"Победителите не ги съдят" - гласяха билбордовете покрай московските улици с лика на Ленин. Не, това не беше по времето на Брежнев. Лозунгите бяха закачени в навечерието на президентските избори, спечелени от Владимир Путин. Философията на победителя той иска да насади и на възраждаща се Русия, която има историческият навик да превръща най-големите и скъпи победи в още по-големи и скъпи поражения.

На руснаците, гласуващи за президента, всъщност беше направена офертата, която преди години предложи на американците най-големият производител на леки коли - Хенри Форд: "Можете да избирате кола с какъвто поискате цвят, при условие, че цветът е черен".

Така беше и сега. Единствената оферта към избирателите беше Путин. Другите не бяха даже фон. Но и това беше бързо забравено, защото на дневен ред се появи въпросът, който в Русия е още от Ленин "какво да се прави".

Какво ще направи Русия?

Когато преди четири години Путин кандидатстваше за първия мандат, неговата цел беше да прекрати срива на огромната държава и да консолидира властта. Сега в началото на втория мандат, въпросът е друг - какво Путин ще направи с тази огромна власт.

Симптоматично след категоричната му победа на Запад се появиха оценки, че в "това е краят на демокрацията в Русия" и че "Путин внася чертите на диктатурата". Това би било смешно, ако изявленията не бяха направени от английски и американски официални лица - че "процесът на демократизирането в Русия може да спре и да започне движение обратно, към авторитарното общество". Имайки предвид, че същите официални лица възхваляваха пияницата Елцин като най-големия демократ в демократизиращата се Русия, която тогава се свличаше по всички параметри в пропастта, тази оценка за Путин може да е само комплимент, който отразява дълбокото безпокойство в САЩ и Англия, че Русия започва да се възражда и да възстановява позицията на основен световен играч.

Синхронизираната атака срещу Путин беше подета и от някой западноевропейски медии, но те изненадващо бързо я изоставиха, което не се дължеше само на рязкото влошаване на ситуацията на американците и англичаните в Ирак.

Междувременно се появиха две важни прогнози на водещи финансови центрове - Goldman Sachs и Merill Lynch, които заслужават внимание.

В първата се отбелязваше, че в близките 50 години най-голям ръст в света ще имат Русия, Китай, Индия и Бразилия, като към 2040 г. те ще изпреварват със своя общ брутен продукт голямата сегашна шестица - САЩ, Германия, Франция, Англия, Япония и Италия.

През най-близкото десетилетие Русия я очаква икономическо чудо. Към 2022 г. с брутния национален продукт тя ще изпревари Англия, Италия и Франция. Към 2028 г. Русия ще излезе на пето място в света, изпреварвайки Германия. Пред Русия ще са само Китай, САЩ, Индия и Япония. Сътрудничеството на Русия с Китай ще е локомотивът на световната икономика.

Според втората прогноза, показателите на руската икономика и платежен баланс внушават оптимизъм в западните финансисти. Русия може да се "задави от парите", които ще потекат към нея благодарение на растящия износ и добрата световна конюнктура. Показателите на платежния баланс и златните резерви дават основание за извода, че Русия днес е "пълна с пари". Главният източник на доходите - нефтените цени, са на високо равнище, Русия увеличава доставките за международния пазар, укрепва рублата, спада инфлацията, намалява външния дълг спрямо брутния национален продукт. С една дума "държавните финанси растат и руската икономика започва да демонстрира завидно здраве", което води до нарастване на нейния рейтинг.

Песимистичният момент в оценките е, че руската икономика е твърде зависима от международните пазари и от цените на газа и нефта, и ако през близките години правителството не се възползва от добрата конюнктура и не разнообрази икономиката, Русия ще остане уязвима.

Това означава, че успехът може да бъде постигнат чрез укрепването на вертикала на държавната власт в икономиката и намаляването на нейната зависимост от износа на "черното злато" чрез модернизиране.

Путин има пълната подкрепа на Дума-та с данъчната реформа да пренесе центъра за взимане на решенията за инвестициите от частния към държавния сектор, защото само държавните механизми могат да осигурят концентрирането на капитала и движението му от суровинния сектор към обработващите отрасли.

Повечето нефтени компании сега са в частни ръце и изнасят своите печалби, за да купуват активи в чужбина. При положение, че Русия се нуждае от тези пари стратегията на руските олигарси действа и срещу намеренията на чуждите капитали да инвестират в нея.

Няколко месеца президентската администрация подготвяше програмния документ с условното название "Национален доклад", който е платформата на Путин. (Доклада ще анализираме подробно в следващите броеве.) Онова, което можем сега да кажем, е че президентското послание открива втората "четирилетка" на Путин, през която Русия трябва вече да "работи за историята" чрез мащабни икономически реформи. Остава задачата за удвояване на брутния национален продукт до 2010 г., което е необходимо за качественото повишаване на жизненото равнище на руснаците в ключовите сфери - социалната, външнополитическата и отбранителната.

В "Националния доклад" нещата са наистина дълбоки. Става дума за инвестиционния процес, националния и чуждестранния капитал, структурата на икономиката, ефективността на инвестициите, за руския износ и внос, вътрешните ресурси, преминаването към конвертируема валута, преодоляването на демографския срив, деградирането на квалификацията на работниците и на образованието.

За да бъдат постигнати тези цели, е необходимо политическа воля, формулиране на новата национална идея, ликвидиране на корупцията, повишаване на ефективността на правителството, постепенна ренационализация и в крайна сметка нова икономика.

Задачата е огромна и на пръв поглед непосилна. Но само тя може да спаси Русия и да я изведе на нови рубежи.

Това е оптимистичният вариант.

Какъв е песимистичният?

Той дойде от Националния съвет по разузнаване на САЩ (NIC) в разработката "Глобалните тенденции 2020 г.", където са оценени и перспективите на Русия. Разработката е важна, защото подсказва в какви насоки американските стратези виждат слабите места на своя най-важен съперник или противник, ако светът започне да се връща към студената война.

На първо място NIC прогнозира, че Русия ще продължи да отстоява своите права, като "пребазирането на американските войски и създаването на постоянни бази в постсъветското пространство, в Централна Азия и Кавказ ще наруши руските национални интереси и ще доведе до сложни периоди на напрежение". Трябва да се очакват "негативни последици от намаляването на населението и лошото здравеопазване, нарастване на добива на нефт и газ и доставката им през страните от ОНД, което ще засили споровете за тяхното транспортиране, ще расте вътрешната заплаха от ислямския екстремизъм, ще настъпи сериозно влошаване на отношенията със САЩ и НАТО, заради националната антиракетна система и военната им интервенция покрай границите на Русия."

В прогнозата американското разузнаване определя на Русия ролята на "регионална държава", а не на "велика държава" като "нейното членство в Съвета за сигурност на ООН ще бъде номинално, тъй като ключовите решения там ще се вземат еднолично от САЩ, без оглед на световната общественост".

Едва ли е необходимо да се казва, че в тези насоки ще се развива и подхода на САЩ и НАТО към Русия. Сблъсъкът на двете концепции - на "Националния доклад" и на Националния съвет за разузнаване на САЩ, ще определя цялостната обстановка в Русия, Европа и света през следващите 20 години.

През първите две години Путин вероятно ще се съсредоточи върху вътрешните проблеми. Няма никакво време за губене. Някои твърдят, че той ще вземе от богатите, за да даде на бедните. Това е опростяване. Путин сам се декларира като дясно от центъра с леви убеждения. Дали елиминирането на големите олигарси означава, че той и неговият екип искат да ограничат процеса на олигархизиране на икономиката, като се акцентира върху средните и малки предприятия, които са "солта на свободния пазар".

Засега обаче структурата на собствеността в Русия не се е променила много от времето на Елцин. Олигарсите наистина бяха подгонени, но върху обикновените хора от златния дъжд не капна нищо.

Тази система ще ражда напрежение, повече за олигарсите, според принципа, че е "много опасно е да си богат в бедна страна".

Това ще е основната задача на Путин - нивелиране на пропастта чрез събирането на данъците от богатите в полза на бедните. От Кремъл обаче излизат и противоречиви сигнали. От една страна се говори за необходимостта от конкуренцията, а от друга - за ценово регулиране. Приватизацията на земята на село, както и на промишлеността, води до появата на латифундии, а не на средно селско стопанство. Светкавично се оформя и класата на селските олигарси.

Засега обикновените руснаци са доволни - президентът им осигурява спокойствие и сигурност, работещите в държавните предприятия и учреждения получават заплати. Същото се отнася и за пенсионерите. Някои критици започнаха да наричат президента Путин паша. Това също отразява процеса, че той се отдалечава от образците на западната демокрация и търси собствения път на Русия. На Запад не на шега са изплашени, че политиката на Кремъл е насочена към възстановяването на предишната империя. Окончателният отказ от западните ценности, възстановяването на съветската символика и в голяма степен на еднопартийната система, кара западните политици да мислят, че Путин следва идеите на Петър I, който говореше: "днес ни е нужна Европа, за да укрепнем, утре ще се обърнем с гръб към нея".

Путин няма нужда да се обръща с гръб към Европа или САЩ. Но той и неговият екип с все по-голям интерес наблюдават развитието на китайския модел, който за тях е по-разбираем и приложим към местните условия.

Основната цел на Путин е да запази властта за Русия и за руснаците и на върха да излизат само хора, които разбират по този начин националните интереси и бъдещето на Русия.

Катастрофата на периода Горбачов-Елцин докара Русия до смъртния одър. Дали ще стане оттам все още не е сигурно. Но организмът й започва да се възстановява. Историята показва, че тя разполага с невероятни реанимационни качества, именно след най-жестоките катастрофи.

Путин е привърженик на девиза: "Победителите не ги съдят". Но за да стигне до този момент, най-напред трябва да победи. Това се отнася и за Русия.

Пътят до тази победа е дълъг, страшно дълъг...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ