците - дали са декларирали приходите от реално продадените количества нефт, какви данъци са платили в България за тези печалби и т.н.

Според Ал-Мада, публикуваните документи се отнасят само до 1999 г., но има и други бумаги, които са за следващите години.

Откъде този напълно неизвестен вестник е взел сензационните документи, не се знае. Вероятно те идват от недрата на Организацията на държавния нефтен маркетинг (SOMO).

Списъкът има няколко цели. На първо място е политическата - насочен е предимно срещу Русия. Появата му съвпадна с активирането на усилията на Руските компании за връщане на иракските пазари. Но съставителите му вероятно са бързали и не са се сетили за елементарни неща.

На първо място Сирия заяви, че нефтопроводът от Ирак, по който е бил изнасян нелегалният нефт не беше използван, за което знаят в Израел.

На второ място, ако според някои разчети се събере целия нефт, изплатен под формата на подкупи и към него се прибавят количествата изнесени официално в рамките на "Нефт срещу храни", ще се окаже, че при известния на всички износен капацитет на Ирак от около 1 милион барела дневно през разглеждания период, той не би могъл да изнесе легално и нелегално такива количества нефт в течение на тези 10 години.

Дали Саддам е плащал подкупи с нефта не се знае, тъй като не може да бъде доказано. Но със "списъка" сега много чужди компании ще са лишени от възможността да купуват нефт от Ирак, което отново потвърждава тезата, че американските и израелски нефтени компании чистят терена от конкурентите, или прикриват работещите вече към Хайфа или през Кувейт тайни нефтопроводи, по които текат 1,5 милиона барела нефт дневно, за които нищо не плащат.

Ако се вземе предвид, че в списъка са почти всички руски нефтени и основни европейски компании и че няма нито една американска, въпреки че се знае, че и те търгуваха зад кулисите с Ирак, тогава този анализ бихме могли да приключим. Още повече, че сега целият нефт, от Ирак се присвоява от американците. На какво основание? На правото на колонизатора.

Логиката им наистина е отчайваща - според Вашингтон предишният законен президент на Ирак Саддам Хюсеин, не е имал право да използва своя нефт, за да прави подаръци, когато е считал за необходимо. Неслучайно един от американските сенатори си каза каквото мисли: "Защо нашият нефт се намира под техните пясъци".

В случая с България обаче остава въпросът на какво основание тези "бизнесмени" са използвали БСП, за да правят частен бизнес. Защо Манджуков се правеше на спонсор на компанията на Първанов (от което сега се отрича) и защо Захариев "хазяйства" в бившия дом на българо-съветската дружба.

Другите цели на нефтения списък тепърва ще се откроят. Но още отсега може да се твърди, че атаката е насочена и срещу определени банки по света, в това число в България, към което журналистът Гордън Томас любезно насочи вниманието.

Така или иначе, налице е една доста широка операция, карана по типично американски начин, "Давай, ако мине и удряй, когото попадне, за да не те ударят теб."

У нас обаче тя предизвика лавина от гузна съвест, недомлъвки и обърканост. Скандалът ще се разраства, защото такава е целта на неговите инициатори.

И още няколко подробности. Списъкът на Ал Мада беше светкавично преведен и публикуван на уеб-страницата на Middle East Media Rescarch Institute - MEMRI, който се издържа от Вашингтон и има офиси в Йерусалим и Лондон. Неслучайно първите цитатори на MEMRI бяха медиите на така наречените неоконсерватори, т.е. хората на Буш - New York Sun, The Weekly Stаndard, New Youk Post, Fox News, Wall Street Journal, Sunday Times of London, Washington Times, UPI.

За онези, които разбират нещата, напълно понятно е как едно такова вестниче изведнъж се разчу благодарение на този списък.

И още нещо. Съставителите му направиха още един трик. От Швейцария в него беше включена фирмата Glencore на известния у нас международен далавераджия Марк Рич, който беше помилван в последния ден от президентството на Клинтън. По този начин авторите на списъка искат да нанесат удар и върху сегашната президентска кампания на демократите. Но това може да се обърне срещу тях, тъй като се оказа, че адвокатът на Рич е Левин Либи (шеф на личния състав на вицепрезидента Чейни и съидейник на най-големите ястреби около Буш - Пол Вулфовиц, Ричард Пърл, Дъглас Фейт и Джеймс Улси).

Ако парите на Саддам са стигнали до такива като Рич, те са отивали и в джобовете на Клинтън, с когото, както е известно, кланът на Буш имаше и бизнес връзки.

Изненадите предстоят.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ