В средата на юли, след подписването от четиристранната Смесена контролна комисия на промеждутъчния протокол, в грузино-осетинския конфликт настъпи относително затишие, което обаче не продължи дълго. Грузинските военни формирования започнаха редовни стрелби по жилищните райони на столицата на непризнатата република - Цхинвали. Престрелките продължават. Войната изглежда неизбежна. Целта на грузинския президент Михаил Саакашвили е да възстанови контрола над анклавите. Проблемът му в Южна Осетия е в това, че там не може да стане нито тбилиската "революция на розите", нито аншлуса на Аджария. По-голямата част от населението са осетинци, мечтаещи да се присъединят не към Грузия, а към Северна Осетия, която е в състава на Русия.

Когато Осетия влезе в Русия преди 230 години, тя беше единна. Разделиха я при съветската власт, когато това се възприемаше формално. Територията на Южна Осетия се намира "зад хълма" и по-лесно можеше да се управлява от Тбилиси, отколкото от Владикавказ. Тъй като и Грузия беше в състава на СССР, това се отнасяше и за Южна Осетия.

Днес обаче Южна Осетия иска да излезе от Грузия и да се обедини със Северна Осетия, т.е. да влезе в състава на Русия. Между осетинците и грузинците има кръв и 12 години разделен живот, като почти всички жители на 60-хилядната провинция приеха руско гражданство. Но Саакашвили демонстрира желание да издигне грузинския флаг над Цхинвали. Той е готов да воюва с Южна Осетия и ако се наложи даже с Русия, за "своето право дело".

Как ще направи това, Саакашвили не знае. Днес Грузия е страна с нулева, даже с отрицателна стойност. Вероятно Саакашвили излиза от предположението, че Русия няма да намери адекватен отговор на неговите атаки.

Но този сценарий е нереален. Южноосетенците няма да се предадат, а ако Москва се въздържи в конфликта, на помощ ще им се притекат североосетинците. Саакашвили знае, че тази война, даже с присъствието на американските съветници, не може да спечели. За него най-добре ще бъде ако Осетия сама се предаде. Това обаче няма да стане.

Вероятно ще се задвижат и подписаните договори за военна помощ с трите бивши съветски райони - Приднестровския - на Молдова, Нагорно Карабах - в Азербайджан, и откъсналата се от Грузия - Абхазия. Южна Осетия ще разчита на доброволци и от Северна Осетия и други северокавказки автономни руски републики.

По отношение на въоръжените сили, Грузия има около 25 000 редовна войска, плюс 3000 доброволна части, живеещи в селата на Южна Осетия. Има и около 800 "горски братя" - грузински партизани, които ще се включат във войната.

Досега обаче само 2000 грузински войници са били обучени от американските инструктори.

Южна Осетия разполага с части от около 5000-8000 души, в това число опълчение, и очаква 4000 доброволци от Северна Осетия. Това е приблизително равенство, което дава предимство на южноосетинците, които все пак са своя територия и имат по-силна мотивация.

Саакашвили действа под диктовката на САЩ, за които Грузия е важна, защото оттам ще минава нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан. Но войната в района не е в интерес на САЩ и Англия именно заради тази причина.

Какво ще направи Путин? Поредно предателство никой няма да му прости, даже ако го оправдава с висши геополитически интереси. Няма да се съгласят самите южноосетинци, които вече инвестираха твърде много в своята де факто независимост, за да се предадат на Саакашвили. Южноосетинците ще се бият. Даже ако загубят градовете и селата те ще се пренесат в планините, където ще започнат партизанска война. Това ще бъде дълга война, която Грузия ще загуби. Заради това съдбата на Саакашвили вече е предопределена. Победител обаче няма да е и Русия. САЩ ще загубят още повече.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ