В края на март НАТО прие 7 нови страни-членки - Литва, Латвия, Естония, Румъния, България, Словакия и Словения, с което числеността на съюза нарасна на 26. Сферата на действието му се разшири от Балтийско до Черно море с основна насоченост срещу Русия.

Разширяването беше нова плесница срещу Путин, към която трябва да се прибавят и плесниците в Грузия, Централна Азия, Полша, Чехия и Унгария.

По този начин приключи един етап в историята на Европа, а именно пълното покритие от Североатлантическия пакт и неговата военна доктрина на цялото геополитическо пространство, което преди това влизаше във Варшавския договор. Трите балтийски републики преди това влизаха даже в състава на СССР като нито една от тях не е подписала Договора за конвенционалните оръжия в Европа.

Берлинската стена на XXI век беше издигната. Онова, което преди 13 години изглеждаше немислимо, днес е реалност и поставя пред Русия огромни въпроси. Путин не можа да спре процесът, който започна при Горбачов и Елцин.

НАТО готви нова атака. На дневен ред са Украйна, Молдова, Азербайджан и Грузия. По този начин Русия ще се окаже в пълното обкръжение на въоръжените сили на САЩ.

Опасността за Русия е още по-голяма заради остатъците от старото мислене в НАТО.

Новата ситуация засяга сферата на жизнените интереси на Русия и най-сериозните параметри за нейната сигурност. В бъдеще на северозападните граници на Русия няма да са три независими съседи, а единен военен алианс, чийто военен, икономически и човешки потенциал нарасна изключително много.

Ако не се счита малкия полско-руски участък на границата, засега Русия няма пряко съприкосновение с "територията на НАТО". Но теоретически от прибалтийския рубеж може лесно да се стигне до двата най-важни руски центрове - Москва и Петербург. А на юг, като допълнение към влизането на България и Румъния в НАТО, Украйна взе решение, допускащо преминаването на войски на алианса през нейната територия. В каква посока?

Мобилните сили на САЩ вече са в Грузия и Азербайджан. Подобен сценарий се предвижда и за Централна Азия. По този начин НАТО настъпва на постсъветското пространство по целия фронт.

Засега Москва още не е обозначила своята програма срещу тази геополитическа агресия, което се дължи на липсата на ясна програма за отстояване на своите интереси.

Разширяването на НАТО става в отсъствието на адаптиране към новите условия на споменатия договор за обикновените оръжия. Обещанията на генералния секретар на НАТО Схеефер, че новите страни няма да се въоръжават и че там няма да бъдат разполагани нови бази в това число с ядрено оръжие, напомня обещанията на Клинтън спрямо Елцин, които докараха Русия до сегашната трудна и опасна ситуация.

В Литва вече бяха прехвърлени 4 самолета F-16 от Дания, радарна установка и стотина военослужащи. След реконструкцията на Зокняйското летище, литовският фланг ще бъде укрепен. Оттам до Москва полетът на изтребител-бомбардировач е само 20 минути.

В Москва си дават сметка, че НАТО е военен съюз и основен инструмент за глобалното влияние на САЩ. Вътрешната съпротива на Германия и Франция се оказа недостатъчна и беше удавена в "ентусиазма" от приемането на новите страни-членки.

САЩ използват разширението на НАТО, за да пренесат своите бази на Изток - към Полша, Румъния и България.

Сериозното отслабване на геополитическата позиция на Русия беше отбелязано от шефа на комитета по външна политика на Дума-та Михаил Маргелов, който заяви, че НАТО изтласква Русия към северозапада на Евразия и отслабва нейното централно значение.

Стратегическата ситуация на Русия се влоши рязко. Всичките й предишни съюзници са в съюза на ядрената политика на първия удар, която беше формирана още по времето на студената война. Заради това разширяването на НАТО е потвърждение за геополитическо сриване на Русия. Путин посвети целия си първи мандат на постигането на контрол над властта и преодоляване на катастрофата от Елцин.

През втория мандат Путин ще се посвети на постепенното изтегляне на Русия от пропастта, което е херкулесова задача. Заради това в САЩ са убедени, че Кремъл няма нито времето, нито възможностите да се противопостави на онова, което става около Русия.

Поредното разширяване ще включи Албания, Хърватска, Македония и Босна, ще последват Грузия, Молдова и Украйна.

На този фон особено внимание заслужават някои военни мерки на руското правителство за укрепване сигурността на страната.

През 2004 г. на територията на Русия и ОНД започна поредица от военни маневри, които бяха свързани с разширяването на НАТО на Изток. Според министъра на отбраната Сергей Иванов те ще продължават и интензивността им ще нараства. На второ място Русия продължава да усъвършенства своите военни групировки в чужбина. След отказа на Молдова да подпише меморандума за уреждане на приднестровския конфликт изтеглянето на руските войски от Тираспол и други райони на източна Молдова беше отложено.

В Беларус, освен ракетите С-300, ще бъдат разположени военни части на руската армия. Има сведения, че освен средствата за противовъздушна отбрана Беларус ще получи нови оперативно-тактически комплекси "Искандер" с далечина 500 км. Ако те бъдат разположени и в Калининград практически цялата територия на Полша и Прибалтика ще се окаже под военния контрол на Русия. "Искандер" е високоточно оръжие с поразяващ фактор, аналогичен на ядрените боеприпаси с малка (с радиус на поражението до 800 м) и свръхмалка мощност (до 400 метра).

През 2004 г. Русия укрепва и далечната си авиация, т.е. стратегическите бомбардировачи Ту-160.

Активно се работи и на южното направление. Това се отнася не само за укрепването на базите в Армения, където през 2003 г. бяха пренесени от Грузия почти всички стратегически боеприпаси и друго въоръжение, но и за черноморското-азовско крайбрежие в Северен Кавказ. Подписаният през 2003 г. договор за статута на Азовско море, като вътрешен водоем на Русия и Украйна, гарантира, че кораби на НАТО, без разрешението на Москва, не могат да влезнат в района.

На срещата с Колин Пауъл Сергей Иванов не обсъждаше изтеглянето на руските военни бази от Грузия, като заяви, че това е проблем на двете страни, а не на САЩ. В момента в Северен Кавказ, Русия е дислоцирала почти 40 на сто от своите войски.

Увеличава се бюджетът на силовите структури, нарастват руските групировки в Киргизия и Таджикистан, създават се нови видове оръжия и се преминава към професионална армия.

Военната активност изпреварва дипломатическите мерки за отстояването на стратегическите интереси на Русия. Засега обаче Москва действа предимно с екстензивните методи от времето на студената война.

Има и някои външни фактори. На първо място е руско-китайското стратегическо партньорство, насочено срещу глобалното доминиране на САЩ.

Заедно Русия и Китай имат най-силната военна машина в света - в това число над 30 000 ядрени глави, армии от 6 милиона души, стотици дивизии в бойна готовност, хиляди танкове. През последния период Русия и Китай демилитаризираха своята граница, дълга 4000 км като руските военни части бяха изтеглени оттам.

Русия проведе и няколко мащабни ядрени учения с насоченост срещу САЩ.

Истинска революция е въвеждането на стратегическите ракети Топол-М и изстрелването от тях на хиперзвукови ракети с променящ се полет. Русия постави ядрените си сили под единно командване и изгради най-голямата в света мрежа от противоатомни скривалища, цели подезми градове, някои от които са големи колкото Вашингтон.

В случай на необходимост, Русия може да мобилизира стотици хиляди. Само три месеца са необходими за възстановяването на конвенционалната мощ на бившата съветска армия, която ще има пет пъти повече войници от американската.

В НАТО най-силната армия на Германия се съкрати до точката, в която има почти нулева проекция на военна сила.

Разширяването на НАТО на Изток има и още един аспект. Това е неговата насоченост срещу германо-френския съюз, тъй като чрез новите страни-членки САЩ могат да блокират самостоятелните инициативи на Париж и Берлин, на първо място в изграждането на европейските сили. А това означава, че НАТО се приближава до точката, в която може да се разпадне под тежестта на вътрешните противоречия.

От военна гледна точка нито един от новите съюзници не представлява нещо особено. Всичките имат лошо въоръжение, което не се вписва в натовските стандарти. НАТО получи нови уязвими територии, които са трудни за защита. Според експертите, американците могат да използват източноевропейските подразделения само като жандармерия. Но и това не е сигурно. Присъствието на поляците, украинците, българите и балтийците в Ирак показа тяхната неспособност за самостоятелна работа.

Това означава, че разширяването на НАТО в постсъветското пространство подготвя арената за конфронтацията между Русия и САЩ. На малките държави, в това число на България, Белият дом определя ролята на провокатори. Заради това НАТО едва ли ще надживее 2007 г., т.е. разширяването на Европейския съюз, когато неговата дейност ще стане безпредметна. Тогава ще се решава и въпросът с евентуалното влизане на Турция в ЕС, което за Германия едва ли ще бъде приемливо. Паралелно ще се засилва и битката за ресурсите в Централна Азия не само между Русия и САЩ, но и между германо-френския алианс и САЩ.

Противоречията между САЩ и източните членове на НАТО - от една страна, и все по-самостоятелния френско-германски съюз - от друга, ще станат непреодолими и ще доведат до противопоставяне, което ще разпадне или изпразни блока от каквото и да било съдържание.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ