Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Франция и Германия търсят третия
Михаил Стефанов

Париж и Берлин не се предават след неуспеха си да наложат своето виждане за конституционното устройство на обединена Европа

През септември Жак Ширак и Герхард Шрьодер ще имат неформална среща с новия испански премиер Сапатеро. Целта е да се изгради външнополитически триумвират. След като не успяха да направят това с Лондон, сега Париж и Берлин ще се опитат да направят втора, по-слаба версия с Испания.

През септември Ширак, Шрьодер и Сапатеро ще обсъдят сътрудничеството между трите страни в областта на финансите и ратифицирането на европейската конституция. За Париж и Берлин, Мадрид наистина може да е третият.

Изграждането на френско-немския тандем не се дължеше толкова на несъгласието с войната на САЩ и Ирак, колкото на дълбоки геополитически принципи и на стремежа им да изградят от обединена Европа суперсила, която да се противопостави на Америка, разбира се, под ръководството на Франция и Германия.

През последните години французите направиха много в своя антиамериканизъм, който радикализира Европа. Заради това Буш я раздели набързо на "стара" и "нова". Париж и Берлин разбраха, че тяхната ос не е достатъчна за ръководната роля в ЕС и се опитаха стратегически да привлекат Лондон, като дадоха шанс на Англия да избере континента, вместо атлантизма. Тони Блеър не се съгласи и нанесе удар срещу Париж и Берлин като обеща да проведе референдум за новата европейска конституция, която със сигурност ще бъде отхвърлена от англичаните. Това ще постави Европа пред дилемата - разпадане или излизане от нея на някои държави.

Сега Париж и Берлин се опитват да изградят ново вътрешно твърдо ядро, привличайки Испания, която може да бъде важен партньор. Засега обаче Франция и Германия не могат да й предложат много под формата на фондове за развитие или други бонуси. С приемането през май на десетте нови страни, Испания вече не е една от най-бедните държави в Европа и няма право на големи финансови помощи от общите фондове. Въпреки че е сред голямата "шестица" на Европа, нейният брутен национален продукт е само 50 на сто от френският.

Преди терористичната атака на 11 март в Мадрид, Испания беше най близкият съюзник на САЩ и Англия във войната в Ирак. Но атаката свали Аснар и даде властта на социалистическото правителство, което се изтегли от Ирак и започна да се приобщава към европейската външна политика. Сапатеро е готов на по-тясно сътрудничество с федерално ориентираните Берлин и Париж, като тази тройна ос вече може да има много сериозно влияние в Европа.

Ако Мадрид направи това, ще влезе в Европа със силното си влияние в Латинска Америка, където отдавна надделяват антиамериканистките настроения.

След Испания към триумвирата ще се присъедини и Италия. Въпросът с отстраняването на корумпирания Силвио Берлускони е на месеци и всеки, който дойде след него, ще се присъедини към оста Мадрид-Париж-Берлин. Това със сигурност ще стане, ако Романо Проди бъде следващият премиер на Италия.

На този фон много тревожно за Берлин беше решението на новия президент на Европейската комисия - португалецът Жозе Барозу, да предложи на немеца Гюнтер Ферхойген позицията на комисар по промишлеността. На пръв поглед това е важен пост и Берлин би трябвало да е доволен. Но не е, защото там се надяваха, че ще бъде създаден поста на "суперкомисаря" и той ще бъде даден на Ферхойген. Според Берлин този нов пост трябваше да обедини конкуренцията, вътрешния пазар, монетарните въпроси, търговията и да наблюдава някои от другите комисари.

Комисарите са служители на Европейския съюз и са одобрявани от Европейския парламент. Немското правителство може да избира кой ще го представлява, но той не би трябвало да се ръководи от интересите на своят страна, като европейски служител.

Това внася нов елемент. Под чия диктовка португалецът Барозу не дава възможност на Берлин да контролира икономическото развитие на ЕС?

Преди 1 май Германия ръководеше две ключови комисии. Ферхойген беше комисар по разширяването, Михаел Шрайвер - по бюджета. След приемането на 10-те нови страни, всяка от тях може да ръководи само един от 24-те комисарски постове, като Берлин наистина имаше основание да иска "суперкомисарското" място. Това не стана.

Проблемите ще нарастват.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 112, Sept. 2004
А ти помогна ли на своя любим вестник?
Уважаеми читатели на "Строго секретно", съмишленици, приятели и врагове,Над 12 години всеки месец стотици хиляди читател...
    Барозу не е играч номер 1
През юни португалците имаха по-голям успех от класирането в европейското по футбол. Това беше изборът на 48-годишния им ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com