Защо в различни операции на англичаните и MI-6 България се разработва с така наречената "парализираща информация", т.е. че или нещо ще стане у нас, или че сме пак за нещо "виновни".

Отговорът е един. В Лондон панически се страхуват от онова, за което в "Строго секретно" писахме през последните години - че писателят-дисидент Георги Марков не е убит от българската Държавна сигурност, а от англичаните.

"Строго секретно" разполага с информация, доказваща тезата, че Марков е бил убит от англичаните в сложна комбинация, тъй като на един етап е станал излишен. Убийството на Марков е станало по различен начин от предполагания. Чадърът и отровната сачма са били измислени в лабораториите на ЦРУ и MI-6, като в това е имал участие и предателят от КГБ Олег Калугин...

След отпадането на българската следа в атентата срещу Йоан Павел II, на дневен ред е последното обвинение срещу България от времето на студената война - убийството на Георги Марков. Вече няколко пъти обърнахме внимание на трескавата дейност на англичаните и американците през последните 14 години да поставят точка над и-то, че Марков е убит от българите. Най-доброто доказателство биха били показанията на някои българи. Но такъв не беше намерен. Доказателствата не бяха намерени и в предадените на англичаните от Жельо Желев и Петър Стоянов секретни архиви. Като че ли някой в Англия и САЩ иска да събере целия материал, защото се страхува от онова, което се намира в него.

Необходимо беше друго потвърждение. И то дойде от о.з. генерал-майора на КГБ Олег Калугин. Именно той след 1991 г. разказа как е бил извикан от тогавашния шеф на КГБ - Юрий Андропов, който му казал, че трябва да се помогне на "българските другари да се отърват от Марков", как на заседание на Политбюро Живков поискал Марков "да млъкне" и се обърнал към КГБ. Мократа работа е била възложена на българската ДС, която е получила достъп до секретната лаборатория № 2 на КГБ.

През 1978 г. са били извършени три опита да бъде убит Марков.

Последният опит е бил направен преди 26 години - на 7 септември 1978 г., на моста Ватерло в Лондон. Марков е отивал на работа в ВВС. На автобусната спирка е почувствал болка в бедрото на десния крак. Обърнал се е и е видял мъж да вдига паднал чадър, който взел такси и изчезнал. До вечерта Марков вдигнал висока температура и бил закаран в болница, където започнало лечение на неопределена форма на кръвно отравяне. Състоянието му се влошило. След три дни агония и делириум Георги Марков починал на 11 септември 1978 г.

Според англичаните, при аутопсията в тялото на Марков е била намерена сачма с два отвора по 0,34 мм. След 1979 г. английски екип констатира, че Марков "не е умрял от естествена смърт и че сачмата е била пълна с отровата рацин".

И всичко това беше "потвърдено" от бившия генерал от КГБ Олег Калугин, който в една или друга форма е участвал в подготовката на убийството на Марков. Край. "Българският чадър" остава завинаги. Никакво опровержение. Но не е така. Най-голямото е самият Калугин, който преди няколко месеца получи американско гражданство. Присъждането му на бившия шеф на контраразузнаването на КГБ (от 1973 г. до 1980 г.) беше само по себе си доказателство, че става дума за предател. Вероятно Калугин е помогнал в съчиняването на "българския чадър" при Марков, а след това и на "българската следа" при папата.

На 26 юни 2002 г. московският градски съд му отне генералското звание, всичките държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор за национално предателство. Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който вече беше в САЩ. По рано, през 2000 г. и Путин нарече Калугин предател. Какво имаше предвид?

Кой всъщност е Калугин? Роден през 1934 г, член на КПСС до 1990 г. След университета по собствено желание влиза в органите. През 1958 г. е изпратен на стаж в Колумбийския университет в САЩ. След завръщането работи в Комитета за радиоизлъчване, след което отново е изпратен от КГБ в САЩ, този път като първи секретар в посолството във Вашингтон. През 1972 г. е върнат в СССР и оглавява вътрешното контраразузнаване на КГБ. На 40 години става генерал-майор.

Агенти на КГБ, които работеха през 60-те години във вашингтонската резидентура, са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Колумбийския университет. Оттогава е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, в това число и срещу България. През 1973-1979 г., когато ръководеше външното контраразузнаване към КГБ не беше вербуван нито един сътрудник от спецслужбите на САЩ, не беше разкрита нито една агентура на противника. Вместо това имаше странни провали на КГБ по света.

През 1978 г. дойде и убийството на Марков.

В края на 1979 г. започва разработка на Калугин за шпионаж в полза на американците, наредена лично от Андропов.

През 1992 г. вече беше в САЩ. Дали версията за убийството на Марков не беше негова услуга към американците и англичаните?

Преди всичко е странно защо след такива показания Калугин не беше подведен под отговорност на Запад за съучастие в убийството.

Разбира се, Калугин е знаел някои неща, други е понаучил от българи след 1990 г. Но реално не е знаел нищо, защото нещата бяха много по-високо от неговото равнище...

...Избягалият през 1969 г. (след събитията в Чехословакия) Георги Марков реално е бил "подставен" на англичаните, т.е. създадена е била обстановка да "избере свободата". Това не е било сложно, имайки предвид амбициите, здравословното му състояние и творческите обиди, особено когато на върха на популярността му пиесата "Комунисти" беше свалена от сцената, последвана от "Аз бях той", въпреки връзките на Марков със службите и тяхното покровителство.

Но разочарованието от Запада е дошло бързо. Марков е в криза още през 1971 г. За това е съобщил работещият за полското разузнаване в "Свободна Европа" Анджей Чехович, който беше върнат във Варшава през 1971 г. Тогава в София е била получена информация, че Марков не крие разочарованието си. Това е било потвърдено и от друг полски агент в "Свободна Европа" - Анджей Смоленски, който беше върнат през 1974 г. Той също е съобщил (информацията му е стигнала до най-високо място в София), че Марков е "готов да се върне заради незадоволени амбиции, личен интерес, депресия и финансови проблеми".

Но тъй като "Свободна Европа" и ВВС бяха инфилтрирани от ЦРУ и английската МI-6, там са знаели, че Марков за втори път е станал дисидент. В средата на 70-те години той вече е имал сериозни проблеми. Трябвало е постоянно да демонстрира преданост към новите работодатели. След 1976 г. е изолиран и разбрал, че е бил манипулиран и от двете страни.

Работата на Марков в "Свободна Европа" и Би Би Си ставаше все по-двусмислена. (Същото се отнасяше и за коментарите на Владимир Костов.

В началото на 1978 г. се е свързал с писма със София. Писмата са стигнали до висше равнище в ЦК и до ДС. В тях Марков е изразил готовността си да се върне и да се отдаде само на литературна дейност. В писмата е имало и други идеи, за които в КГБ никога не са разбрали, защото в София вече са подозирали, че американците имат в Москва "къртици" на високо място.

Връщането на Марков щеше да бъде най-големият успех на българската - в частност и на социалистическата - въобще, пропаганда, и най-големият провал на Англия и САЩ в условията на студената война. На този фон елиминирането му от спецслужбите на Кралицата беше закономерно.

За да се разбере по-добре тази закономерност, трябва да се върнем към атмосферата на онези години и към малко известните кулиси на идеологическата и разузнавателна дейност.

...През 1971 г. започна затоплянето на международните отношения. Това се дължеше на новата източна политика на канцлера на ФРГ Вили Брандт. Но ставащото на сцената не се отнасяше за кулисите, особено за разузнавателните служби. Немалка роля по онова време играеше и българското разузнаване, което сериозно пречеше на западните централи. Въпреки разведряването, резидентурите в чужбина работеха най-активно точно в обратната посока, което се отнасяше и за ЦРУ и MI-6. Те бързо се приспособяваха към условията на "особения период".

Най-раздразнената от разведряването европейска западна държава беше Англия. В Лондон нарастваше паниката на тогавашното консервативно ръководство, че западногерманците са прехванали инициативата за сближаване с Москва и заедно ще диктуват политическата и икономическа перспектива. До 1970 г. Англия играеше ролята на посредник между СССР и САЩ. Лондон фактически контролираше развитието на всички контакти на крупните корпорации със съветския премиер Косигин. Същото се отнасяше и за започващите да се развиват български контакти на Запад.

Когато стана очевидно, че Бон се опитва да изтласка англичаните обратно на острова, търпението им започна да се изчерпва. В Лондон получиха заповед да спрат бурното развитие на този западно-източен флирт и да го парализират чрез провеждането на мащабни операции за давление върху СССР и неговите съюзници, сред които на челно място беше България.

Тази широкомащабна операция беше поръчана на британските спецслужби. Убийството на Марков през 1978 г. беше в същия сценарий. Нещата вървяха постепенно и по различни канали.

Малко хора знаят, че мерките на Лондон срещу разведряването бяха обхванати в дългосрочна специална операция, която заемаше особено място в противоборството на MI-6 срещу Източна Европа. Ръководството на MI-6 стигна до извода, че режимите във всички социалистически страни се държат от идеологията. Следователно, ако бъдат лишени от нея и бъдат скарани, монолитът ще започне да се разпада. Това беше планът.

За реализирането му Лондон създаде на правителствено равнище специални органи за планиране и провеждане на подривни операции. Трябваше да се използват всички възможности за събиране на разузнавателни данни и организиране на операции. Най-високо се ценяха операциите, които подриваха престижа на управляващите партии в Източна Европа, държавната власт, спецслужбите и въоръжените сили.

Аналогични планове за разлагане отвътре на социалистическите страни се реализираха и от спецслужбите на други западни страни. Но MI-6 координираше тази дейност. По този начин в Лондон получаваха цялата информация, която имаха и в ЦРУ от неговите агенти в КГБ, сред които още през 60-те години беше Калугин.

В структурата на MI-6 беше създадена секретна служба "Специални политически операции".

Директивата беше формулирана по следния начин: "Да се осъществяват такива операции като преврати, тайни радиостанции, подривни мероприятия, издаване на вестници, книги, провал на международни конференции, влияние върху интелигенцията, привличане на писатели и журналисти към "Свободна Европа" Би-Би-Си, "Радио Свобода" и т.н.

В този контекст Марков се вписваше в общата стратегия на Лондон, който не подбираше средствата.

Всички източноевропейци в Англия се наблюдаваха от английското контраразузнаване MI-5. Разузнаването покриваше и цяла Западна Европа, в това число "Свободна Европа". Англичаните използваха целия регистър от агентурни, административни и оперативни средства.

В началото на 70-те години те вече бяха вербували офицера от КГБ Олег Гордиевски. Чрез него получаваха вътрешна информация и можеха да реализират политически провокации, в това число срещу България.

Британските спецслужби винаги са отделяли особено внимание на избягалите от Източна Европа, особено на настоящи или бивши сътрудници на техните спецслужби, какъвто беше и Марков. Това ставаше по отработена схема. Най-напред беше периодът на разпитване на избягалия, в който по правило участваха служители от MI-6 и от Министерството на отбраната. Разпитите се водеха по различно време на денонощието. На такава процедура е бил подложен и Марков. На бегълците даваха да подпишат три документа - молба за предоставяне на политическо убежище, клетва за вярност към английските власти и формален отказ от среща с официалните представители на съответната страна.

В края на 60-те години, когато избяга и Марков, бегълците се обработваха в една от вилите на МI-6. Там продължаваше работата по събирането на информация за Марков, проверка на версията да не е човек на българската ДС, двойник или подставен. Последните събития доказваха, че спрямо Марков англичаните са имали много въпросителни. Цялата информация за него стигаше и до САЩ, където също имаха възражения срещу Марков.

Именно в такава ситуация спецслужбите на Лондон готвеха една от най-големите си провокации срещу разведряването с дългосрочна цел - убийството на Георги Марков.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ