Измина една година от началото на агресията на американците срещу Ирак. Остава по-малко от месец - до края на юни, в който те би трябвало да го напуснат.

Изводите, които могат да се направят в най-съкратена форма - САЩ едва ли ще се изтеглят, губят тази война, засега имат около 30 000 жертви.

Битката за Фалуджа стана малкият Сталинград на Ирак.

Един месец преди обещаното изтегляне от Ирак, в Белия дом и Пентагона не знаят какво да правят. Паниката се засилва, което може да доведе до избор на още по-отчаян вариант - разпалване на паралелен конфликт.

В момента, в който, според плановете на Буш и Ръмсфелд, всичко би трябвало да е изчистено преди демократизирането на Ирак, те са в безизходица пред очертаващото се поражение, което ще има трагични последици, не само за САЩ, но и за целия свят.

Една година след началото, американците вместо да се измъкват, затъват, този път в пустинята.

От две години "Строго секретно" работеше на пределни обороти. Така работеха само 2-3 издания и анализаторски центрове по света. Но с опита си "Строго секретно" беше единственият аналитичен център в Европа, който подготви и издържа линията си към войната в Ирак.

Заради това сега сме длъжни да направим пореден опит за обобщение, използвайки опита като аналитична група, която встъпи в период на активна разработка на войната в Ирак веднага след 11 септември 2001 г., т.е. преди самата война.

Логиката на нашия анализ предвиждаше появата на аргументацията на Буш - най-напред за войната срещу Афганистан, след това - Ирак.

Афганистан беше важен, но той беше разгрявката за Ирак.

Преди началото на войната очаквахме Багдад да се превърне в нов Сталинград. След падането му зададохме въпроса "защо Багдад не стана Сталинград".

Днес вече всички знаят, че победата си над Саддам САЩ дължаха преди всичко на предателството на част от иракското военно командване, което встъпи в преговори с коалицията и предаде своята страна, прекратявайки съпротивата. Това беше и причината, заради която Багдад не стана Сталинград.

Но в условията на Ирак той беше неизбежен и се стигна до него не в Багдад, а във Фалуджа.

Въпреки задкулисните преговори, войната още от началото не тръгна така, както я бяха планирали американските генерали. Вместо двуседмичен победен марш срещу Багдад, американците и англичаните затънаха още в началото в улични боеве в граничните градове и загубиха темпо. В Белия дом заговориха, че войната може да продължи "много дълго". Към Ирак потеглиха подкрепления. Половината от всички сухопътни сили на САЩ бяха прехвърлени в иракските пустини.

Тогава на помощ отново дойдоха парите, с които бяха "превербовани", според думите на генерал Томи Франкс, ключови лица от висшето иракско военно командване, които прекратиха съпротивата и престанаха да изпълняват заповедите на Саддам.

Що се отнася до съдбата на Саддам, в "Строго секретно" разработихме няколко версии. Едната от тях се основава на анализа, че Саддам е умрял още в началото на 2001 г. и след това на сцената присъстваха негови двойници, като междувременно се водеше свирепа битка за властта между синовете му - Удай и Кусай, и висшите военни. Този аспект още дълго време няма да бъде изяснен, но ще остане ключов.

Втората версия за Саддам е, че той ако е бил жив в началото на войната, беше убит между 4 и 7 април 2003 г. от първите бомбардировки като заловеният през декември "Саддам" е един от неговите двойници в поредното представление на Холивуд и Пентагона. Даже от най-беглия анализ на пленяването на този човек е ясно, че измъченият, объркан, деморализиран и извлечен от някаква землянка или докаран от САЩ след съответна обработка, по никакъв начин не можеше да командва нарастващата съпротива в Ирак.

След падането на Багдад, един от най-крупните градове на арабския свят, вече нищо не би трябвало да спре американците.

В началото Буш беше готов с един куршум да убие два заека и да продължи атаката срещу Сирия. Само липсата на каквито и да било причини, не дадоха на САЩ основанието да се разправят и с Дамаск.

След това се появи въпросът кой ще бъде вместо Сирия - Иран или Северна Корея. От Белия дом към тях се посипаха ултиматуми - да се разоръжат, да се демократизират, да се отворят и т.н.

Преди новата военна кампания срещу Сирия, Иран или Северна Корея, на американците оставаше само една дреболия - бързо да установят в победения Ирак съответен марионетен режим и администрация, да вземат под пълен контрол иракския нефт и да унищожат "остатъците от съпротивата". За това американските генерали искаха максимум един, два месеца.

Но месеците вървяха, а количеството трупове извозвани от Ирак, покрити с флага на САЩ се увеличаваха.

Така стигаме до един от най-важните фактори за очертаващото се поражение на американците в Ирак - загубите им в жива сила и техника. Това е най-болезнената за тях тема.

От анализа на десетки официални и неофициални източници още два месеца след приключването на активните военни действия, стигнахме до извода, че загубите на американците са поне 5 пъти по-големи от официално съобщаваните. Загубите касаеха убитите, ранените и изчезналите безследно. Общата им цифра до прекратяването на активните военни действия - през април 2003 г., беше около 2400 американци, т.е. 3 пъти повече от техните официални данни - 750 души, които бяха толкова далеч от истината, колкото тяхното "кацане" на Луната.

(В следващите броеве ще се спрем на някои черти на използваната от нас методология и от други източници.)

Към началото на май общата цифра на американските загуби бе 20 000 - 30 000 души, в това число убити - 5000 - 6000.

Това са огромни загуби, много по-големи пропорционално от войната във Виетнам.

Постепенно стана ясно, че американците затъват така, че скоро няма да се измъкнат.

Направиха и преформулиране на целите. Във военен аспект най-напред бяха оръжията за масово унищожение и опасността Саддам да ги мобилизира за 45 минути. Лъжа.

След това последва аргументът с Ал-Кайда и борбата с тероризма. Също не заслужава внимание.

От политическите цели на първо място беше "свалянето на диктатора и освобождението на многострадалния иракски народ" и изграждане на демокрация, която ще стане пример за целия Близък изток. И тук - провал.

Икономическите цели могат да се систематизират по следния начин:

• излизането от надвисналата над САЩ преди 11 септември огромна финансова криза, ръст за сметка на евтиния иракски нефт, подобряване на ситуацията в американския военно-промишлен комплекс
• ръст в световната икономика благодарение на падането на цените на нефта, модернизиране на енергетиката, промишлеността, селското стопанство и ръст в самия Ирак.

И тук - провал.

Нищо от тези цели не беше постигнато. Освен огромната съпротива. Заради това в Пентагона бяха принудени да измислят различни термини за нея. Иракските партизани бяха определени като "банди криминалисти" и "антииракски екстремисти". В Пентагона не разбират, че иракските партизани вече не воюват за Саддам или за БААС, а срещу окупаторите.

Американците не успяха да постигнат и други цели, които също активно се обсъждаха: чрез военната сила, като единствена супердържава, да създадат еднополюсен свят и да наложат нов световен ред, под формата на Pax Americana.

Те затъват в Ирак. Особено след битката за Фалуджа, която се очертава да остане в историята като иракски Сталинград.

Всичко започна в началото на април. Голямата наказателна операция на американците във Фалуджа заради убийството на 4-та американци подпали народното въстание, в началото на шиитите, а след това и на сунитите. В средата на април ситуацията в повечето градове на Ирак вече беше извън контрол.

Всъщност с тази операция на американското командване трябваше да се ликвидира най-важното огнище на иракската съпротива.

Ще припомним, че шиитите се отличават със своята по-голяма организираност. Техните отряди са по-многобройни - от 100 до 500 бойци - особено в "Армията на Махди". Към Фалуджа се оттеглиха и остатъците от Републиканската гвардия още през първите дни след 1 май 2003 г., когато Буш съобщи, че е спечелил войната. Във Фалуджа се съсредоточи и по-голямата част от оръжието от Басра и Кербала, така че шиитите там са въоръжени и със зенитни установки, противотанкови ракети, миномети и тежки картечници.

Шиитите имат и други особености. Влизайки в боя, те се опитват да разгромят и изблъскат противника, като установят пълен контрол над територията и да я защитават до последна възможност. Шиитите, повече от сунитите, са свързани духовно и религиозно със своето местоживеене, особено в светините на шиитското течение.

Бойните действия за шиитите винаги имат мощна религиозна основа, проникната от фанатизъм и екстаз. Смъртта в битката с "неверните" във Фалуджа, в който е гробът на имама Али, е върхът на духовния им аскез.

Съдейки по количествения състав на коалицията при нейната атака срещу Фалуджа, числеността на шиитския гарнизон беше оценена от американците на около 5000 души. Няма основания да се счита, че американците недооцениха противника. Напротив. Пред СЕНТКОМ стоеше задачата за качествено и количествено определяне на групировката, задействана в операцията. Решението беше взето в полза на току-що пристигналия в рамките на ротацията експедиционен корпус от Калифорния. Става дума за Първа дивизия на морската пехота в състав вероятно 1, 3, 4, 5, 7 и 11 полкове, с обща численост от 20 до 30 000 щика. Операцията беше подкрепена от авиация, артилерия, спецназ, сапьори и т.н. Но в основни линии именно Първа дивизия на морската пехота пое тежестта.

Защо в операцията срещу Фалуджа беше избрана именно Първа дивизия, а не Трета пехотна дивизия, която след падането на Багдад установи контрол в района и водеше операциите срещу въстаниците, е отделен въпрос. Вероятно командването на Трета дивизия се придържаше към негласния договор с гарнизона на Фалуджа за ненападение. "Ние няма да ви пипаме, но и вие не ни пипайте".

Странно защо все пак вместо натрупалата опит в бойните действия и познаваща местността Трета дивизия, беше избрана напълно "зелената" и неподготвена Първа дивизия. Дали това беше признак за тоталното деморализиране на Трета дивизия или за нежеланието да се изпълняват глупавите заповеди на Ръмсфелд. Вероятно - и едното и другото. Така или иначе, време за подготовка на операцията американците имаха предостатъчно. Но генералите Маерс, Санчес и Абизад вероятно са били убедени, че операцията във вида, в който беше разработена от Пентагона и утвърдена от Ръмсфелд, е обречена на провал. Само те разбираха, че съотношението на силите, средствата и времето не е достатъчно за успешен щурм, като огромната горещина, ниският морал на войските и неподготвеността на Първа дивизия обричат операцията.

Така или иначе, заповедите за щурма срещу Фалуджа получи именно Първа дивизия. Започна я по правилата на военното изкуство. Градът най-напред беше блокиран, след това започнаха да го бомбардират и да водят артилерийска подготовка, в която убиха над 1000 мирни жители.

Но "Армията на Махди" започна контраоперация, която стана "иракския Сталинград". Шиитите най-напред елиминираха признаците на американската власт в градовете на юга, нанасяйки на Първа дивизия огромни загуби, която беше принудена да отстъпи. Светът видя, че обикновените руски гранатомети с 30-годишна давност успешно изгарят най-съвременните американски бронирани чудовища, а екипираните до зъби американски свръхчовеци са лесно убивани с Калашников.

Това беше страшно знание. Броят на убитите и ранените, количеството на свалените хеликоптери в района на Фалуджа - Рамди, на унищожената бронетехника и на унищожените конвои показа, че високоточното оръжие в Ирак е абсолютно неефективно.

При Фалуджа американците дадоха не по-малко от 300 убити, 1500 ранени и 200 безследно изчезнали войници. Свалените хеликоптери бяха 10, унищожени бяха 30 танка и т.н. Особено пострадаха 2-ри батальон от 4-и полк и 1-ви батальон на 5-и полк. Сред убитите преобладаваха долетелите от Калифорния на възраст 19-22 години. Фалуджа стана мини Сталинград. Загубите шокираха висшето командване и в края на април прозвуча командата "назад".

Съпротивата демонстрира високо равнище на организация. Веднага след като американците започнаха да съсредоточават силите си към Фалуджа, избухнаха въстания под ръководството на младия шиитски лидер Ал Садр във всички по-големи градове на юга.

Американците нямаха резерви. Рязко падна бойната им готовност и дух. "Ние фактически погребахме в Ирак своето най-ново оръжие" - заяви на съвещание в Багдад генерал Санчес. До 70 на сто от използваната тук техника и оръжие се нуждаят от основен ремонт."

Ако боевете продължат с предишния интензитет само след няколко месеца не по-малко от 50 на сто от бойната техника ще се превърне в скраб.

Важен е и духът. Американците не станаха освободители за Ирак. Наред с военния, това е най-драматичният момент. Отсега, до последния ден на своето пребиваване те ще останат окупатори. (Същото се отнася и за българските марионетки.)

Още по-катастрофално за американците е, че иракската съпротива смени вектора от постсадамовска на национално-освободителна, в която все по-силно се проявява и религиозният аспект. Национално-освободителната война под "Аллах Абкар" в страната, в която само допреди години обществото беше светско е много сериозно поражение за САЩ. Те не успяха да внесат и разкол между шиитите и сунитите, които сега воюват заедно срещу окупаторите.

Въпреки заявленията на Пентагона за огромните разлики между Ирак и Виетнам, липсата на джунгла не им облекчава задачите. Пустинята не дава възможност на американците да изградят гарнизони извън градовете.

Войната в Ирак стана най-тежката - за градовете и за комуникациите. Война в градската джунгла, където техниката и ракетите нямат никакво значение. Това е най-кръвопролитният и унищожителен вид бойни действия.

Изолирането на Ирак няма да помогне на американците. Иракската съпротива притежава толкова оръжие, че може да воюва още 2-3 години.

Висшето американско ръководство вече би трябвало да е разбрало, че в близка перспектива от 1-2 години, САЩ не могат да осъществят контрол над Ирак, където съпротивата генерира все по-големи слоеве от населението.

Образът на съпротивата е все по-привлекателен. Тя се героизира и романизира, и се превръща в идеология на цялото иракско общество.

Армията на САЩ се оказа неподготвена за воденето на продължителна контрапартизанска война. Отгоре на всичко в Ирак са най-боеспособните части на американските въоръжени сили. Реално там се намират 160 000 американски войници. Всички образци на американската бойна техника се оказаха уязвими.

В тези условия на американските генерали Санчес, Маерс и Абизад вероятно са дошли до гуша гениалните идеи на Ръмсфелд и само чакаха момента да докажат неговата бездарност. Дали това не стана скандалът с гаврите над иракските затворници в затвора Абу Граиб (виж анализа на 16-17 страница).

Кампанията в Ирак губи своята привлекателност и за страните от коалицията. Перспективите за печалба или връщане на дълговете бяха погребани.

С всеки следващ месец партизанската война ще погребва все повече мита за американската военна машина. Това означава, че кръстоносният й поход започна да боксува и има всички шансове да приключи още в самото начало. Ако арабите успеят да спрат най-съвременната армия на света, тя няма да стигне до корейските проходи, кубинските блата и иранските планини.

Заедно със затъването в Ирак Буш все повече изразходва кредита от 11 септември, който трябваше да бъде оправданието за войната срещу тероризма за новото преразпределяне на света. Този кредит, според геополитическия параноик Бжежински, трябваше да стигне на Америка поне за 10 години, през които да осигури на САЩ правото да не обсъжда решенията за основните световни проблеми. Но в очите на света Америка вече няма правото да се счита за жертва на агресията. Самата тя вече е най-големият агресор.

Ако този процес не бъде спрян, само след 5-6 месеца иракската кампания ще завърши с катастрофа за американците и ще погребе плановете им за преустройство на целия свят.

Трагедията е, че американският народ не е в състояние самостоятелно да анализира и да се противопоставя на курса на своя политически елит и демонстрира пълно безволие и участие в престъпленията. Това, в близка перспектива, е основната заплаха за световната цивилизация.

Поражението на американската военна машина под Фалуджа бе коренен прелом. Убедени сме, че тази битка ще влезе в учебниците на военната история.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ