Все по-често се използва терминът интернетен шпионаж. Кой или какво е неговият предмет. Какво го отличава от обикновеното хакерство? Как да се предпазите или сам да станете интернет Щирлиц без да нарушавате закона, още повече, че 97 на сто от съвременния шпионаж става по този начин.

Интернетният шпионаж е преди всичко дейност за търсене и анализ на резултатите. Той може да е разработка на определена тема, политик или бизнесмен, технологична верига, конкретен пазар или продукт. Задачата е проста - да се съберат от всички открити източници данните за обекта.

Тук се появява въпросът, каква е границата между интернет-шпионажа и обикновеното киберпрестъпление и може ли да се прокара такава граница. Може. Интернетният шпионаж изпълнява поставената задача в рамките на същата юрисдикция, в която действа и човекът.

Заради противодействието в крайна сметка се стига до война на интелекта с интелекта. ЦРУ инвестира в интернетното разузнаване 50 милиона долара и има десетки програми за събиране и анализ на неструктурирана информация. Става дума за средства на ЦРУ за финансиране на трети компании, които разработват технологиите за търсене в Интернет и за анализ на събраната информация

На специалистите веднага ще направи впечатление започналата атака срещу някой компютър. Ако например от един и същ IP на всеки 15 минути идва едно и също запитване, естествено се появява въпросът, какъв е този IP и защо е този постоянен интерес. Но нататък започва класиката на разузнаването - ако задаваш въпроси, сам разкриваш своя интерес и съответно ставаш източник на информация.

Заради това IP-адресът в промишлените системи и в бизнеса е по-добре да бъде закрит.

Как се прави това? Вариантите не са много. Това са така наречените Proxy сървъри, на които се инсталират програми - излизащият интернетен трафик се кашира и се променя IP. Такива сървъри могат да са няколко. Да се стигне обратно до първоначалния IP, който е минал през пет Proxy-сървъри, е необходим колосален ресурс.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ