В кулоарите на НАТО вече открито задават въпросите, които не смееха да задават 50 години. Първият е дали има смисъл да се поддържа илюзията за единството на Запада. Вторият - дали НАТО още съществува?

Тактиката на Джордж Буш преди последната среща на НАТО в Истанбул беше ясна - да покаже на американците, че САЩ вече не са в конфликт с Европа, и че в Ирак не са сами.

На това беше подчинена и неговата безпрецедентната европейска кампания. Започна в Рим, мина през Нормандия и Ирландия, и завърши в Истанбул. Напускайки Ирландия, Буш имаше впечатлението, че е постигнал онова, което искаше от своите европейски партньори - че пропастта, издълбана от войната в Ирак, е преодоляна. За пореден път се лъжеше.

Неговата кампания беше торпилирана от решителното non на Жак Ширак и от последвалото nein на Герхард Шрьодер. Това Буш чу в Истанбул на предложението му НАТО да "помогне за стабилизирането на ситуацията в Ирак" и на неговата идея за Големия Близък Изток.

Срещата в Турция потвърди онова, което вече не може по никакъв начин да се скрие - НАТО ще продължи да бъде унищожаван от вътрешни конфликти и няма да може да предприеме военна операция срещу "новите предизвикателства".

НАТО не е в криза. Той вече се е разпаднал. След 11 септември пактът активира член 5, който звучи като при мускетарите: "Един за всички, всички за един". Но Буш имаше намерение сам да си води политиката и другите да плащат за нея. Влезе в Афганистан. Франция и Германия задълбочиха кризата като отказаха да изпратят в Турция (членка на НАТО) антиракетните си системи срещу евентуален отговор на Ирак. След това започна открита политическа война. Европа не беше съгласна да вади кестените от иракския огън вместо американците. За да се овладее ситуацията там са необходими най-малко 500 000 войници. Налице са само 150 000 от САЩ. Буш се нуждае от чуждо пушечно месо и от политическа подкрепа. Не получи нито едното, нито другото. Не се знае кой ще спечели изборите през ноември. Ако е Буш, кризата ще се задълбочи още повече. Ако е Кери, може би ще се опита някак си да закърпи транатлантическия съюз.

Не по-малък проблем от Ирак е Афганистан, който трябваше да бъде "тест за справяне със заплахите на XXI век". Засега планината роди мишка. Посъбраните от НАТО 6500 войници не смеят да се покажат извън Кабул, въпреки че марионетката Хамид Карзай апелира към Брюксел да помогне в разоръжаването на бандите извън столицата.

Шефът на НАТО Схеффер, през май на закрита среща на посланиците на страните-членки, заяви, че мисията в Афганистан е пред фиаско, защото липсват средства. Нещата наистина са сериозни, тъй като става дума за скромни задачи - за няколко хеликоптера и транспортни самолети, и за минимални сили за бързо реагиране, които при нужда да бъдат дислоцирани в провинцията.

Планираните през септември "демократични избори" ще бъдат поредна лоша шега, която означава, че Афганистан е по-важен от Ирак, защото е преди него. НАТО не се ангажира в Ирак, защото има проблеми в Афганистан. Това е оправданието, в чиято истинска същност никой не се съмнява.

Какви са мотивите за тоталната съпротива на френския президент Ширак срещу Буш - геополитиката, личната антипатия, опитите да се възстановят френските интереси? Всички заедно.

Каквито и да са мотивите, резултатът очертава катастрофата на НАТО. Франция казва твърдо "не" и иска да представлява цяла Европа.

Едновременно и Европейският съюз се оказа на ръба на пропастта заради новата конституция.

В Истанбул сутринта Ширак говореше за нерушимостта на атлантическото приятелство и приветстваше седемте нови страни-членки, а следобед торпилира доста скромната инициатива за обучение на иракски полицаи. Ясно е, че той има намерение да провали плановете на Буш да използва НАТО за налагането на американските геополитически интереси, което означава, че Париж е решен да доведе до край процеса на ликвидирането на НАТО и изместването го от европейски въоръжени сили в минимален обем, които да изпълняват задачи само на континента.

Налице са признаци, че и американците вече са стигнали до същия извод и постепенно приключват с членството си в НАТО. Започнаха подготовката за предислоциране на половината си контингент от Германия, като икономисаните ресурси ще използват за финансирането на спонтанно появили се "доброволни коалиции".

На второ място САЩ постепенно ще съкратят своето финансово участие в НАТО. Според Бжежински тази структура вече не отговаря на нуждите на американците.

Другата насока на американската атака срещу НАТО минава през Англия - единствената страна, която е реален съюзник на САЩ. Ударът е насочен срещу ЕС, посредством Голямата седмица. Планира се реформа, според която в Седмицата ще влизат само страни със собствена валута. Това означава, че вместо френски, немски и италиански лидери, на срещите на високо равнище ще има само един представител на ЕС.

Атаката има по-далечна цел - евентуалното излизане на Англия от ЕС. Комбинацията е убийствено елементарна - да се принудят страните от обединена Европа да следват собствената си конституция, според която са задължени да поддържат общата външна политика по всеки въпрос, стоящ на дневния ред на Съвета за сигурност на ООН, където ЕС ще бъде представян от общ външен министър. По този начин, според собствената си конституция, Западна Европа няма да има нужда от присъствие на други представители. Ако САЩ успеят да постигнат това, членството на Франция - основният противник с право на вето в Съвета за сигурност, ще бъде прекратено, както и членството на други европейски страни, избирани в този орган на ротационна основа.

Към това може да се прибави и най-новата идея за създаване на алтернативна структура на ООН, насочена предимно срещу тероризма, в която да влизат само Америка, Русия, Китай и Индия.

От 15 години е ясно, че НАТО трябва да се реформира, за да не умре от естествена смърт на фона на разпадането на СССР и Варшавския договор.

Срещата в Истанбул беше погребалната камбана - време е да се разделяме.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ