Путин - държавник, Путин - патриот, Путин - Сталин, Путин - Хрушчов, Путин - Иля Муромец, Путин - Иванушка глупакът, Путин - Иван Царевич, Путин - ранният Горбачов, Путин - късният Елцин, Путин - Змей Горинич, Путин - Соловей Разбойник, Путин - Петър Първи, Николай II, Александър - III. По телевизията - пак той. Вестникът - Путин... Най-добрият, най-безалтернативният.

Това не е пародия. Такива са реалностите в Русия. И всичко това има позитивен оттенък и се отнася не толкова за Путин, а за онова, което руснаците очакват от него или как биха искали да го виждат.

Самият Путин се отнася към своята популярност философски. "Президентът е като флагът и гербът, и в определен смисъл е символ на държавността. Не зная как може толкова да се напише. За себе си със сигурност не бих могъл да напиша толкова много."

В началото на втория мандат Путин вече не би могъл да е енигма, още повече, че руснаците му гласуваха голямо доверие и той победи в изборите с огромно превъзходство.

Путин се ползва с популярност, въпреки че според западните медии, започна да провежда "антидемократична политика". Но дали е така?

Ясно е че руснаците искат да живеят в държава, която да няма нищо общо с онова, което ставаше след 1990 г. при Горбачов и Елцин, в която да няма и сянка от така наречената демокрация или от олигарсите.

Въпреки западните оценки, руснаците са най-предвидимият сега народ в Европа, който е консервативен и чийто манталитет се променя изключително бавно.

Още преди Путин демокрацията вече беше приемана като грабеж и бандитизъм. Преобладаваше мнението, че руската политика е приватизирана. Сега само 14 на сто от анкетираните заявиха, че многопартийната система може да е полезна. 87 на сто твърдят, че партиите са непопулярни и че са готови да живеят в еднопартийна държава.

Това са реалностите, с които Путин трябва да се съобразява. Той е длъжен и да отговори на приоритетите на социалните интереси на населението.Това намери отражение и в Посланието му към федералното събрание, в което той набеляза основните акценти на втория си мандат.

На първо място е увереността, че Русия постепенно излиза от кризата и че стабилизирането, постигнато през първия мандат се разглежда не като резултат, а като плацдарм за по-нататъшното развитие.

Според анкетите, руснаците считат, че сега задача № 1 на президента е преодоляването на бедността (42,4 на сто). Следват борбата с бюрокрацията и корупцията - 41,2 на сто, въвеждането на ред и законност - 36,1 на сто, борбата с наркотиците и алкохолизма - 35,6 на сто, ръст на благосъстоянието - 29,2 на сто, повишаване на равнището на здравеопазването - 26,1 на сто, икономическият ръст - 24,3 на сто, реформата на армията - 15,4 на сто и т.н.

Както се вижда, на първо място сред проблемите на Русия сега е бедността. Чувствителност към този проблем имат не само групите, които са в "зоната на бедността", но и руснаците, които, според техните оценки, са в средните слоеве и искат да запазят прилично равнище на живот за своите семейства.

Характерно е, че руснаците поставят преодоляването на бедността по-високо от икономическия подем и ръста на производството.

Това залегна в споменатата програмна реч на Путин, в която той предвиди, че Русия ще удвои икономиката си до 2010 г. Истина е, че при Путин Русия има добри резултати, в това число и 7,3 на сто ръст на брутния национален продукт през 2003 г. Но той постави и следващите задачи - изграждането на реален кредитно-ипотечен пазар, въвеждането на конвертируема рубла, създаването на условия за нарастване на вътрешното инвестиране.

Този път Путин не спомена олигарсите, въпреки че срещу тях воюваше през последните 4 години. Тази битка приключи. Може да се каже, че той я е спечелил и че през близките месеци ще я завърши окончателно. Именно чрез борбата срещу олигарсите Путин спечели подкрепата на обществото. 88 на сто от анкетираните, имайки да избират "свобода или ред", избират реда и отричат свободата в нейното демократично и олигархично издание.

Само 11 на сто не биха искали да се откажат от свободата на словото срещу елиминиране на бедността. 76 на сто от руснаците са склонни да одобрят въвеждането на цензура в медиите, тъй като 89 на сто от тях са в ръцете на олигарсите, "които работят срещу интересите на Русия и на руснаците".

Характерно е, че нито една от партиите, които влязоха в Дума-та през 2003 г., не споменаваха думата "свобода" в предизборната кампания. Всички имаха лозунги за "наказания, възмездие, забрани, изпращане в затворите".

Отношението на 84 на сто от руснаците към така наречената частна собственост, също не е положително, като само 3,6 милиона притежават нещо, което заслужава да бъде пазено.

Фокусирането върху вътрешните проблеми и исканото от руснаците "силно правителство" означава и военна мощ, от която чужденците трябва да се страхуват. Почти 80 на сто от руснаците, считат че са обкръжени от външни врагове. Това са "НАТО, САЩ, руските олигарси и ислямските екстремисти". 78 на сто искат Путин да върне статута на Русия като световна суперсила.

Тук нещата за него обаче са още по-сложни. НАТО вече е в Прибалтика и на Балканите, САЩ са в Средна Азия, Грузия и Азербайджан, в Армения става неприятно. И всичко по принцип е с одобрението на Путин. Заради това в програмното си послание той запази почти пълна тишина по външната политика. Но от нея няма да може да избяга, защото атаката срещу Русия е повече отвън, отколкото отвътре.

В момента руснаците се интересуват повече от онова, което става вътре и искат страната и техният живот да се консолидират. И Путин ще фокусира върху вътрешната политика. Но едновременно трябва да внимава да не се получи нов пробив в основните геополитически интереси на Русия. Армията ще излезе на преден план към края на мандата му и вероятно ще бъде в центъра на вниманието около 2008 г.

Дотогава Путин, който преди всичко е прагматик, ще трябва да измине труден път, както за него самия, така и за Русия. За четири години той израсна до нивото на лидер, който контролира страната и президентството, но който разбира и границите, които трябва да постави, макар и временно, върху руските глобални интереси.

Но върху Русия давлението е огромно. Натискат я нагло и безцеремонно.

Полето му за маневри е тясно.

Реално Путин стигна до ситуацията, която е най-лоша за него, и за всеки лидер. Той няма право на грешка. Ако я направи това ще е неговият край, който най-напред ще се изрази в спад на изключително високия му рейтинг, който е без партийни, възрастови и други ограничения. Ако я направи, изведнъж ще стане късния Горбачов или ранният Елцин, въпреки че той би искал да бъде чисто и просто Путин, а не Петър Първи, Иля Муромец или Соловей Разбойник.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ