На 26 декември 1991 г. СССР се разпадна и неочаквано се появи еднополюсен свят, доминиран от Америка, която не беше държана в шах от нито един съперник и можеше да контролира съдбата на планетата.

Това докара американския елит до главозамайване. Подобна ситуация не е имало в света от времето на Римската империя. Но даже Рим не е бил толкова тоталитарен като днешните САЩ, които са най-голямата империя в историята на човечеството, според американските идеолози и геополитици. Но грешката им беше още по-голяма, което се разбра бързо.

Какво става с Америка 15 години по-късно? Защо, вместо да се катерят към олимпийския връх на имперската си мощ САЩ се оказаха пред въпроса дали въобще ще съществуват през 2008 г.

Да се твърди, че ставащото сега в САЩ е онова, което бяха изчислили във Вашингтон преди 10 години, е нелепо. Както в късния СССР, така и в съвременната американска политика, обективният анализ беше заменен от идеологическите щампи и пълното несъответствие с реалните тенденции.

Заради това само за едно десетилетие САЩ извършиха огромни фундаментални грешки.

На първо място започнаха да прилагат стратегията за възпиране на всички съперници и изграждане на еднополюсния свят, която трябваше да се реализира с "правото" на изпреварващ удар, което не отговаря на тенденцията в света към национализъм, многополюсност и икономическо стабилизиране, на стремежите на хората да живеят в мир и да се развиват.

На второ място САЩ си въобразиха, че могат да понесат разходите на империята, съчетаващи военната мощ с огромното икономическо и политическо влияние. Това се оказа невъзможно.

Неоконсервативният подход на Буш и хората зад него тласна Америка в най-погрешната от всички посоки - недооценяването на потенциала на света да възпре САЩ, и надценяването на собствения вътрешен капацитет да понесе тази тежест.

Неоконсерваторите превърнаха САЩ в глобална полицейска държава. След 11 септември 2001 г. целият свят заговори за Америка като "империална сила" и за нейния "нов империализъм". Онова, което във Вашингтон не бяха изчислили, беше простият факт, че САЩ не могат да си позволят ролята на единствена империя и на единствен полицай.

Всъщност това не беше нещо ново. В структурата на световната политика и икономика времето се измерва със столетия, заради което, за да се разбере накъде върви днес Америка трябва да се върнем към XX век.

60-те години донесоха на САЩ невиждан разцвет и увереност в установяването на новия световен ред, който се нарича хегемония. Хегемонията е лидерство, което съюзниците възприемат като нещо полагащо се, а съперниците - със завист.

Това доведе до забравената вече теория на конвергенцията, идейният предшественик на перестройката. Като всяка вчерашна мода и тя днес изглежда демоде. Но не е съвсем така. Защото, ако две системи се сближават, т.е. конвергират, при тях се появяват еднакви или сходни проблеми. Още повече, че чистите механизми на властта в СССР и САЩ, с малки изключения, бяха еднакви или подобни. И ако се превъзмогнат идеологическите клишета веднага ще се забележи аналогията между съветската перестройка и системната криза, която зрееше в САЩ едно десетилетие по-рано - през 1969-1979 г.

Господстващият елит на СССР и САЩ съвместно разгромиха фашизма. След победата, още около 30 години, кризите и класовите конфликти изглеждаха преодолими. Стигна се до мирното съвместно съществуване. Съперничеството остана за олимпиадите, балета и Третия свят.

Първа се препъна Америка, която не можа да се справи с Виетнам. В резултат през 1969 г. доларът беше девалвиран, което доведе до инфлация и рецесия в световната икономика.

В края на 60-те години американският елит се разпадна на либерални реформатори и консервативни патриоти. На този фон СССР изглеждаше още по-внушителен и безпроблемен, особено след нефтената авантюра на ОПЕК през 1973 г., когато Москва спаси благородно Запада със своя нефт. Нелсън Рокфелер не се шегуваше, когато каза, че е последният капиталист в историята, а ЦРУ даваше панически оценки за мощта на СССР, заради което САЩ можеха да подпишат спокойно предварителна капитулация.

Но след това Америка започна бавно да излиза от виража, който СССР, като по-тежка машина, не успя да вземе. Това стана при Роналд Рейгън, който влезе в историята с два подвига. На първо място върна вярата на американците във величието на Америка, на второ - пречупи механизма за държавно и международно регулиране чрез рязко нарастване на американския дълг като новите финансови потоци бяха насочени към Америка.

Световните пари започнаха да се стичат в доларовата яма. САЩ излязоха от кризата, финансирани от цялото човечество. Именно това откри пътя към пазарното глобализиране, което през 90-те години доведе до мощно финансово инжектиране на САЩ. Но светът остана в депресия. Спонтанният пазарен подем не настъпи.

В края на XX век антиамериканските и антиглобалистки настроения плъзнаха по света. Този абстрактен процес получи емоционално въплащение в образа на Буш-младши, който продължи да надува спекулативния балон от 90-те години.

И след изборите през ноември САЩ ще са пред въпросите какво да правят с ислямския Изток, ще се запази ли единството на Запада, какво ще стане с американската икономика, с нейния невиждан дълг, надминаващ 3,5 трилиона долара, какви ще са последствията, когато тази финансова пирамида рухне.

Това е краят на империята, чийто живот се измерва не от началото на този век и чиито сигнални кризи се появиха още през 70-те години на миналия век. Тогава беше сигналът за началото на упадъка. Като правило, след сигналната криза обикновено настъпва период на стабилизиране, който при САЩ съвпадна с краха на СССР.

Милитаризмът на Буш задълбочи окончателно кризата. Сега е най-опасният момент - на хоризонта не се вижда сила, която да предложи системно решение на тези проблеми.

Периодът след 11 септември завършва за американската империя не с взрив, а със задушаване, дължащо се на аритметиката, на ограниченията в публичното финансиране и на външния дълг. Онова, което още не е ясно, е колко ще платят САЩ, за сметка на бъдещите поколения, и още колко врагове ще си спечелят, докато схванат, че краят на тази империя е настъпил...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ