Даже в месечен разчет не успяваме да следим растящата динамика на цените на нефта. Септемврийските им фючерси достигнаха 44 долара за барел, което е исторически максимум от 20 години, откакто се водят търговете с тези контракти.

В първия момент това беше приписано на проблемите на руския ЮКОС и неговото евентуално отпадане от пазара, с което ще отпаднат и 1,7 милиона барела дневно.

Но това беше само началото. Последва шокът, поднесен от Deutsche Global - енергийни стратези, които съобщиха, че доставките на нефт през последните седмици са станали толкова напрегнати, че евентуални проблеми в Близкия Изток могат да изстрелят цените на един барел до 100 долара.

Така стигаме до същността - авантюрата на САЩ в Ирак, която въведе огромно напрежение и непредвидимост, заради които нефтеният пазар виси на косъм. "Какво ще стане утре - запитаха от Deutsche - ако от пазара изведнъж изчезнат 2 милиона барела дневно заради някакъв саботаж в Ирак, а ОПЕК, няма свободни ресурси. И може да стане. Един барел = 100 долара. Ако се повтори сценарият от 1973-1974 г., един инцидент наистина може да изстреля барела до 60-80 долара. А два независими инцидента могат да вдигнат цената даже до 100 долара за барел."

Едновременно от Москва дойдоха и не най-добри новини за британските British Petroleum и Exxon Mobil. Предвидените срокове за развитието на офшорните залежи: Щокмановото - в Арктика, и Ковикта - в Източен Сибир, се оказаха нереални, което ще доведе до отнемане на лиценза на операторите, в това число на BP.

Щокмановият депозит, намиращ се в шелфа на Баренцово море, има резерви от 3,2 трилиона кубически метра газ и 31 милиона тона газов концентрат. Ковикта също е сред най-големите газови залежи в света с два трилиона кубометра. Появи се и въпросът за лиценза на Exxon Mobil за разработката на Сахалин-1 и Сахалин-3, който вероятно ще бъде анулиран.

Но това са само детайли от процеса, който предвиждахме - че Путин няма да позволи на европейци или американци евтино да изкупуват руския нефт и газ, което ще намери отражение в Закона за недрата.

Тези детайли са важни, но те не са определящи за нефтената картина на света.

ОПЕК вече увеличи своето производство до 30 милиона барела дневно, най-високото ниво след 1979 г., за да отговори на нарастващото потребление на САЩ и Китай. Опитите на Саудитска Арабия и Венецуела да спрат поне временно покачването на цените се провалиха. САЩ продължават да внасят огромни количества и достигнаха най-високото историческо ниво от 11,3 милиона барела дневно. В момента общият обем на стратегическите резерви в света възлизат на 1,4 милиарда барела, от които половината са на САЩ.

Това е голямата картина, концентрирана във въпроса дали нефтът на света свършва, дали наистина има дефицит от нефт. Засега отговорът е, че със сигурност свършва ерата на евтиния нефт. И само след по-цялостна оценка на този огромен процес, който в момента е може би най-важният за света, ще се разбере неговият мащаб и сложността на ситуацията.

Нефтът наистина не е в изобилие. Търсенето и предлагането се балансират при все по-висока цена.

Разузнаването и разработката на нови залежи, които досега бяха на нивото от 20-30 долара за барел са минало. Край. Ерата на евтиния нефт свърши.

Онова, което предстои е постоянното нарастване на цената му, докато тя се окаже рентабилна за производителите да се насочат към по-трудните залежи. Това е неизбежно. Засега никаква алтернативна енергия или намаляване на потреблението не могат да елиминират този фундаментален факт.

Ще припомним, че още през 50-те години експертите на Shell предвидиха, че пикът на производството на нефт в САЩ ще бъде през 1970 г. Познаха. Че към 2000 г. производството на нефт в САЩ, заради голямата себестойност, практически ще бъде прекратено. Отново познаха. Поне засега нито един голям нефтен концерн не счита за печелившо производството на нефт в САЩ.

Последваха други анализи, според които световният пик на добива на нефт ще бъде през текущото десетилетие.

Това ще бъде последвано от сериозен нефтен дефицит, който ще хвърли света в сериозни конфликти.

Общо на планетата все още има около 2 трилиона барела нефт и пикът ще се появи, когато бъдат добити половината от тях. Тъй като добивът вече приближава до 1 трилион барела, пикът може да е само след 2-3 години.

Големите компании вече не инвестират в нови рафинерии, тъй като знаят, че производството намалява и експлоатационните възможности са все по-малко. Вече са "изядени" най-качествените залежи, а добивът от нискокачествените е ограничен.

Светът източва нефтените си резерви с безпрецедентна скорост и пиковата точка ще бъде към 2010 г. След това производството на нефт ще започне да пада и вече никога няма да се покачва. За разработката на алтернативни енергийни източници ще са необходими поне 10 години.

Ако се запазят темповете на потребление на нефта, към 2010 г. светът ще се нуждае от допълнителни 50 милиона барела дневно, което е еквивалентът на шест днешни Саудитски Арабии. Откъде ще се вземат?

Според анализите в САЩ, Европа и Русия, световните доказани нефтени и газови ресурси сега възлизат на 2,5 трилиона барела. Изчисленията сочат, че ако сегашните 28,8 милиарда барела годишно се запазят (79 милиона барела дневно) в земята има залежи за около 80 години.

Но споменатите 2,3 трилиона барела съдържат 1,4 трилиона, които вероятно съществуват, но още не са открити. Това остава реално 890 милиарда барела нефт и газ, които са били открити и които ще стигнат само за 31 години.

Кога ще бъде пикът на глобалното производство? Най-вероятно преди 2010 г., даже през следващите 2 години. Според US Geological Survey пикът ще бъде между 2011 и 2015 г. Според френската компания Total-Fine-Elf той ще настъпи през 2010 г. Въпросът не е кой е прав, а защо прогнозите са толкова близки.

Световното производство на нефт и газ от съществуващите залежи намалява средно с 4-5 на сто годишно. За да отговори на търсенето през 2015 г. отрасълът ще трябва да добива 100 милиона барела дневно допълнително производство. Откъде ще се вземат? За сравнение ще припомним, че цялото дневно производство от Северно море сега е 6 милиона барела.

Наблюдаваните големи обединявания на нефтените концерни са нищо друго, освен резултат на свиването на нефтената индустрия.

Къде се намират резервите от нефт. В началото на 2003 г. според Oil аnd Gas Journal известните нефтени ресурси бяха както следва (в милиарди барели):

• Саудитска Арабия - 259
• Канада - 180
• Ирак - 112
• Кувейт - 94
• Иран - 90
• Венецуела - 78
• Русия - 60
• САЩ - 22
• Китай - 10

Проблемът е, че повечето от големите залежи остаряват. Така например 120-те най-големи произвеждат 33 милиона барела дневно, т.е. почти 50 на сто от световния добив, 14 най-големи - над 20 на сто. Средната възраст на тези 14 е 43,5 години, като засега не са открити нови, които да компенсират изчерпването на старите.

Не трябва да сте професори по геополитика, за да схванете, че всички световни сили се опитват да контролират източниците на евтин нефт, за да останат силни.

Днес САЩ потребяват една седма от световното нефтено производство и внасят 15-20 милиона барела дневно за 60 на сто от цялото си потребление, като само 18 на сто от вноса е от държавите от Близкия Изток. До 2020 г. САЩ ще трябва да внасят над три четвърти от цялото си енергийно потребление. Сега разбирате ли защо е войната в Ирак и защо се готви война срещу Иран?

Изчерпват се и ресурсите на Русия, което ще изправи икономиката й след 10 години пред проблеми.

Западна Африка дава само 10 на сто от световното производство. Очаква се този дял до 2020 г. да нарасне в Нигерия, Гвинея и Ангола. Голямата неизвестна е нефтът в Каспийско море. Предполага се, че на дъното му се намират най-големите неразработени залежи, вариращи между 40 и 200 милиарда барела. Към 2015 г. районът може да доставя на световния пазар 6 милиона барела дневно.

На това се дължи и геополитическият, икономически и военен сблъсък в района на Каспия в четириъгълника Русия-САЩ-Китай-ЕС.

Китай през 2003 г. изпревари Япония и стана вторият най-голям потребител на нефт в света след САЩ. Вносът му годишно нараства с 9 на сто и зависи все повече от вноса от Судан. Заради това е и атаката на САЩ срещу Судан.

САЩ, Китай, Япония и Западна Европа ще си съперничат все повече за достъпа до едни и същи източници. Крайният резултат може да е повторение на голямата игра от 19-ти век. Тогава войните се водеха за контрола над морските пътища и минералните ресурси, през XXI век ще се водят за все по-малките ресурси от нефт и газ.

Първата война на XXI век в Ирак вече започна. Предстоят нови.

Независимо от геополитическата еволюция в света нищо не може да предотврати приближаващия нефтен пик, след което ще започне пързалянето надолу. Алтернативната енергия е красива идея, но ще се нуждае от десетилетия.

Сега едно нещо е ясно - нефтът ще става все по-скъп и ерата на евтиния нефт отмина. В краткосрочна перспектива нищо не може да спре ръста на цените и наближаващия дефицит. Прогнозата за 100 долара на барел може да се окаже реална и кошмарна.

Който пръв се приспособи към тези неизбежни реалности ще оцелее. Другите ще изчезват, заедно с нефта.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ