Основите на геополитиката

Намираме се в процес на ескалираща конфронтация между САЩ и Иран. Признаците са все по-тревожни. Някои от тях се съдържаха в доклада на американската комисия за разследване на 11 септември, в който имаше сензационни данни, че минимум осем от похитителите на самолетите, от октомври 2000 г. до февруари 2001 г., със знанието на иранските спецслужби, са се намирали на територията на тази страна.

Преведено на по-прост език това означаваше, че Иран е поредната голяма лъжа на Белия дом и че Буш вече е намерил новата цел на втория си мандат, ако бъде преизбран през ноември.

Това е Иран, страната, която според последни данни разполага с вторите, след Саудитска Арабия, залежи от нефт и газ, която оформя южния фланг на басейна на Каспийско море, чието население - шиитите, са мнозинство и в съседен Ирак, и чиято ядрена програма е кошмарът за САЩ, и още повече - за Израел.

Обвиненията на САЩ предизвикаха нервна реакция на Техеран, който опроверга каквато и да било съпричастност на властите и спецслужбите с действията на Ал Кайда. Техеран обвини САЩ, че продължават ескалацията на враждебността, започната от Буш преди 2 години, когато включи Иран, наред със Северна Корея, в "оста на злото", въпреки че и досега Белият дом няма никакви доказателства, че Техеран е знаел за атаките от 11 септември, или че им е помагал. Всъщност и досега там не са публикували обещаните от Колин Пауъл през 2001 г. доказателства, че Осама бин Ладен осъществи 11 септември.

Тук веднага се появява въпросът, защо Иран ще се присъедини към такъв терористичен акт, който, ако бъде свързан с него, ще донесе ядрен отговор на САЩ. Иранците все пак са умни и политически зрели хора, и със сигурност не са самоубийци.

Решението какво да се прави с Иран, едва ли ще бъде взето преди изборите в САЩ през ноември, но мрежата вече се оплита.

Едната атака върви по линията на Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ), която контролира ядрената програма на Иран. За да станат нещата по-сложни министърът на външните работи на Иран - Камал Харази, съобщи, че страната е възобновила производството на части за центрофугите, използвани за обогатяване на урана. Техеран твърди, че иска да произвежда ядрено гориво само за своята ядрена енергийна програма, но обогатеният уран може да се използва и за ядрени оръжия.

През октомври 2003 г. Техеран подписа договор с Англия, Франция и Германия и прекрати някои аспекти от работата по ядрения цикъл, като част от договореното с МАГАТЕ. Но тъй като споменатите страни не доставиха исканите от Иран части, той започна сам да произвежда детайли за центрофугите. Това предизвика нервна реакция на Израел. Множат се слухове, че Тел Авив готви изпреварващ удар по ядрените инсталации на Иран. Официалната информация гласеше, че Израел е провел "учения за предварителен удар срещу някои от ядрените инсталации на Иран и е готов да ги удари, ако Русия достави на Иран пръти с обогатен уран".

Последва отговорът на Техеран чрез посланика му в Йордания, който заяви, че "Тел Авив даже не си представя последиците от тази глупава крачка" и че "отговорът на Техеран ще бъде крайно болезнен". Той изрази за пореден път недоумение, защо именно Израел, разполагащ с ядрено оръжие (около 100-200 бойни глави) е така заинтересован нито една мюсюлманска страна да не получи ядрена технология".

Тогава се намеси и иранският духовен лидер аятолах Хаменей, който заяви, че "подозира, че агенти на американците и израелците извършват обезглавяванията на заложниците в Ирак".

През юли и август се появи и по-тежката геополитическа артилерия на САЩ начело с Збигнев Бжежински и Чарлз Краутхамер, които вече обсъждат подробно плюсовете и минусите на войната срещу Иран, т.е. че тя вече е решена.

Бжежински предложи тактиката на "пръчката и моркова", но се различава от неоконсерватора Краутхамер само в методологията, а не в целта, която е САЩ да завладеят енергийните ресурси на Каспийския басейн, в това число 40 на сто от световните залежи от природен газ, намиращи се на територията на Иран.

Това е основната цел - нефтът, газът и геополитиката.

Но всичко това не е от днес. Заради тях през 80-те години САЩ наливаха масло в огъня на ирано-иракската война, през 1990 г., без колебание започнаха войната срещу Саддам, нахлул в богатия на нефт Кувейт, а през 2003 г. решиха да вземат под пряк контрол целия Ирак, като едновременно вървеше операция за проникване и в каспийския район. Сега на дневен ред е Иран, който е най-важният за стратегията на САЩ през следващите години.

Ще припомним, че през последните години, т.е. след разпадането на СССР, беше подготвена почвата за мощна интервенция за американския капитал в нефтения отрасъл на Каспийския район, преди всичко на Азербайджан. Но там нерешени остават въпросите с транспорта на нефта. Напредва изграждането на Баку-Тбилиси-Джейхан, но много по-привлекателен е вариантът с доставката на нефта по инфраструктурата на Иран към Персийския залив. Още повече, че американците вече са си направили сметката, че разходите за тази военна операция ще бъдат платени от сметките на ... Ирак.

Засега обаче стратегията на Буш в Ирак се проваля и перспективите са все по-мрачни. Това пък означава, че намирането на алтернативни източници на нефт става все по-жизнено за САЩ. А както е известно най-големите нефтени резерви са в зоната на Каспийско море.

Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан трябва да бъде завършен в края на 2005 г. Осигуряването на работата му беше и причината за отстраняването на Абашидзе в Аджария, която се намира само на няколко километра от трасето на нефтопровода.

След Аджария, новият президент на Грузия Саакашвили, действащ под диктовката на посланика на САЩ Ричард Майлз, има намерение да се справи и с останалите "метежни" автономии - Абхазия и Южна Осетия. Ако и там събитията станат по аджарския сценарий, САЩ ще получат пълен контрол над Грузия, което ще гарантира отсичането на Русия от Кавказ, Каспийско море и от Персийския залив. Ако бъде пуснат нефта по Тбилиси-Баку-Джейхан, Русия ще загуби не само огромни доходи, но и влиянието си върху Азербайджан, Казахстан и Грузия, като вакуумът ще бъде запълнен от САЩ и Турция.

Но американците затънаха в Ирак и не могат да овладеят следвоенната "околна среда". Заради това те започнаха да търсят съюзници в Ирак. Единственият реален са шиитите. Зад кулисите се водеха преговори и към есента на 2003 г. беше постигнато някакво споразумение, което обаче се разпадна за броени часове по време на офанзивата през Рамадана. Шиитската съпротива избухна и на сцената се появи младият лидер Муктада ал Садр.

Буш стигна до извода, че шиитите повече не са нужни. Вместо с тях американците започнаха да преговарят със сунитите във Фалуджа. Но тази договореност също се разпадна. По този начин американците се провалиха в основната си цел - да изградят стена между Иран и иракските шиити, които да сблъскат с иракските сунити.

Интересите на Иран са несъвместими с интересите на САЩ, което прави конфликтът неизбежен. Дали това ще бъде криза или война. Иран е доказал, че може да издържи и двата варианта. Буш не иска война с Иран преди изборите. Но вече е взел решението за нея заради една проста причина - не може да допусне Иран да стигне до ядреното оръжие. Иранците знаят това. Но тъй като САЩ в момента не могат да ударят Иран, има опасност, че това ще направи Израел, като по този начин ще въвлече САЩ в нова война, независимо дали я искат в Белия дом, или не. Според достоверни източници представители на Израел и на кюрдски лидери в Ирак се обсъждали възможността от провъзгласяване на кюрдска държава в Северен Ирак.

Това веднага накара турския премиер Ердоган да започне преговори с Иран, които са завършили с договореност за сътрудничество срещу "кюрдските сепаратисти", което се съпровожда от влошаване на отношенията между Турция и Израел. Ердоган заяви: "Ние нямаме никакви проблеми с народа на Израел, но за съжаление действията на израелската администрация засилват антисемитизма по света". Тези бележки дойдоха няколко дни след като Турция отзова своя посланик от Тел Авив и генералния си консул от Йерусалим за "консултации".

За Турция голямата игра сега е в северен Ирак, там, където Израел иска да създава кюрдска държава. Срещу това е и Иран, което прави Анкара и Техеран съюзници, което още повече ще усложни позициите на САЩ.

Закономерно последва и изказването на министъра на отбраната на Ирак - Хазим Кузай, че "Иран е първият му враг". Не е трудно да се досетим, кой му го е продиктувал и защо точно в този момент.

На този фон изключително важна става позицията на Москва, която Иран се опитва да спечели като приятел. Въпреки американската критика, Русия продължи своите ядрени връзки с Иран в изграждането на атомната електроцентрала Бушер-1 и за контракта за изграждането на Бушер-2. От руската Федерална ядрена енергийна агенция заявиха, че "Русия няма никакви причини да съкрати своето сътрудничество с Иран в изграждането първия реактор в Бушер, който трябва да започне да работи през 2005 г. и че напредват преговорите за изграждането на втория реактор".

Тези въпроси имат и финансова страна - от строежа Русия ще спечели по 3 милиарда долара годишно.

Техеран е благодарен за тази позиция на Москва и се съгласи с разширяването на предпочитания от Русия транспортен коридор Север-Юг, който трябва да стане алтернатива на пътищата през Червено море и на прокарвания от САЩ коридор от Афганистан през Грузия, Турция, България и Албания - т.е. коридор № 8.

В Север-Юг участват освен Русия и Иран, още Индия, Казахстан, Оман, Таджикистан и Беларус.

В Белия дом вече е взето решение за война с Иран. Но САЩ са слаби, за да я рискуват в този момент. Реално ситуацията е извън контрол и някаква странична акция - например на Израел срещу ядрените инсталации на Иран, може да я превърне в световна криза, по-голяма от кризата в Ирак.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ