Пекин и Москва готвят нови контракти в областта на военно-техническото сътрудничество. Този извод беше направен след визитата в Китай на руския военен министър Сергей Иванов и след последната среща на президентите Путин и Ху Цзинтао на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество на 17 юни в Ташкент.

Китайската страна би искала да издигне това сътрудничество на ново равнище, тъй като "досегашната практика за доставки на готова военна техника от Русия се е изчерпала". Министърът на отбраната на Китай - Цао Ганчуан, предложи да бъдат свалени всички ограничения за доставката на руска военна техника и да се осигури достъпът на китайските специалисти до свърхсекретните ноу-хау разработки на руския военно-промишлен комплекс. Това е ново искане на Китай, който досега купуваше онова, което Москва му предлагаше за около 1,5-2 милиарда долара годишно, като относителният дял на Русия в китайския оръжеен внос достигна 90 на сто.

Сега Китай иска достъп до светая-светих на руското оръжие, т.е. да купува технологиите от най-ново поколение, което обаче не е в унисон със стратегическите интереси на руския военно-промишлен комплекс.

Китайските военни неведнъж са изразявали интерес към покупката на реактивни пехотни огнемети Шмел, 120-милиметрови самоходни артилерийски оръдия Нона-СВК, БМП-3, БТР-80, танкове, 300-милиметрови ракетни установки Смерч, 152-милиметровите Мста, Вена, три-координатни радиорелейни станции, ракетния комплекс с корабно базиране Щил, разузнавателни апарати, хеликоптери Ка-27, 28 и 50, както и лицензи за самостоятелно производство на редица системи.

В момента Китай купува от Русия последната модификация на изтребителя от четвърто поколение Су-30МКК, който е без аналог в света и го няма на въоръжение даже в руската армия. Но Китай иска на него да бъдат монтирани радари с физирана антенна решетка от типа Барс и ракети въздух-въздух с активна самонасочваща се глава.

Китай има интерес в покупката на прехващачите Миг-31, бомбардировачите Ту-22МЗ, с крилати ракети Гранит, атомните ракети и подводници от проекта 949, атомните крайцери от проекта 1144, ракетните катери Алмаз.

През май 2002 г. Китай сключи договор с Русия за доставката на осем дизелови подводници от проекта 636 ("Кило" според класификацията на НАТО) въоръжени в ракетния комплекс Клаб-С.

От достъпната информация се вижда, че в бъдеще сътрудничеството при военната техника между Русия и Китай няма да бъдат масираните покупки на оръжие, а получаването от Китай на лицензи и покупка на износни образци на руското оръжие. Китай разчита да получи лиценз за производството на вертолети Ми-28 и други видове оръжия.

Според изчисленията, предаването на Китай на най-новите технологии ще донесе на Русия 10 милиарда долара. Това ще даде възможност на руския военно-промишлен комплекс да финансира някои нови перспективни проекти в областта на авиацията и средствата за поражение. Но ако продадат най-съвременните си технологии руснаците сами ще си затворят китайския пазар в бъдеще.

Дилемата е ясна - не е ли по-добре да се продава онова оръжие, което е на въоръжение в руската армия. Китай не може да избяга от руското оръжие, даже ако Европа свали оръжейното ембарго, наложено след събитията на Тян Ан Мън.

Китай и Русия са стратегически съюзници в областта на оръжието. Взаимната агресия в съвременните условия е неизбежна. Само разрушаването на новата язовирна стена на Янгцзе - Хуанхе ще унищожи 300-милионно население. В Пекин знаят това. Двете икономики взаимно се допълват. Китайците имат пари и огромна работна сила, руснаците - суровини и натрупан опит и ноу-хау.

Китай има много повече нерешени териториални проблеми не с Русия, а на юг и югозапад. Двете страни в обозримото бъдеще имат един враг - САЩ, които официално провъзгласиха Китай за стратегически противник на XXI век и съобщават на целия свят, че Русия ще се разпадне до 2015 г.

В Пекин засега правят по-правилни изводи от Кремъл. Малко хора знаят, че при националните си династии Китай нито веднъж не е воювал с Русия. Само чуждите династии - манджурите и японците, са провокирали конфликти между двете страни. Сегашната китайска компартия от тази гледна точка може да се счита за национална династия в по-съвременната форма на политическа партия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ