На кой да вярваме - на шефа на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан или на печатания от него долар?

В края на юли Грийнспан докладва в банковия комитет на Сената традиционния полугодишен анализ за монетарната политика и обрисува благоприятната картина на икономическата ситуация в страната - икономически ръст, по-голямо трудово ангажиране, инфлацията се дължи само на временни фактори като цените на енергоносителите и т.н.

Самият долар обаче не е съгласен с Грийнспан. Вече четвърти месец чуждестранните инвеститори продават повече американски ценни книжа, отколкото купуват. Подобна тенденция се наблюдава за първи път през последните 10 години.

Ако тенденцията на намаляване на притока на чуждестранни инвестиции се запази, САЩ ще имат все по-големи трудности с финансирането на платежния си баланс, чийто дефицит през първото тримесечие надмина рекордните 144 милиарда долара.

Така наречената системна криза на САЩ се задълбочава, което вече не се отрича и от американските официални лица. Но те твърдят, че най-ниската точка на спада е отминала и сега ще бъде по-добре.

Скептиците обаче оцениха речта на Грийнспан като речите на Брежнев - толкова е оптимистична, че трябва веднага да се запасяваме с кибрит, сол и сапун.

Още през 90-те години в САЩ беше надут колосален икономически балон, което частично се дължеше на обективни причини (необходимостта, колкото се може по-бързо да се завладее онази част на света, която се "освободи" от социалистическата система), а от друга страна - на субективни причини (желанието да се получат от този процес максимални печалби). В резултат, икономиката на САЩ получи огромни структурни диспропорции, които възлизат на десетки проценти от брутния национален продукт, статистическите данни постоянно се фалшифицират, расте външнотърговския дефицит, което е класически симптом за структурната същност на кризата.

През последните 2-3 години САЩ се отказаха напълно от монетарните принципи на управление на икономиката и преминаха към паричното й напомпване, което беше и реалната причина за събитията от 11 септември, след които трябваше да стане тотална смяна на икономическия курс, за да се избегне катастрофата като през Великата депресия от 30-те години на XX век. Но репертоарът за стимулиране на икономиката беше изчерпан. Спада и потребителският кредит, който позволяваше до неотдавна на американците да харчат повече, отколкото изкарваха, което доведе до безумния ръст на котировките на акциите през 1999-2000 г., които създадоха психологическия "ефект на богатството" сред широките слоеве на американците. Но през същия период структурата на икономиката ставаше все по-паразитна, материалното производство се изнасяше в страните от третия свят, а парите се концентрираха в спекулативни активи - акции, облигации, производни финансови инструменти, недвижимости, купувани със спекулативни цели.

Разплатата дойде през 2000 г. Пределите на глобализацията бяха достигнати. Финансовите пазари се надуха докрай и започнаха да се пукат - цикличната криза на свръхпроизводството обхвана целия свят. За да се пребори с нея американският Федерален резерв започна мащабно парично напомпване на финансовата система, а правителството да намалява данъците.

В края на 2003 г. и началото на 2004 г. се създаде впечатлението за оздравяване на икономиката, както беше през първите три тримесечия на 1929 г.

Неслучайно споменаваме тази далечна дата, защото по принцип пътят на американската икономика през втората половина на 20-те години и началото на 2000-те години си приличат много. Към края на 2004 г. и началото на 2005 г. може да се очаква падане на американския брутен национален продукт, на акциите и недвижимостите. Максималното, което може да направи сега американската администрация е да отложи неизбежното за след изборите, и да пробутва на света фалшиви статистически показатели.

Стратегията на управление на глобалната икономика чрез износ на кризи, като в Ирак, се изчерпа.

Най-важният индикатор за наличието на криза е равнището на безработицата. А тя навсякъде в развитите страни е кризисна. Ключовият момент в предизборната програма на кандидата на демократите Кери е създаването на 10 милиона нови работни места.

Кризата в САЩ се задълбочава и от загубата на значителна част на мощностите в редица промишлени отрасли, т.е. налице е деиндустриализация, както в Русия. Това означава, че проблемът не е само в лошия долар или в неговия твърде висок курс.

Може ли американската промишленост, даже ако девалвира долара с една трета или с 50 на сто, да замени вноса от Китай, който през 2003 г. достигна 95 милиарда долара.

Американските стоки стават ненужни на световния пазар. Същият Китай всмуква производството на високи технологии от Япония, ЕС и Южна Корея. Обемите на промишленото му производство достигнаха гигантски абсолютни величини. Съотношението в света се промени толкова радикално, че Западът вече не е в състояние да хвърли икономическа примка на шията на Китай. На страна, която разполага с валутни резерви от 420 милиарда долара, като само за една година ги увеличи със 117 милиарда, примка вече не може да бъде хвърлена. Обратното. Тя може да унищожи долара, и ако поиска - и еврото.

Какви последици може да има революцията в световната икономика, свързана с превръщането на Китай в най-крупната сила?

Китай, за разлика от САЩ, не е склонен да натрапва своя икономически модел (смесена регулирана икономика) на външния свят. Но реагирайки на него Западът ще бъде принуден постепенно да смени своя сегашен икономически модел или силно да го модифицира.

Появява се въпросът какво ще става по-нататък. Отговорът не е толкова сложен. Следваната линия през последните 15 години представляваше манастир, изграждан около американския долар, при което основният източник на печалбите беше създаването на финансови активи, които надминаваха няколко пъти обема на реалното производство. Сега собствениците на Федералния резерв на САЩ, който е частен емисионен център, ще трябва да се откажат от монополния контрол над него, тъй като този монопол вече не може да се удържи. Но да се откажат от модела на своето богатство няма да е лесно. Въпреки това постепенно, вместо един център, ще се появяват няколко валутни зони.

Най-вероятно това ще бъдат доларовата зона, зоната на еврото, зоната на китайския юан, зоната на така наречения златен динар, т.е. на ислямските страни, и зоната на рублата.

Ситуацията на Русия може да се промени радикално. Ако успее да премине към конвертирана рубла и да създаде нейна зона перспективите ще бъдат добри. Но ако не успее, тя ще се разпадне на три валутни части - до Волга - зона на еврото, зад Урал - зона на юана, а между Волга и Урал - зона на златния динар. Това са двата крайни сценария, които създават коридора за реалните възможности на Русия. Особено важно е, че икономиката на Русия взаимодейства все повече с икономиката на Китай, която има огромно превъзходство над либерализираната икономика на Русия. Тя ще може да запази своя пазарен и политически суверенитет само ако премине към система на регулирана пазарна икономика (както в страните от Западна Европа и Япония след Втората световна война) и връщането в икономиката на твърдото ядро във вида на силен държавен сектор, акумулиращ капиталоемките отрасли. Алтернативата за Русия е проста - връщане към държавния сектор и регулиране на икономиката, за да избегне превръщането й в европейски, американски или китайски протекторат.

Това също засилва неизбежността от крупна глобална корекция в икономическото устройство на света, най-вероятно чрез много силна криза, която американците могат да инициират самостоятелно, за да прехвърлят в удобен за тях момент основната тежест върху "събратята по глобализъм".

Разпадането на валутни зони не може да се избегне.Това означава, че съвременната постиндустриална икономика приключва.

За онова, което идва, може сега да се спори и разсъждава, но отговор скоро няма да има.

Що се отнася до сроковете, може да се каже, че валутните зони ще бъдат формирани през следващите три години. Тяхното по-нататъшно дезинтегриране на по-малки зони ще продължи 15-20 години. А по-нататък е хоризонтът на новата икономическа парадигма.

Едно е сигурно. Краят на долара, заедно с края на американското глобализиране започна. Светът е пред нов икономически модел, който е неизбежен...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ