Без да се разбере същността на битката на Сталин с вътрешните и външни врагове на СССР, не може да се разбере и онова, което ставаше в света през XX век и което ще става през XXI век.

"Онзи, който контролира миналото, контролира и бъдещето - написа Джордж Оруел - А онзи, който контролира настоящето, е господар на миналото".

Именно в тази схема трябва да се търси истината на Сталин и СССР започнало от Хрушчов и завършило при Горбачов и Елцин.

Това невероятно охулване на Сталин беше свързано с неговото разбиране на задкулисното управление на света, което тогава и сега е скрито от световната общественост.

Означава ли това, че Сталин разбра какво става зад кулисите и е започнал своята битка? И да, и не. Сталин започна да схваща истината още през 30-те години на XX век, но стигна до цялата същност най-вероятно през 40-те и 50-те години, което доведе до неговото убийство.

По-просто казано, за Сталин беше изключително трудно да стигне до истината. Но когато стигна вече беше късно за самия него...

Както посочихме в брой 103 на "Строго секретно", в анализа "Кръстьо Раковски": Ротшилд измисли Червената симфония" (много хора са в грешка, считайки Кръстьо Георгиев Раковски за българин, той е български евреин с името Хаим Ракеовер, роден през 1873 г., заминал за Франция, където става революционер и член на еврейска терористична група) на разпита в НКВД (протокол от 26.01.1938 г.) Раковски каза, че всички значителни събития в света стават според плана на анонимна група хора, обединени в невидимия за непосветените Финансов Интернационал, който, наред с другото, е и инициаторът на световната комунистическа революция.

Това е важно за разбирането на ролята на Сталин. Зад понятието "комунизъм" Финансовият Интернационал укриваше своята цел - установяването на абсолютната власт над човечеството. Комунизмът на Сталин нямаше нищо общо с тази идея и реално бе националкомунизъм, т.е. пълна "измяна" на планирания от тази анонимна група интернационал-комунизъм. На разпита Раковски правилно представи сценария на по-нататъшните събития, планирани от Финансовия Интернационал, в това число неизбежността от войната между СССР и Германия.

Но да оставим Раковски и да се върнем по-назад в историята. За основател на първия Коминтерн (до Коминтерна на Маркс) се считаше Адам Вайсхаупт (псевдоним Спартак). Той беше глава на Илюминатите (просветените), основани на 1 май 1776 г. Те бяха приети на конгреса на франкмасонството през юли 1782 г.

Якобинците, т.е. гръбнакът на Великата френска революция през 1789 г., бяха скрита част от Илюминатите.

Но реалните организатори на илюминизма бяха Уесли (1725-1805 г.), наречен от юдеите "пророка", и Менделсон (1728-1786), наречен "третият Мойсей". Френската революция трябваше да отиде по-далеч от буржоазната и да се превърне в революция за установяването на комунизма.

Оттогава бяха и връзките на Вайсхаупт с първия от клана Ротшилд, които пък бяха финансистите на първия Коминтерн.

Френският народ, опиянен от революцията не успя да забележи, че властта на краля беше завладяна незабелязано от група хора, които установиха още по-силна невидима власт и наложиха над французите още по-жестоко робство и експлоатация.

Всички тези хора бяха евреи.

Механизмът на финансовото заробване не само на французите беше много прост. След революцията няколко частни лица създаваха централна банка, на която даваха монополно право да печата пари за осигуряването на жизнената дейност на държавата. Тези банки живеят от парите, давани срещу лихви (на кралете или правителствата) за покриване на техните разходи. Банковата лихва бе преразпределение на платежоспособността на държавата и на гражданите в полза на банкерите. Това бе и първопричината за инфлацията, т.е. на скритото ограбване на обикновените хора и на цели държави.

Учението на Карл Маркс (Мордехай Леви) беше построено като древните езотерични учения. Неговите привърженици не трябваше да знаят всичко, тъй като от тях се изискваше само сляпа вяра. От тази гледна точка Маркс беше гениален конспиратор и укривател на истината за революцията. Той отиде по-далеч и направи извода за неизбежната гибел на капитализма. Основната формула на Маркс беше "противоречията на капитализма + време = комунизъм". Но постоянно възникващите противоречия в обществото означаваха само идиотизъм на такова общество, което не може да се избави от противоречията. Това си беше насмешка над човечеството.

Говорейки за истината Маркс прилагаше старата тактика на илюминатите "казвай истината, лъжейки". Той лъжеше като определяше противоречията в историята на икономиката на капитала като постоянни и ги наричаше "естествени и неизбежни". Това бяха абсурдни изводи, които потвърждаваха, че думите и фактите в марксизма бяха подчинени на строгите правила на конспирацията.

Но същевременно Маркс беше изключително умерен по въпроса за парите. Там беше даже херметист, за да не се разбере истината за Финансовия Интернационал на клана Ротшилд.

В тези условия, след революцията от 1917 г., Русия трябваше да стане модел и прототип на абсолютната власт, построена според схемата на Финансовия Интернационал, т.е. на така наречените "те".

На разпита Раковски съобщи, че едни от "тях" бяха Троцки и Валтер Ратенау, който в Рапало свали икономическата блокада на СССР, въпреки че беше милионер. Раковски посочи и сина на Натан Ротшилд - барон Лионел Ротшилд (Маркс и най-високите началници на Първия интернационал в това число Херцен и Хайне, бяха подчинени на Лионел Ротшилд).

Тяхната политика се реализираше и координираше от звездата на Ротшилд. Основателят на тази звезда бе Амсхел Мозес Бауер (сменил фамилията на Ротшилд), поставил петимата си синове начело на банковите къщи във Франкфурт, Виена, Лондон, Неапол и Париж.

Има редица предпоставки да се счита, че братята успяха да докопат поне част от укритите съкровища на Ордена на темплиерите, чиято шапка беше Орденът Приоритат Сион, който беше инициатор на всички тайни общества в новата история на човечеството - розенкройцерите, масоните, илюминатите...

Банката "Кун, Льоб" от Ню Йорк също влизаше в системата на Финансовия Интернационал. Към нея принадлежаха семействата на Шиф, Варбург, Льоб и Кун, Барух, Алтшул, Коен, Бенджамин, Щраус, Леман, Драйфус, Мандел, Моргентау и т.н.

По време на разпита Раковски твърдеше, че 24 октомври 1929 г. беше за историята на революцията по-важна от октомври 1917 г. На този ден стана крахът на борсата в Ню Йорк и започна Великата депресия, която си беше истинска революция.

През юли 1929 г. беше постигната договореност за финансирането на Хитлер и започна подготовката за завладяването на властта в САЩ чрез финансовия преврат. През февруари 1933 г. беше последният етап на кризата - закриването на банките, което доведе до укрепване на властта на Финансовия Интернационал в Америка и поемането на пряката власт над целия американски континент.

Руско-японската война беше предизвикана от "тях", чрез изолирането на руския цар. Япония беше финансирана от Яков Шиф и клана Ротшилд. Поражението на Русия във войната предизвика революцията през 1905 г., която създаде условията за революцията през 1917 г. Валтер Ратенау успя да пусне влака с Ленин да мине през Германия. Съюзниците изпъдиха Троцки от Холандия, освободиха го от лагера в Канада и го доставиха в Русия през Англия, за да пропагандира своето "пораженчество", което срина фронтовете и създаде анархия и огромна армия от дезертьори. Троцки трябваше да окупира цялата държавна власт. Керенски не беше противник на Ленин, но беше съюзник на Троцки.

За движеща сила на революцията от 1917 г. досега се счита пролетариатът. Това е частично вярно. Другите две ръчки бяха инфлацията и войната, и чак третата беше пролетариатът, нанесъл окончателния удар срещу капиталистическата държава, за да вземе властта за Финансовия Интернационал.

Но именно в Русия за световната финансерия започнаха огромните непредвидени проблеми. Парадоксално, те бяха свързани с Ленин и Сталин.

Преди това обаче са необходими няколко думи за Лев Троцки (Лейба Давидович Бронщайн). След връщането в Русия от емиграцията той стана водеща фигура в революцията в Петроград. Причината беше проста. Това се дължеше на жена му - Седова, т.е. щерка на Животовски, обединен с банкерите Варбург и роднина на Яков Шиф. Ето я причината, заради която Троцки застана с един замах на първо място в революционния списък по-напред от Ленин и от Сталин, за когото по това време почти никой не беше и чувал.

Троцки получи парите от световната финансова мафия и ги внесе в Русия. Крупская знаеше кой е Троцки и осигури сътрудничеството му с Ленин, въпреки студените отношения между тях. Ленин не понасяше болезнената амбициозност на Троцки. Истинската партия на "безпартийния" Троцки беше "Бунд" на еврейския пролетариат, от който се родиха всички московски революционни фракции и техните ръководители. Това беше конспиративен "Бунд", внедрен във всички социалистически партии, чиито началници бяха под неговото ръководство (в това число и Керенски). На "Бунд" се подчиняваха и повечето вождове на масонските фракции. Масоните играеха на ниско равнище важна роля в първата фаза на революцията. По това време всички ръководители на съюзническите нации бяха масони. Те не научиха нищо от Френската революция, която ликвидира повечето масони, на първо място великия магистър на Орлеанската ложа Людвик XVI.

Масоните винаги са били примитивна малка пионка. Една от тайните на "комунистическата революция" беше ликвидирането на масонерията и убийството на всеки по-значителен масон от революционерите. Заради това масоните никога не можеха да стигнат до истината даже на 33-та степен на посвещение и на по-висока. Много считат, че Троцки беше масон от 33-та степен. Нищо подобно. Неговото ритуално убийство с Алпенщока показва, че той беше член на организация, стояща над масонството. Той беше човек на Финансовия Интернационал.

След завземането на властта през 1917 г. започна битка между привържениците и противниците на Бресткия мир, който от гледна точка на Финансовия Интернационал беше измяна на Ленин към световната революция. Троцки и неговата група бяха срещу подписването на договора.

Според техните планове, съветската държава трябваше с оръжие да се включи в немската революция. Ленин се опита да поправи последиците от своята "измяна" през 1920 г., но условията вече бяха различни.

Тогава започнаха и най-важните процеси в Русия.

Ленин, използвайки своя авторитет, със съдействието на Сталин, подкрепян от националното руско крило, наложи своята воля. Така се роди "социализмът в в една страна", т.е. национал-комунизмът, достигнал своя апогей при Сталин. Троцки се противопоставяше. Битката беше тиха, скрита и жестока. Троцки организира покушението срещу Ленин и прати Каплан да стреля по него. Прати и Блюмкин да убие германския посланик Мирбах. Държавният преврат на национал-революционерите също беше съгласуван с Троцки. Негов човек, стоящ извън всякакво подозрение, беше литовският евреин Розенблум, който използваше името О’Рейли и беше известен като най-добрия агент на английското разузнаване.

Гражданската война и военните успехи на Троцки укрепиха позицията му на наследник на Ленин.

Но тогава Ленин, или защото не беше посветен във висшите степени на световната революционна йерархия или защото беше разбрал за нея всичко, направи една наистина гениална крачка. На IV конгрес на Коминтерна постави въпроса за изключване от редиците на комунистическите партии на най-известните масони и шпиони за влияние на Финансовия Интернационал.

Това беше и неговата фатална грешка. На следващия ден Ленин вече беше в Горки, под грижата на опитните "лекари", които скоропостижно го изпратиха на другия свят.

По време на болестта му Троцки започна да прехваща цялата власт. Взе мерки да подпише и "смъртната присъда" на Сталин с прословутото писмо на Ленин до Крупская (издействано от нея) за лошите черти в характера на Сталин. Сталин знаеше за всичко това. Започна битката на живот и смърт между Сталин и Троцки, между "национал-комунизма в една страна" и на "световния комунизъм" под ръководството на Финансовия Интернационал.

Залогът беше не само съдбата на Русия.

Сталин знаеше какво и как да направи не по-лошо от Троцки. В момента, в който Троцки трябваше да наследи цялата власт след Ленин, той самият се разболя и не можеше да прави нищо няколко месеца.

Сталин продължаваше атаката и отстрани троцкистите от Централния комитет. В апарата той беше много добър играч. Постави свои хора в центъра и в периферията.

Сталин разбираше, че учението на Маркс няма никакъв научен подход към икономическите проблеми и постоянно го споделяше. Съблюдаването на Маркс беше гибел за Русия. Отказът от Маркс означаваше да стигне до Горки като Ленин.

И тогава Сталин взе своето тайно решение, което обяснява почти всичко, което правеше след това и за което, на пръв поглед, не може да се намери логично обяснение. То беше характеризирано през 1966 г. в интервюто на Керенски: "Марксизмът при Сталин беше на думи, целесъобразността и прагматизмът - на дело".

Троцкистите загубиха позиции и трябваше да притихнат. Решиха да се "обединят" със Сталин и да станат по-големи сталинисти от него до абсурд, т.е. да го саботират.

Това означаваше, че Сталин и троцкистите използваха една и съща тактика: "Кажи както трябва, направи както е необходимо".

Това е ключът към разбирането на събитията в СССР и днес в Русия.

Сталин започна да проявява своя панрусизъм. Враговете му започнаха да го описват като бонапартист и националист. Сталин стана убиец на революцията на Ротшилд. Той не й служеше, а я използваше за своите цели, като олицетворяваше древния руски империализъм и национализъм, както Наполеон се идентифицираше с галите.

Сталин възроди класата, която троцкистите унищожаваха по време на революцията и Гражданската война - класата на националкомунистите, и започна да ликвидира със своите репресии "интернационал-комунистите", т.е. троцкистите.

Сталинизмът стана бонапартизъм.

Историците представят борбата между Сталин и Троцки като жестока борба за власт. Това е само частично вярно. По-голямата причина за битката беше коренната противоположност на техните идеи и цели. Троцки беше избран от "тях", за да строи в Русия машината на абсолютната власт на Финансовия Интернационал, на псевдокомунистическата държава. Дейността на Сталин беше противоположна на тези намерения.

В понятието "комунизъм" всеки от тях влагаше своето съдържание. Провалът на Троцки наруши плановете на Финансовия Интернационал. Версайският договор, непонятен за политиците, стана решаваща предпоставка за световната революция. Никой не можеше да отгатне истинските му цели. Версайските репарации бяха абсурдни. Франция искаше повече, отколкото струваха националните й владения. На Германия бяха наложени плащания, които не можеше да плати даже ако се беше продала цялата.

Какви цели се преследваха? Не е толкова сложно. Германия, т.е. Ваймарската република, беше замислена като страна за нахлуването на "комунизма" от Изтока.

Започна невиждана финансова анархия, инфлация и безработица. Във Версай бяха създадени предпоставките за тържеството на "комунистическата революция" в целия свят според "техния" сценарий. Но не успяха. Защото начало на СССР не беше техният човек Троцки, а бонапартистът Сталин. Той прехвана "тяхната" революция и я превърна в тържество на бонапартизма срещу интересите на Финансовия Интернационал.

Сталин отиде по-далеч. Създадената от Ленин през 1922 г. Централна банка получи от Сталин права само да печата пари, а процентите по кредитите (частните банки бяха опразнени) бяха сведени до стойността на банковото обслужване.

Над световната еврейска финансерия надвисна смъртна опасност. Тя носеше името Сталин и неговата различна финансово-парична система.

Финансовият Интернационал започна да строи онова, което направи преди това с руския цар - подготовката на външна война. Но за това в Европа трябваше да се намери държава-агресор. В момента я нямаше и финансерията започна да я създава. Избраха отново Германия.

На хоризонта й се появи звездата на Хитлер (Шекелгрубер - чийто дядо е събирал данъците (шекелит) в еврейската общност). За няколко години Хитлер получи милиони долари от американските банкери и милиони марки от немските финансисти чрез Шахт.

Подкрепата за Хитлер и ремилитаризирането на Германия имаше една цел - свалянето на Сталин и въвеждането на "техния" ред в СССР. Хитлер и неговата група започнаха да нагнетяват национализма на немците, който беше доведен до крайност - за националната изключителност и шовинизъм и до идеологията за външна агресия. Парадоксално за тази цел беше използвана и теорията на бащата на съвременната геополитика - Хаусхофер, който констатира, че една нация може да господства над планетата, само ако контролира Heartland, т.е. сърцето, центъра на планетата, който, според него е Русия. (Бжежински и Кисинджър се придържат също към тази теза).

За Хитлер агресията срещу СССР стана повече от необходима.

Но и той се оказа огромна грешка на Финансовия Интернационал. Фашизмът, като система на управление, тотален контрол и директивен държавен интернационализъм (в условията на частната собственост) по форма беше близък до социализма, което придаде окончателен облик на идеологията на Германия - национал-социализмът.

Но и национализмът и фашизмът бяха враждебни на "техния" комунизъм, въпреки че фашизмът трябваше да бъде тактическото оръжие на Финансовия Интернационал.

И Хитлер започна да излиза от "техния" контрол. Сценарият при него възприе неочакван обрат. По силата на своя природен интелект той схвана за какво става дума и реално създаде опасна, може би най-опасната система за "интернационалния комунизъм". Хитлер отстрани (както Сталин в СССР) международния банков капитал и си присвои привилегията да печата пари, не само физически, но и финансови (фиктивни, кредитни). Той си "присвои" чуждата машина за фалшифициране и я пусна в полза на немската държава, а не на Финансовия Интернационал. Тъй като контролираше печатането, емисиите, производството и разполагаше с колосално трудолюбив народ, успехите му бяха светкавични. Съкрати безработицата само за няколко години, с печатаните от него пари изплати репарациите по Версайския договор. Опасността беше огромна. Ако нямаше война, схемата на Хитлер можеше да се приложи и към световното производство. Това беше смъртна опасност за Финансовия Интернационал.

Решението беше едно - въвличането на Германия във война.

Решението със СССР беше само едно - въвличането на СССР във война.

Решението беше едно - въвличането на Германия и СССР във война, един срещу друг.

През 1938 г. двете страни бяха още слаби, за да си нанесат взаимно унищожителни удари, заради което войната беше временно отложена.

Сталин срещу Хитлер.

Сталин разбра неизбежността от войната срещу СССР и се опитваше да използва противоречията в капиталистическия свят, да ги разпали в друг важен пункт на кръстопътя на буржоазната демокрация и фашистката държава - в Испания, далеч от границите на СССР. Но нямаше достатъчно възможности.

Въвличайки света във война Финансовият Интернационал възприе следната тактика - сталинизмът беше плашен с хитлеризма, а хитлеризмът - със сталинизма, буржоазната демокрация беше плашена с фашизма, а фашизмът - с буржоазната демокрация. Държавите започнаха да се въоръжават, противоречията - да се изострят.

Планът за войната изглеждаше по следния начин. За да бъде достатъчно мащабна, Сталин и Хитлер, трябваше да сключат договор и да разделят Полша. След това логично беше те да си нанесат взаимно поражение.

Войната трябваше да отслаби не само Германия и СССР, но и буржоазните демокрации. Заради това сключването на пакта между Хитлер и Сталин трябваше да насочи агресията на Хитлер най-напред на Запад. В този случай той получаваше целия промишлен, военен и човешки потенциал на Европа за атаката му срещу СССР, който трябваше да чака своя ред.

Устройваше ли Сталин този вариант с алианс с Хитлер и нападение срещу Полша? Устройваше. Защото в случай на отказ Хитлер щеше да нападне СССР до края на 1939 г., а Сталин не беше готов за войната и трябваше да направи компромис с "тях" - да спре процесите срещу троцкистите и да свали наложените от него граници за "световния комунизъм". Срещу това Сталин щеше да получи подкрепата на много влиятелни хора на Запад, които щяха да му помогнат да победи национал-социализма и да разшири границите на СССР за сметка на буржоазните демокрации.

Сталин трябваше да избира между две злини. И избра по-малката. Съгласи се да сключи договор с Хитлер и ускорено започна да готви СССР за неизбежната война. Неговите действия бяха оправдани в контекста на ставащото тогава.

Но и той играеше своята игра. След евентуалната победа над Хитлер щеше да освободи Европа и да внесе своя ред като изхвърли от Европа и Азия Финансовия Интернационал.

Ще припомним, че когато Сталин разбра неизбежността от нападението на Хитлер срещу Полша, той й предложи да пусне части от Червената армия до границата с Германия. Масонското правителство на Полша отказа. Освен това СССР започва войната срещу Полша две седмици след нападението на Германия. Втората световна война започна според плановете на Финансовия Интернационал. Преди това, на 11 март 1938 г. немските войски навлязоха в Австрия. След това Германия получи Судетската област в Чехословакия. През март 1939 г. Хитлер окупира останалата част на Чехословакия и на 1 септември 1939 г. започна агресията срещу Полша. На 17 септември войските на Червената армия също преминаха границата на Полша. Съюзниците на Полша - Франция и Англия, обявиха на 3 септември война на Германия, но не започнаха военни действия, тъй като се надяваха, че ще успеят да насочат агресията на Хитлер срещу СССР. Но и те не знаеха истинските планове на Финансовия Интернационал.

Хитлер започна да им разчиства пътя най-напред на Запад. През 1940 г. Германия окупира Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, и започна въздушната битка за Англия.

Някои твърдят, че Сталин е провокирал нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г., тъй като е определил 6 юли за настъпление на Червената армия срещу Германия и Румъния, заради което Хитлер изпревари Сталин с две седмици. Следователно за разпалването на Втората световна война е виновен Сталин, а не Хитлер.

Това е същият прийом да лъжеш, като казваш истината. Сталин наистина готвеше това настъпление, но реално то беше отговор на настъплението на Хитлер, т.е. настъплението на Сталин беше превантивно. Той обаче не очакваше Хитлер да започне самоубийствена война на два фронта, не знаеше, че и на Хитлер беше обещана помощ. Неслучайно в своето завещание той написа "че е бил измамен".

Малко хора днес си задават въпроса защо Хитлер не беше съден от Международния нюрнбергски трибунал като другите нацисти - нито задочно, нито посмъртно (като Мартин Борман).

Но Сталин стана по-силен. Вече разбираше всичко. Бързаше и направи теоретически опит в тогавашни условия да формулира пътя за създаването на държава без експлоатацията на Финансовия Интернационал. СССР започна да създава принципно нова стопанска система и управление. Именно тогава се появи и феноменът на устойчивото и постоянно намаляване на цените в СССР през 1947-1953 г. Нещо такова в цялата история на човечеството нямаше. Сталин играеше вече най-опасната за "тях" игра. Стана враг № 1.

Малко хора помнят онова, което той написа през 1952 г. "Нашето производство се различава от производството при капитализма. Нещо повече. Трябва да отхвърлим и други понятия от "Капитала" на Маркс, изкуствено залепени към нашите социалистически отношения."

За отстраняването на Сталин имаше и друга причина. Както е известно войната срещу Хитлер се водеше под лозунга за "унищожението на "жидоеда и антисемита на всички времена Адолф Хитлер", въпреки че той и неговото обкръжение бяха в една или друга степен с еврейска кръв. Съюзник на антихитлеристката коалиция беше международното движение на ционистите, искащи създаването в Палестина на национална еврейска държава според Талмуда. Постепенно Сталин стана враг на тази идея. Палестинската война между новосъздадения Израел и арабските държави стана причина за срива на отношенията между Сталин и ционистките му военни съюзници, които по време на тази война поискаха от него да защитава Израел със съветско оръжие. Това беше твърде много за генералисимуса.

И накрая един малък, но изключително важен детайл. Няколко дни преди своята смърт Сталин нареди да напечатат в "Красная звезда" заявлението, че "борбата срещу ционизма няма нищо общо с антисемитизма. Ционизмът е враг на трудещите се от целия свят, на евреите не по-малко, отколкото за неевреите".

Това беше присъда не само за ционизма, но и за Финансовия Интернационал. Сталин беше наистина техният най-голям враг.

На 26-27 февруари 1953 г. при него на дачата в Кунцево без предупреждение нахълтаха Берия, Маленков, Каганович, Хрущчов и Микоян. Два дни по-късно западните станции съобщиха за смъртта на Сталин, въпреки че той умря чак на 5 март.

Рудаков, лекарят, който анатомира Сталин беше веднага ликвидиран.

След смъртта на Сталин Финансовият Интернационал започна да си връща позициите в СССР. Върхът беше перестройчикът Горбачов. След него обаче се появи Путин...

Дали историята се повтаря?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ