Top Secret

Каква беше причината за огромния взрив в края на април в севернокорейския град и железопътен възел Ренчхьон? Дали се дължеше на небрежност, от която последва сблъсък на два влака, возещи горива и леснозапалими материали? Или беше коренно различна и в края на април южнокорейският полуостров и целият свят бяха на ръба на ядрената война?

Дали причината за катастрофата, изравнила със земята цял град и нанесла огромни човешки и материални щети, не беше така наречената Специална ядрена демолационна единица - Special Atomic Demolition Munition - SADM?

Този мини-ядрен взрив беше разработен от американските военноморски сили в средата на 60-те години и продължава да е на въоръжение. Мощта му е от 10 до 5000 тона еквивалентен тротил, носи се в раница от парашутист, хвърлян от самолет, за да постави взрива в пристанище или в друго стратегическо място на противника, до което се стига по въздуха или по вода. Втори парашутист, без раница, подсигурява първия.

Двамата поставят взрива в определеното място, активират радиодетонатора и след това се оттеглят, най-често с подводница.

Няколко експерти предположиха, че взривът в Ренчхьон е бил изключително опасна американска провокация спрямо КНДР. Взривяването на малък тактически ядрен заряд дълбоко в територията на Северна Корея би трябвало да предизвика нейния светкавичен отговор с 5000 тежки артилерийски удара срещу Сеул, столицата на Южна Корея. Така, само след няколко часа, САЩ щяха да бъдат "задължени" да защитават отново Южна Корея и целия западен свят срещу "последната червена опасност".

Тази операция срещу КНДР пък трябваше да послужи като оправдание за мобилизация на нови 500 000 американски войници, от които Буш се нуждае не толкова в Югоизточна Азия, колкото в Ирак.

Проблемът е, че вече нито един американец няма да се съгласи с Ирак, като оправдание за допълнително мобилизиране, след лъжите на Буш с оръжията за масово унищожение или с "демократизирането" на Ирак. Но Северна Корея би могла да бъде използвана.

По-внимателният анализ на информацията и снимките за трагедията в Ренчхьон елиминира версията със "случаен инцидент" и дава основание за тезата, че този стратегически район на КНДР е бил ударен със мини-ядрен заряд.

Кои държави на планетата имат такова ядрено оръжие и възможност да го доставят с невидимата технология Stealth, както и военната и политическа необходимост от такава провокация.

В момента с такова оръжие разполагат САЩ, Русия, Китай, Франция, Англия и Израел. От тях само САЩ отговарят на другите условия, те включиха КНДР в "оста на злото" и предупредиха за "сериозни последици, ако Пхенян не прекрати доставката на ракетни системи за Иран". САЩ са основният кандидат от споменатите шест държави, който има средствата и мотивът за атака срещу КНДР - тясно свързан със ситуацията в Ирак, където се нуждаят от много по-големи сили. Ако Буш не изпрати още 100 000 войници, генерал Абизад ще трябва да изтегли намиращите се там 150 000 към Кувейт, защото това е единственият начин да ги спаси от сигурна смърт.

Според логиката на американската война и на фона на неизбежното поражение в Ирак, американската администрация би трябвало да започне гигантска провокация някъде другаде, т.е. да стартира нова война в друга част на света, за да имат оправдание за мобилизация на стотици хиляди американци.

Защо именно КНДР? Евентуална американска атака срещу Ирак или Сирия ще влоши още повече ситуацията в Ирак и ще взриви целия Близък Изток. Освен това, Иран и Сирия вероятно са въоръжени с руските суперзвукови ракети Sunburn, с които могат да нанесат унищожителен удар срещу американските наземни или морски групировки, или срещу Тел Авив и Хайфа.

Северна Корея е нещо различно. Тя вече беше демонизирана от американската пропаганда като "държава ренегат", която има ядрено, химическо и биологическо оръжие, единствената останала комунистическа държава със сталински режим, която има огромна армия и достатъчно мощ да унищожи Южна Корея.

Американската пропаганда вече няколко години представя президента Ким Чен Ир като "параноичен диктатор", който ще атакува, ако бъде провокиран. Това е същността - Северна Корея трябва да бъде провокирана, за да удари Южна Корея. При това Ким Чен Ир трябва да остане жив, за да може да заповяда атака срещу Южна Корея.

Заради това вероятно тактическо ядрено оръжие беше взривено на железопътната гара на Ренчхьон само няколко часа след като влакът на Ким премина оттам след визитата му в Китай. Има и вероятност ударът да е бил насочен именно срещу влака на Ким, но космическото разузнаване на САЩ е било заблудено от разписанието на преминаващите оттам композиции.

Самата атака би трябвало да е достатъчен повод за Ким да започне своя атака срещу Южна Корея.

Но онези, които извършиха взрива искаха да са сигурни, че тяхното "съобщение" ще бъде разбрано и приведено в изпълнение по най-бързия начин.

Това ни връща към избраната цел. Защо именно Ренчхьон? По времето на корейската война през 50-те години железопътната линия през Ренчхьон беше много важна, тъй като през нея минаваха доставките от Китай. Тогава Ренчхьон и близките гари бяха бомбардирани от американците, както и железопътните мостове на реката Ялу. Северна Корея имаше основна база К-30, само на няколко километра от този град и на нея бяха Миг-15, които атакуваха американските бомбардировачи. Това би трябвало да е сигнал за Ким - че някой иска да прекъсне пътя за доставките от Китай.

Това обаче не е всичко. Само час след огромния взрив един репортер от южнокорейския телевизионен канал YTN заяви, че според представител на правителството на Южна Корея, вероятният брой на убитите и ранените в Ренчхьон е около 3000 души, което, според по-старите ядрени наръчници, отговаря точно на използването на тактически ядрен 2-килотонен взрив в градски район. Тази цифра беше веднага "приета" от американските медии, докато не беше изненадващо намалена от 3000 на 54 на следващия ден. Вероятно президентът Ким Чен Ир знаеше, че американците вече знаят реалните поражения от взрива, въпреки че градът веднага беше изолиран и всички връзки с външния свят прекъснати. Интересно на какво основание репортерът от YTN съобщи, че "останки от експлозията се издигаха високо в небето и падаха върху Синуджу, който се намира на 15 километра от мястото на експлозията".

Дали това не подсказва, че американското или южнокорейско разузнаване е знаело какво "трябва" да се очаква от взрива.

Това със сигурност пък беше разбрано от разузнаването на КНДР и Китай. Онова, което Ким Чер Ир би трябвало да направи, беше да нанесе ответен удар срещу Южна Корея, което щеше да оправдае мобилизацията в САЩ на 500 000 войници, повечето от които щяха да заминат за Ирак, като срещу КНДР вероятно трябваше да бъде нанесен унищожителен удар с тактически ядрени оръжия.

Едва ли някога ще се разбере по какъв начин тактическият взрив е бил доставен до гарата на Ренчхьон. Ако може да се вярва на публикуваните сателитни снимки, продълговатият като влак кратер се дължи на експлозията на влакове, транспортиращи амониев нитрат и/или динамит и/или втечнен газ.

Но единствената снимка, която може да бъде полезна е онази, на която се вижда кратер, дълбок около 20 метра с унищожителни последици в радиус около 500 метра, предадена от китайската осведомителна агенция Синхуа.

От този документ може да се изчисли, че взривът е бил с мощност над 1000 тона тротил, максимум до 5000 тона. Фактът, че има огромен кратер подсказва, че оръжието е било детонирано под земята, тъй като наземните взривове не издълбават кратери.

Предположението, че става дума за мини-ядрен заряд се свързва с две опции за доставка. На първо място той би могъл да бъде пренесен и разположен в една от пещерите под Ренчхьон, които някога бяха използвани през Първата корейска война за военни складове. Но доставката на такъв взрив в условията на Северна Корея е направо невъзможно.

Остава вторият вариант. Използването на ядрен заряд за разбиването на бункери, който, както показа Ирак, може да проникне до 30 метра преди да избухне и е невъзможен за откриване от севернокорейската отбрана, тъй като има невидим Stealth профил и свръхзвукова скорост. Когато те се взривяват, експлозията поглъща свръхзвуковата вълна, която стига до мястото на взрива секунди след самия взрив. Според експерти, взривът е бил доставен от системата AGM-142 A Raptor, изстрелян на 50 мили над Жълто море от "невидим" бомбардировач В-2.

Третият вариант е изстрелване от подводница.

Американците сбъркаха в най-важния момент - в очакването, че Ким Чен Ир или китайците ще реагират по предвидения от тях начин с удар срещу Южна Корея.Причината е, че корейците и китайците водят войни през последните 5000 години, използвайки напълно различни методи.

След взрива на тактическо ядрено оръжие в Ренчхьон първата задача на севернокорейците и китайците беше да определят кой е най-вероятният атакуващ, което не беше трудно за тях. Кой друг освен САЩ би могъл да нанесе този удар? По-важен за Пхенян или Пекин беше въпросът "защо". Хиляди години тяхната военна доктрина се въртеше около асиметричната война, в която основната цел е да се разбере какво врагът иска да направите и да се направи точно обратното, за да бъде разгромен. Най-вероятно в Пхенян са отговорили на въпроса "защо", тъй като "изпуснаха" информацията, че взривът може да е "инцидент", вместо да ударят Сеул. Именно това означава асиметрична война в нейното азиатско издание. В Пхенян и Пекин са стигнали до извода, че вместо атака срещу Южна Корея и американските бази там, по-добре е да оставят американците в ... Ирак.

Но опасността остава. Някой ден в близкото бъдеще изведнъж от района на КНДР може да бъде изстреляна "стратегическа северокорейска ракета", която ще бъде засечена и следена от радарите на целия Тихи океан. Ракетата ще изглежда така, че е била изстреляна от КНДР и ще бъде въоръжена точно с онези 25-килотонов мръсен ядрен заряд, за който американците обвиняват КНДР, че го правят. Докато светът замръзне в ужас, ракетата ще влезе в атмосферата и ще удари някой от най-важните за САЩ райони по западното крайбрежие. Според експерти, това може да е Сан Франциско или Лос Анджелис.

P.S. На 6 май се появи информация от южнокорейски вестник, че КНДР е готова да изпробва балистична ракета, която може да удари САЩ...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ