Както предполагахме, темата за "парите на Саддам", в която бяха замесени БСП и някои български фирми след публикуването на "нефтения списък" от иракския Ал-Мада, продължи да се развива.

Развитието дойде пак от полското списание Wprost и отново от сътрудника на Sunday Express Гордън Томас.

След предишната му статия "Банкерите на Саддам: Моссад откри 70 банки, към които водят следите от прането на парите на Саддам" сега Томас, в новата публикация във Wprost, под заглавието "Ехото на генерала", с подзаглавието" Войчех Ярузелски даде възможност на чуждите разузнавания да проникват в специалните служби на Полската народна република", отново споменава България. Този път в друг контекст.

Става дума за изваждането от ковчега (ако въобще е бил там) на магната Робърт Максуел, на Андрей Луканов и на софтуерния продукт Promis, програмата със "задна врата", която Максуел е пробутал на бившите комунистически разузнавания и с която е била изтеглена информация от тях.

Тъй като "Строго секретно" е единственото издание в Европа, което преди години се спря и на програмата Promis, имаме основания да предполагаме, че Томас използва наша предишна информация или се движи по аналогични информационни канали.

Става дума за фокусиране върху наистина ключови моменти от близкото минало, които бяха определящи за историческите събития, в това число падането на социализма, срива на СССР, катастрофата в България.

Защо Томас се интересува от тях, можем да предполагаме. Нас обаче това ни засяга пряко, заради което още през 1998 г. започнахме публикациите: "Максуел е вербувал Горбачов и Луканов", "Максуел - агент на Моссад" и "Моссад уби Максуел и Луканов". Сега отново ще се спрем на тези наистина важни неща, които се разбират от твърде малко хора и изискват наистина повишено внимание.

Да започнем от началото.

Във Wprost Гордън Томас пише, че Максуел е успял да спечели в Полша в средата на 80-те години не само като е надхитрил Ярузелски, но и като е компрометирал тогавашните спецслужби на ПНР.

Досега следствието в Англия, водено след смъртта на Максуел, чието тяло беше намерено във водите до Тенерифе през 1991 г., се съсредоточи върху откраднатите от него 700 милиона лири от пенсионните фондове на неговата фирма. Максуел използваше тези пари за спасяването на сриващата му се империя. Но следствието не се занимаваше с дейността на Максуел в Източна Европа, където, според Томас, той действаше благодарение на близките си отношения и с КГБ. Максуел е познавал Владимир Крючков, шефа на КГБ от 1988 г. до средата на 1991 г.

И, внимание. Според Томас, Максуел се е запознал с Крючков благодарение на Андрей Луканов.

Следват още по-интересни спекулации. Чрез Луканов, Максуел се е свързал и със супермафиота Семьон Могилевич, който е започнал да пере парите му. За това са били използвани и банките на Полша.

Но и това не е краят. През зимата на 1985 г. Максуел е летял със своя самолет до Полша, когато беше на върха на кариерата и въртеше милиарди долари, в това число поверените му от социалистическите страни. Максуел е считал Ярузелски за марионетка на Москва. Когато в Кремъл влезе Горбачов, за Максуел настъпи неговият звезден час и получи възможността да прави неограничен бизнес в Източна Европа, започвайки от България и свършвайки с Полша.

Когато през 1985 г. Максуел е кацнал във Варшава, генерал Ярузелски го е посрещнал на червения килим, съпровождан от експерти на полската държавна сигурност, в това число на електронното подслушване.

За това пише Ари Бен-Менаше, бивш израелски шпионин, сътрудник и на Максуел. Бен-Менаше договорил по онова време износа на полско оръжие за Иран, който воюваше срещу Ирак.

През зимата на 1985 г. Максуел е донесъл в Полша две неща - договора на полската оръжейна външнотърговска централа Cenzin с неговата фирма GeoMiliTech (GMT), регистрирана в Тел Авив, и копие от компютърната програма Promis, разработена от малката американска компютърна фирма Inslаw на Уилям Хамилтън, компютърен експерт от американската Агенция за национална сигурност (NSA).

На Promis ще се спрем подробно по-долу. Тук ще споменем, че тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби. През 1983 г. копие от Promis стигна до Израел чрез друг израелски шпионин Рафи Еитан.

Така стигаме до най-важните неща, за които писахме през 1998-2001 г., които, както се оказва, имат връзка с Луканов, КГБ, Моссад и всичко онова, което можете да си представите...

През 1967 г. комуникационният експерт Уилям Хамилтън се върна от Виетнам в САЩ. По време на войната той беше разработил мрежа от електронни подслушвателни устройства, следящи движението на Виетконг в джунглата. След завръщането, на Хамилтън му предложиха работа в Националната агенция за сигурност (NSA).

Три години по-късно Хамилтън постигна целта си - програма, която следи движението на неограничен брой хора във всяка държава.

Хамилтън напусна NSA и купи малката компания Inslaw. Дейността й беше да проверява съдебните процеси и да установява дали няма роднински връзки между обвиняемите, свидетелите, и техните адвокати. Хамилтън нарече програмата си Promis. Но NSA го обвини, че е използвал средства от агенцията за частно производство. Хамилтън отрече, но предложи Promis на Департамента на правосъдието, при условие, че срещу нейното използване той ще получава комисионна и даде копие от програмата за "предварителна оценка".

По този начин правосъдието, ФБР и ЦРУ получиха мощно средство за електронен контрол на милиони хора, за проследяване на парите на мафията и на други криминални дейности.

Междувременно за Promis разбра и Ърл Брайън, който беше секретар по здравеопазването на Калифорния, когато губернатор беше Роналд Рейгън.

По време на визитите си в Техеран Брайън се запозна с израелския шпионин Рафи Ейтан, който беше един от посредниците при доставките на американско оръжие в рамките на скандала Иран-Контра. Ейтан покани Брайън в Израел, а той го запозна с възможностите на Promis.

За Ейтан едва ли можеше да има по-подходящ момент. В израелските специални служби се водеше битка кой да поеме вината за избухването на палестинската Интифада. Контраразузнаването Шин Бет обвиняваше военното разузнаване, а двете обвиняваха разузнаването Моссад.

Всичко това Ейтан обясни на Брайън, който му обясни как работи Promis. Ейтан схвана, че Promis може да се използва срещу палестинците. Като начало Promis влезе в компютрите на 17-те офиса на ООП, разпръснати по света. Рафи Ейтан заряза търговията със скраб и се концентрира върху Promis.

Това щеше да го върне в израелското разузнаване със силна позиция, въпреки че беше освободен оттам със скромна пенсия. С Promis той можеше да спечели цяло състояние.

Ейтан създаде малка група от бивши програмисти. Те декомпонираха диска на Promis и прибавиха някои свои елемента. Но преди да бъде продадена програмата, в нея трябваше да се инсталира най-важният елемент - така наречената задна врата, чип, за който купувачът не знае, но който дава възможност на създателите на Promis да стигнат до цялата информация, съдържаща се във всеки компютър.

Намериха подходящ програмист, който направи чипа.

Но за да се изпробва Promis, някой трябваше да я продаде на Йордания. Това направи фирмата на Ърл Брайън Hadron. Когато инсталираха Promis в йорданския генерален щаб в Оман Моссад откри, че йорданците вече имат разработена от французите система за следене на ООП. По този начин Promis беше тайно включена и към френската система.

Ейтан обаче разбра, че нито той, нито Брайън имаха възможностите да рекламират Promis в глобален мащаб. Те се нуждаеха от човек с международни връзки, с доказани умения за преговори и далавери.

На тези изисквания отговаряше само един, който беше евреин и работеше и за Моссад. Това беше Робърт Максуел...

Максуел не се нуждаеше от много агитиране. Той имаше компютърна компания, чрез която можеше да продава Promis. Ставаше дума за Degem Computers Ltd., която беше в Тел Авив и вече помагаше на Моссад. Максуел позволи на офицери от Моссад, да използват офисите на Degem в Централна и Южна Америка. Старият хитрец веднага схвана, че има шанс да направи огромни пари, продавайки Promis.

При последните си визити в Тел Авив Максуел не криеше своите амбиции. Правеше се на некоронован шеф на Моссад, докато там не започнаха да си задават въпросите дали неговото поведение се дължеше само на мегаломанията или на слуховете, че е използван от ЦРУ, МI-6, КГБ и т.н. Дали не беше дошъл моментът, в който Максуел можеше да създаде огромни проблеми.

Максуел беше идеалният продавач на Promis. Той осигури необходимата на Моссад ефективност от вратата-капан на програмата.

Promis беше продадена за 500 милиона долара на Англия, Австралия, Южна Корея, Канада, Гватемала, ЮАР.

Максуел я продаде и на полската Държавна сигурност. В замяна поляците му дадоха 20 млн. долара и позволиха на Моссад да открадне един съветски Миг-29. Полският генерал получи един милион долара.

Няколко седмици по-късно обаче кражбата беше разкрита от съветски специалисти. Москва отправи протест към Израел със заплахата да спре изселването на руските евреи. Израел се извини за "допуснатата грешка" и върна самолета на СССР.

Според Wprost, плащането на тези 20 милиона долара е минало през Българската народна банка, в която Максуел е имал сметка за обслужване на сделките с Promis. Парите след това са прехвърлени на Credit Suisse (Швейцария) и към израелската Discount Bank.

Максуел сновеше из столиците на социалистическите страни. Неговото издателство Pergamon Press започна да издава трудовете на почти всички генерални секретари. Колко получаваше Максуел, не се знае.

Максуел замина и за Москва. Официалната причина беше да интервюира Михаил Горбачов. Неофициалната - да продаде Promis на КГБ. Чрез вградения инфочип Моссад получи безпрецедентен достъп до компютрите на КГБ и на съветското военно разузнаване.

Максуел беше най-големият провал на всички разузнавания на бившите социалистически страни, включително на българската Държавна сигурност. Зад кулисите се дърпаха конците, минаващи през Моссад и стигащи до Лондон.

В Лондон обаче медиината империя на Максуел вече имаше огромни проблеми. Ако не получеше необходимите финансови инжекции трябваше да спре дейността си. В City обаче не бързаха да му помагат. Дълбоко в недрата нещата се променяха. В Bank of England и другите финансови институции плъзна слухът, че Максуел вече не е "сигурна инвестиция". Той беше натискан от неговите израелски "кредитори" да им върне парите, които му бяха дали, за да купи издателската група Mirror. Максуел им обеща, че ако изчакат ще им ги върне, но те си искаха парите веднага.

Максуел трябваше да замине за Тел Авив. Още в самолета получи телефони от кредиторите, обещавайки му да го изправят пред съда в Лондон. Но той вече беше откраднал всичко, което можеше да открадне, включително пенсионните фондове на своите служители. Даже ако продадеше Dagem и купеният от него Maariv нямаше да има достатъчно пари.

Оставаше една възможност - притежаваната от него в Тел Авив корпорация Citex. Максуел нареди на директора й, синът на премиера Ицхак Шамир, да продаде корпорацията. Но отговорът не беше положителен. Последната надежда пропадна. Синът на премиера каза на баща си, че Максуел има финансови проблеми. Шамир, знаейки за връзките на Максуел с Моссад, информира шефа на разузнаването Наум Адмони, който свика заседание.

Обсъдиха няколко варианта. Решението на Моссад беше да прекъснат всички връзки с Максуел. Той обаче знаеше за агенцията почти всичко. Поради това беше решено Адмони да се срещне с Максуел и да му припомни за неговата отговорност към Моссад и Израел.

Какво стана между тях е тайна. Но само няколко часа по-късно Максуел напусна Тел Авив с частния си самолет. Това беше последният път, когато в Израел го видяха жив.

В Лондон Максуел се опита да спаси вестникарската си група. Обаждаше се и в Моссад, на Адмони. За какво си говореха?

Максуел настояваше да му върнат парите, които той им беше дал, след като ги открадна от пенсионните фондове. В тази ситуация Максуел стана голяма опасност за Моссад.

На 30 септември 1991 г. той отново се обади на Адмони и му каза, че ако не му върнат откраднатите пенсионни фондове ще разтръби по целия свят за тайната среща на шефа на Моссад - Адмони, с шефа на КГБ Владимир Крючков.

Срещата на Крючков с Адмони стана на яхтата на Максуел в Адриатическо море и самото разкритие можеше да навреди на Израел в САЩ.

Именно в този момент в Моссад се стигна до консенсуса за елиминирането, т.е. убийството на Максуел. Групата действаше с одобрението на премиера Шамир. Присъдата на Максуел беше подписана.

На 29 октомври 1991 г. на Максуел се обади резидентът на Моссад в посолството на Израел в Испания. Каза му да дойде на следващия ден в Испания, тъй като нещата "вече са отработени и няма нужда от паника". Максуел кацна на Гибралтар, за да се качи на своята яхта Lady Ghislaine. Замина за Канарските острови, за да изчака там "следващите инструкции".

На 30 октомври четирима израелци пристигнаха в мароканското пристанище Рабат. Казаха, че са водолази и наеха океанска моторница. Заминаха също за Канарските острови.

На 31 октомври Максуел стигна до пристанището Санта Круз на Тенерифе. Вечеря на сушата, в хотел Mency. Към него се приближи един човек.

Веднага след това магнатът се върна на яхтата си и изплува в океана. Следващите 36 часа яхтата се движеше между островите, далеч от сушата. Екипажът не го помнеше толкова объркан.

През нощта двама души от изпратената от Моссад група, които с моторницата преследваха яхтата на Максуел, успяха да се качат на борда. Максуел беше на палубата. Обезвредиха го. Единият инжектира въздух във врата му. Максуел умря след няколко секунди.

Убийците изхвърлиха тялото в морето и се върнаха в своята моторница. Изминаха 16 часа преди тялото на Максуел да бъде намерено.

През нощта на 4-5 ноември проблемите на Моссад потънаха в студените води Атлантическия океан заедно с него.

Последвалото разследване и аутопсията на испанците поставиха много въпроси.

Трима испански патолози извършиха аутопсията. Те поискаха органите да бъдат изпратени в Мадрид. Но семейството на Максуел се намеси и настоя балсамираното му тяло да бъде изпратено в Израел, за да бъде погребано. Защо испанците се съгласиха и дали изваденият труп беше на Максуел?

Сред "опечалените" на погребението имаше представители на ЦРУ, КГБ и MI-6. В тълпата беше и Луканов. Там беше и една още по-странна фигура - отец Ибрахим, работещ за Секретариата на Ватикана.

Погребението на Максуел беше един от най-добрите примери, за това, че истинското сътрудничество между световните разузнавания няма граници. И че да се извърши едно убийство е достатъчно техният тих консенсус...

... На дневен ред беше Луканов.

Подготовката за убийството му вече вървеше с пълна пара...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ