От началото на 2004 г. се оформя остър сблъсък между Русия и САЩ на територията на бившия СССР. Оставката на досегашния началник на Генералния щаб Анатолий Квашнин и последвалите размествания в руската военна върхушка показват, че Кремъл е решил да се откаже от досегашната пасивна тактика.

Тоталното отстъпление на Москва от предишните геополитически и военни форпостове - в Източна Европа, Прибалтика, Куба, Виетнам, страните от ОНД, и едновременното настъпление на САЩ и НАТО, изпълващи появяващия се вакуум към рубежите на Русия, доведоха до стремителното обезценяване на военния фактор при формирането и провеждането на външната политика на Русия. Но сега в Кремъл се готвят за сериозен скок, призван да върне на Русия предишните геополитически позиции.

Това, което става в Русия и всичко, което ставаше след перестройката, трябва да бъде разглеждано не само като унищожение, крах, деградиране, но и като реализиране на някакъв проект, на някаква положителна постановка.

През тези 20 години не само се разрушаваше съветска Русия, но и се създаваше ново държавно образувание - Руската Федерация, която започна да си връща влиянието в така наречената близка чужбина.

На 19 юли, на заседанието на Съвета за сигурност на ОНД, Путин отново подчерта приоритетното значение на "близката чужбина" за външната политика на Русия. Той постави въпроса по следния начин: "Днес ОНД стои пред избор - или ще се трансформира в реално работеща, влиятелна в света регионална структура, или ще прекрати своето съществуване като субект на геополитиката."

Това означава, че състоянието на неустойчиво равновесие, в което Общността на независимите държави съществуваше почти 13 години, повече не може да продължи. Русия не само започна контраатака, но вече ще може да намери консенсус със САЩ. Това се проявява сега в Грузия. На дневен ред са Украйна, Молдова, Азербайджан, Армения и цяла Централна Азия.

Русия няма намерение повече да отстъпва. Тя иска да обори наложеното напоследък твърдение, че не може без САЩ, тъй като е безнадеждно закъсняла с възстановяването на своето влияние.

Но дали е така?

Според нас, в Русия хората, взимащи през последните 5 години решенията, начело с Путин, съвсем не са наивни. И ако разрешиха действия, които явно противоречаха на националните им интереси, имаха определена цел - да позволят на САЩ (които въпреки че имат огромни, но все пак са с ограничени ресурси) да бъдат въвлечени в потенциални конфликти и в геополитически чужди за тях райони.

Тези конфликти ще стават все повече. Приносът на Русия или Китай за тях е извън съмнение. Москва, демонстрирайки постоянно верността към съюзническите задължения към Китай, започна бързо да разширява отношенията си с намиращата се в дълбока конфронтация със САЩ "стара Европа", решавайки по този начин свои вътрешни и външнополитически проблеми. Активизирайки контактите по всички направления и давайки възможност на "заблудените овце" (преди всичко от ОНД, отклонили се към САЩ) да определят приоритетите и съюзниците за регионалната сигурност, Русия демонстрира, че се е научила да не си поставя неизпълними задачи и само изчаква, заедно с Китай, новата спирала на геополитическото противостоене, но в условия, в които никой няма да я обвинява в "имперски амбиции", които вече всички отнасят към САЩ.

Тази стратегия започна да дава резултати. От гледна точка на геополитиката в Централна Азия след втората половина на 2002 г. се наблюдава активно доминиране на Москва и Пекин. Търсейки реванш за принудителното отстъпление след 2001 г., когато бяха изненадани от геополитическата атака на САЩ, те поеха курс към укрепване на позициите си в района.

Това се прояви и в регионалните структури за сигурност и в икономическата интеграция - като Евразис, в подписването на договора за създаване на единно икономическо пространство между Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, към което се приближават Киргизия и Таджикистан...

Това показва, че ръководителите на страните от Централна Азия са направили изводи от събитията в Афганистан и Ирак, и избраха от двете злини по-малката.

Парадоксално е, че обратно в обятията на Русия ги върнаха американците. В района разбраха, че САЩ, със своята политика, не могат да бъдат алтернатива на тандема Русия-Китай. Освен това след войната срещу Саддам местните лидери на централноазиатските държави започнаха да се замислят и за своята съдба.

Активирането на политиката на Русия спрямо "близката чужбина" и страните от Централна Азия е обяснимо. След втората половина на 2003 г. започна влошаване на отношенията със Запада. Съюзът на Германия, Франция, Русия и Китай не се оказа толкова силен, колкото беше в началото на иракската криза. Западните държави отново се опитаха да прилагат спрямо Русия старата политика на НАТО чрез неговото разширение на Изток, което не отчиташе интересите на Москва. Последваха Балканите, Прибалтика, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и даже Армения. По този начин зоната на традиционното влияние на Русия започна да се свива, Западът, вместо да се замисли, продължи да набутва мечката в ъгъла.

На Путин най-накрая стана ясно, че неговият западен проект има предели и че това са пределите, очертани от реалните геостратегически и икономически интереси на Русия, които преди всичко са свързани със страните от ОНД и че по-голямо значение от имперската риторика има възстановяването на някогашното единно икономическо пространство.

В отношенията на Русия с "близката чужбина" започна нов етап. Смяната на акцентите донесе плодове. Русия стана пак партньор за постсъветските държави. Истина е, че в повечето случаи тези отношения са като търг, защото има още един действащ играч - САЩ, чиито интереси не съвпадат с интересите на Русия.

Изборът на клиентелата на Вашингтон се обуславя от няколко фактора. На първо място е необходимостта да осигурят стабилността на своите военни бази, взети под аренда в Узбекистан и Киргизия, за оказване на давление върху Русия и Китай. На второ място е сигурността на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който трябва да бъде завършен към края на 2005 г., и на газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум. Това означава, че зоната на интересите на САЩ се разпростря върху Кавказкия и Централно-Азиатски район, като по пътя обхвана Украйна и Молдова.

На това се дължи и все по-острата руска позиция. Първият зам.-министър на външните работи Трубников заяви: "Присъствието на извънрегионални държави не ни устройва. Все пак това е сфера на нашите жизнени интереси. Всичко има граница. Има договорености с нас за какво са дошли тук."

Присъствието на руски войски в страните от Средна Азия и Северен Кавказ, като фактор на стабилността в района, дава възможност да се говори за геополитическата самостоятелност на тази регионална система за сигурност. След 11 септември 2001 г. САЩ правят всичко възможно да демонтират тази система, ориентирана към Русия, което би открило пред американците блестящи перспективи.

Заради това информационната война срещу Русия се изкачи на ново равнище, което има паралел с Югославия. Започна атака и срещу Путин, който постепенно се превръща от западните медии в Милошевич на квадрат. Това се дължи на факта, че той разбра, че трябва да преразгледа напълно отбранителната си стратегия и да се готви за война от ново поколение, която няма нищо общо с Втората световна война.

Военните експерти твърдят, че "времето за готовност" на САЩ е към 2007 г. Това означава, че Америка тогава ще е готова да нанесе изпреварващ и обезоръжаващ удар по Русия.

Путин не разполага с много време. И знае това.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ