Една от най-големите мистерии на близкото минало е как бившият президент Борис Елцин доброволно се съгласи с разширяването на НАТО на Изток и с влизането в този блок на балтийските републики, т.е. с окупацията на части от територията на бившия СССР от североатлантическия пакт.

Задачата е била сложна, а шансовете й минимални, заради което тя е била възложена на бившия заместник-държавен секретар на САЩ при Бил Клинтън - Строуб Талбот, който беше познавач на Русия и разбираше, че общественото мнение в Русия е срещу навлизането на НАТО в балтийските републики.

Но когато Талбот започнал да излага на Клинтън своите съмнения, той го прекъснал и му казал, че знае как да се справи с проблема без репетиции и сценарии.

Клинтън наистина е знаел. Той беше разгадал дребнавата, себелюбива и примитивна натура на Елцин, неговата склонност към ласкателства и похвали заради "историческите преобразувания в Русия".

Ето как описва Талбот взаимоотношенията между Клинтън и Елцин, когато те пристигнаха в Хелзинки за преговорите за НАТО.

"Тази вечер Ахтисаари (президентът на Финландия) даде вечеря на Клинтън и Елцин. За политика не говореха. Елцин изглеждаше уморен, движеше се трудно, приличаше на смъртник. Въпреки това успя да гаврътне четири чаши вино и една с шампанско. Ситуацията беше абсурдна. Американският президент се опитваше да отврати руския си колега от пиянството му, напомняйки му, че "светът разчита на него" и че "е велик реформатор, без който Русия ще отиде на дъното".

Клинтън вярно беше отчел, че пияният Елцин, с неговите болезнено властолюбиви амбиции, губеше чувството за реалност и преувеличаваше своето значение в световната политика.

Именно на тази слабост играеше Клинтън. "Светът те гледа Борис, бъди смел и решителен, покажи на своите противници какъв си силен и непреклонен. И Борис, поласкан от такава висока оценка на "самия президент" на САЩ, се стараеше да бъде на равнище и да се харесва на света. На същата въдица преди това беше хванат и Горбачов, който буквално се разтапяше от комплиментите за неговата съдбоносна перестройка.

Клинтън имаше същия подход към Елцин: "Ние молим руснаците да преглътнат разширяването на НАТО с усмивка, като едновременно ги каним да влязат в Голямата седмица. Ние също трябва да преглътнем това. Трябва да се измисли нещо, което да се хареса на Елцин, но сърцевината да остане в нас. Трябва да направим така, че Русия да кипи, но да не кипне докато приемаме бившите й съюзници в НАТО, като я пуснем в клуба на водещите държави. Там те ще се държат по-отговорно, когато са с нас в "палатката".

Това беше реална победа на САЩ за сметка на отслабването на бившия им основен противник, постигнато без войни и финансови разходи.

Характерен е и диалогът между Клинтън и Елцин на преговорите в Хелзинки. Елцин започна преговорите със заявлението на "изнуденото съгласие от Русия и погрешното разширяване на НАТО на Изток". Според неговите думи важно е в бъдеще да не говорим, че сме се върнали към студената война. Рязкото осъждане от всички руснаци на приближаването на НАТО към границите на тяхната страна вълнуваше Елцин по-малко. За да угоди на Клинтън той цинично подхвана идеята за опасността от връщането на студената война. Реално именно разширяването на НАТО на Изток беше продължение на военната конфронтация и връщане на студената война, тъй като в условията на разпадането на Варшавския договор и отслабването на Русия необходимостта от НАТО отпадаше.

Своята капитулация пред САЩ Елцин оправда със стремежа "към мир и стабилност". Като че ли те щяха да бъдат осигурени от появата на натовските дивизии на руската граница?

Под напора на американските "аргументи" Елцин започна да се колебае: "Дай да се договорим на четири очи, че бившите съветски републики няма да бъдат в първата вълна на разширяването. Аз ще се върна в Русия с много тежък товар, че съм се съгласил с разширяването на НАТО."

Бил обаче не му влезе в положението и продължи да натиска, че ако Елцин не отстъпи, в очите на Запада ще бъде "чужд", че постигнатото между двамата ще се окаже под удар, че "приятелят Борис" ще бъде отлъчен от силните на този свят". И ще престанат да го хвалят.

Тази перспектива до такава степен уплаши руския президент, че той се предаде. "Е, какво да правя, опитах всичко каквото можах".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ