Всеки притежател на все още действащ мозък е разбрал, че на Джордж Буш му се полага "черен пояс" за лъжа. Но той едва ли ще бъде запомнен като Пинокио на американските президенти, а по-скоро като обитателят на Белия дом, при който започна краят на Американската империя.

Доктрината на Буш (ако може така да се нарече смесицата от импровизации и глупости) се пука по всички шевове. Последното доказателство дойде от Испания, където новият премиер Сапатеро реши да напусне американската коалиция, да се изтегли от Ирак и да се върне към "старата Европа" - Германия, Франция и ... Русия. Да, именно Русия, откъдето дойде и второто доказателство за края на Американската империя - преизбирането на Путин.

Pax Americana навлезе в своя залез. Последните събития потвърждават разширяването на борбата срещу глобалния тероризъм на САЩ, като информационната война на техните медии не върви според сценария им.

Икономиката на САЩ, въпреки гръмките фрази на Белия дом, няма подобрение. Безработицата не намалява, заплатите са замръзнали. Една четвърт от работещите в САЩ вече печелят годишно по 18 100 долара, което е официалната граница на бедността. Проектът за бюджета беше осмян. Расте страхът сред републиканските сенатори, че ако Буш бъде преизбран, след две години в изборите за Конгреса те ще претърпят катастрофа.

Пробушовските спецове сега лансират лозунга "Всеки глас срещу Буш е глас за Осама", което показва, че тези боледуващи от пропаганден монголизъм мозъци са стигнали до гениалния извод, че само Осама може да осигури победата на Буш.

Така беше на 11 септември. Така е и сега. Но след "залавянето" на Саддам Белият дом следеше световната реакция, в която стрелката на одобрението не помръдна нагоре. Заради това Осама може да бъде "заловен" само една седмица преди изборите. Но ако във Вашингтон са разбрали, че терористичните акции в Мадрид вместо да оставят на власт Аснар, докараха Сапатеро, Осама може да си остане на свобода и след изборите. Така или иначе, съдбата на Буш е в ръцете на Осама, "от когото отърване няма".

Едва ли е необходим по-сериозен анализ на цирка в САЩ на фона на Ирак, който американците ще започнат да напускат в края на юни. Причината е проста - загубите са толкова големи, че ако продължат и през лятото, Буш със сигурност ще загуби изборите.

Датата на изтеглянето е определена - 30 юни. Испания даде заявка, че може да направи това по-рано. Ще последва Полша, в която зреят събития. Само нашенските политически неандерталци не разбират какво ги очаква.

Американците искат да се изтеглят от Ирак, като набутат там ООН и като останат "наблюдатели". Но и тогава от Ирак ще идват съобщения за нови бомбени атентати, убийства, взривове на нефтопроводи. Буш опитва номера с Афганистан - да се изтегли медийно под мотото: "Нека се бият, само ние да не даваме жертви". Но и това не може да помогне.

Линдън Джонсън измисли инцидента в Тонкинския залив, който му послужи като начало на войната срещу Виетнам. Буш измисли "оръжията за масово унищожение" на Саддам като оправдание, но беше разобличен като лъжец. И ще остане в дефанзива. Думите "оръжие за масово унищожение" ще вървят с него до края на политическата му кариера като думите на Клинтън "не съм правил секс със стажантката Моника".

Но това е само началото. Оттук нататък ще бъде трудно за всеки американски президент да измисли такава опасност срещу САЩ, която да оправдае нова военна интервенция. Всеки президент, който в бъдеще се опита да започне война, ще бъде посрещнат с насмешката "оръжие за масово унищожение".

Ирак се оказа кошмар и ще остане такъв и след като американците го напуснат. Преди една година те спечелиха само началната битка, която нарекоха война. Но да се спечели войната в Ирак и Близкия Изток е необходимо постоянно огромно военно присъствие. Американските избиратели обаче не са готови да плащат тази цена. Те са привърженици на филмовия вариант "удари и бягай". За тях войната е 2 часа в климатизирания салон. Войната е добра, доколкото е добра за бизнеса. Но Ирак не е добър за бизнеса.

В дълбока криза е и основният съюзник на САЩ - Израел, който не може да спечели войната с арабите.

Европа, която беше въвлечена в авантюрата, също не иска повече да участва.

САЩ не могат да спечелят тази война. Буш говореше за кръстоносен поход. Ръмсфелд - за война, която ще продължи десетилетия. Но администрацията на Буш няма да продължи толкова. Тя може да издържи само още 6 месеца. Приказките свършиха. Ирак стана не само военен, но и политически проблем. Той е и смъртта на неоконсерваторите на Буш, които твърдяха, че експедицията ще бъде разходка. Не беше. Че Америка ще установи дълготрайно присъствие в Близкия Изток. И това не стана.

Това няма да се промени, даже ако Буш бъде преизбран, само че краят на процеса ще бъде отложен за 2008 г., с още по-тежки последици за САЩ.

Америка загуби най-верните си съюзници - Англия, Австралия и Канада, а предишните - Германия и Франция, превърна във врагове, по-големи от СССР.

Америка погреба историческия шанс за стратегически съюз с Русия, който щеше да й открие нови хоризонти в Евразия. Буш принуди Москва да започне превъоръжаване и да възроди стратегията на взаимното възпиране. Русия има 4600 стратегически ядрени глави и над 1000 балистични ракети за тяхното доставяне. Другото са детайли, които Путин ще трябва да реши, ако иска да остане в историята на тази страна с нещо по-добро от Горбачов и Елцин.

Опитите на Вашингтон да инсталират бази в малките източноевропейски и кавказки страни навлязоха в сферата на най-жизнените интереси на Русия. Отговорът няма да закъснее.

Ако Буш бъде преизбран, Америка, нейните съюзници и врагове ще бъдат принудени да вземат такива решения, които ще предефинират цялата система на международните отношения.

Така стигаме до най-големия парадокс - че Америка ще бъде по-сигурна, ако няма съюзници и ако бъде избирана.

Имплозията, свиването, контракцията на Американската империя ще започне на 30 юни 2004 г., когато американците ще започнат да се изтеглят от Ирак. Това ще бъде наистина историческа дата, въпреки че малко хора ще схванат това. Но след време историците, които обичат да определят периодите с "от - до" ще пишат, че началото на края на Pax Americana започна на 30 юни 2004 г., датата, на която "Джони си тръгна, марширувайки вкъщи" - when Johnny came marching home.

Заради това съдбата на САЩ отново е в ръцете на терориста Осама, който ще си остане ... най-добрият приятел на Буш.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ