Чуждестранни журналисти често ме питат дали живеех по-добре при социализма, или сега - при капитализма. Питат ме, защото съм единственият журналист в България, при който има приемственост - от бивша номенклатура до независимия издател в така наречената демократична България.

Тъй като онова вече е минало, те очакват да им кажа, че сега е 100 пъти по-добре. Не казвам, което не се дължи на идеологическата заслепеност, а на един факт, който се споделя от 99,99 на сто от българите. Става дума за така наречения американски визов фактор.

Преди 1989 г. пътувах до родината на световния комунизъм и маяка на човечеството - СССР, без визи и когато си поискам.

Сега искам да пътувам до родината на световния капитализъм и маяка на всички демокрации - САЩ, но не мога.

Преди 1989 г. за вярната ни служба ни пускаха все пак в салона.

Сега сме единственото вярно куче на новите господари, което прави това безплатно и отгоре на всичко не го пускат даже в антрето.

От началото на годината по летищата в САЩ ме очаква унизителна процедура - трябва да си набутам пръста в някаква машинка, която ще вземе моя безценен отпечатък и ще го препраща към архива на най-приятелската ми служба, която се занимава с ловенето на терористи у тях и по света. Вече няма "добре дошли", а "докажи, че не си терорист".

Тъй като отдавна съм дебелокож, това не може да наруши моето скромно човешко достойнство. Фактът, че от отпечатъка, оставен върху някаква чаша в Санта Моника или в книжарницата на Манхатън те ще знаят в каква кръчма в Лос Анжелис съм пил или къде на Пето авеню съм преглеждал книжките, не приемам като заплаха за моята лична свобода. Нека знаят. И без това знаят за мен всичко. Отдавна всичко са изшпионирали. Даже там някъде от космоса отдавна са ме снимали в Драгалевци. Отпечатъците ми ги имат или от други кръчми, или от нашенските полицайчета, за които разработката ми е забавление № 1 през последните 14 години. Заради това не искам да си виждам досиетата у нас и другаде. Защото ще бъда първият българин, умрял от смях на фона на кошмара на "демокрацията".

Това означава, че не се страхувам от оруелския свят на всеобщото шпиониране.

Въпреки това, и вече напълно сериозно, въвежданите в САЩ визови контроли ме изпълват наистина с ужас. Не самите те. А идеологията им, която ще има неизбежни последици.

Защо трябва да запишат, заснемат и опипат всеки чужденец, влизащ в САЩ? Ами, защото Америка е поела цялата тежест на битката със световния тероризъм, защото воюва срещу работниците "на черно", защото ограничава прилива на чужденците, застрашаващи автентичната американска култура. С други думи, всеки чужденец е потенциален терорист, престъпник, нелегален работник, заплаха за реда и сигурността в САЩ.

Всъщност не се и учудвам, че американците не искат да пускат тълпата българи, търсещи там рая и митичната печалба. Даже американците имат право да пазят своя трудов пазар, още повече, че техните успехи в борбата с безработицата са фиктивни. Ниската 4-6-процентна безработица се дължи на факта, че нелегално работят само нелегалните имигранти, а всеки, който има право да работи, работи легално. Това означава, че няма никакви условия за нелегално трудово ангажиране. Работодателят прави каквото си поиска с работника и държавата не му се меси. Това искат да въведат и у нас като "еластичен трудов пазар".

Но между отварянето на Америка пред жадните за американски сънища българи и колониалното надзирателство на нашия велик съюзник има бели полета. Те са в посолството на САЩ в София, което, въпреки че го пазим безплатно като Форт Нокс, иска за всяка молба за виза около 100 долара. За молбата, не за получаването, тъй като преобладават отказите. Ако се умножат по кандидатите, това вероятно прави няколко милиона долара, от които посолството се издържа. Виждате ли как се прави бизнес с туземците - самоиздръжка на дипломатическите и консулски служби на САЩ по света за сметка на тъпотията на онези, които искат да видят Америка, но тя им отказва.

Заради това и моят приятел Иван Славков не иска да стъпи там. За да не харчи от бедния си джоб на пожизнен член на МОК.

Аз обаче и жена ми трябва да ходим периодично до Америка, защото там е нашият син, който завърши блестящо един от най-престижните американски университети, а сега се справя легално на споменатия трудов пазар. Тъй като жена ми е от една много по-демократична държава, и тя може да ходи в Америка, когато си поиска. Както виждате, синовете наистина не отговарят за бащите си, а жените - за мъжете си.

С мен обаче нещата са по-сложни. Трябва да стоя на опашката пред американското консулство, докато вляза, за да ме питат кой съм, какво правя и какво ще правя в САЩ. Правят се, че не знаят кой съм, какво съм правил и какво правя.

Но посолството е само началото. Получената виза е само обещание за виза. Предстои проверката на американския immigrаtion office в самата Америка. Третирането на пленените иракски войници е пример за безкрайна демокрация в сравнение с онова, което ви очаква при кацането в САЩ. Според американската статистика, поне 10 на сто от пътниците на всеки самолет са подлагани на лична проверка, разпит или временно задържане.

Чувството ми за хумор свършва дотук. Започват по-сериозните изводи. При пътуванията ми по света съм забелязал, че някои етнически групи се наричат самите "истински хора". Такова значение има австралийското племе Нериниери, името Иннуит, което си дават ескимосите в Гренландия, Тинкит - на индианците от Северна Америка, Турук - при турските племена... Те са истинските хора, за разлика от другите, които не са хора, или са "непълни хора".

Бях първият българин, който през 1985 г. в пустинята на Намибия се срещна с бушмен, който с цъкането си ми обясни, че е истински човек. А аз не съм, от което обаче не се амбицирах. Защото той не знаеше, че е плагиат. Опозицията "хора-нехора" има исторически аналози още при гражданите на Римската империя, живеещи извън "границата", или в Китайската империя, в която хората извън Страната на центъра (в това число и европейците) са били "отвъдморски дяволи".

Както виждате, американците не са измислили нищо ново. Само го усъвършенстват като визов апартейд и национална сегрегация, която за по-сигурно обхваща цялото човечество, което не е имало късмет да се побере в границите на Америка. Средният американец си няма и понятие къде се намира България. Бяло петно, нула. Не му се обиждам, защото той не знае къде е и Франция, и Финландия. Те са си такива - карат наред.

Камерите им вече проникват практически навсякъде, във всяка обществена група, в която процентът на глупаците е достатъчно голям, за да повярват, че търсят терористите. Ако сте забелязали, най-големите бандити преминават през VIP-овете, на тях не им взимат отпечатъци и им носят куфарите.

Суперконтролите на САЩ няма да подобрят тяхната сигурност, няма да спасят техните работни места и няма да издигнат техния морал. Но изключително опасно е, когато държавата, считаща се за пример, се връща към идеологията за "вътрешния и външния свят". До опозицията "хора-нехора". Ако взема предвид, че те считат за хора и нашите четвъртинтелигентни премиери и министри, които ходят там, за да лижат обувките на човека, който ги третира като лайна, долетели от някаква нищо незначеща върху неговата не твърде нагъната кора на мозъка точка върху глобуса, нещата стават наистина сериозни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ