Голямата игра

Около 18 000 китайски военни с най-съвременните оръжейни системи на своята страна отработваха координирани атаки от въздуха, морето и сушата на остров Дунша, в Южно-Китайско море, който с релефа и климатичните условия прилича на Тайван.

Приблизително по същото време на 185 мили североизточно от Дунша тайванските пилоти приземяваха своите изтребители Мираж на блокираните магистрали, за да изпробват кацане в случай, че техните бази бъдат унищожени от китайски ракетни удари срещу метежния остров.

Пак по същото време военно-морските сили на САЩ провеждаха най-големите в своята история глобални учения с участието на седем самолетоносачни групи, за да покажат, че въпреки войната в Ирак, могат да създадат групировка, която да превъзхожда силите в която и да било точка на земята.

Малко преди тези тристранни демонстрации на сила, на заседание на централния военен съвет на КНР неговият ръководител Цзян Цзъмин постави задачата до 2020 г. да бъде върнат Тайван под юрисдикцията на Китай с всички средства, в това число и военни. Китай няма да се спре даже пред пряк конфликт със САЩ.

По време на визитата на Кондолиза Райс в Пекин Цзян Цзъмин и сегашният президент Ху Цзинтао заявиха, че са много озадачени от намеренията на Белия дом да продаде на Тайван крупна партида съвременно оръжие, в това число противовъздушни комплекси, подводници и противоподводни самолети.

Райс пък напомни, че Китай е насочил към Тайван 500 ракети, че САЩ не подкрепят независимостта на Тайван, но в случай на военен конфликт ще трябва да му окажат военна помощ.

Пекин винаги е реагирал остро на американските военни доставки за острова, който счита за своя територия, и рано или късно ще го върне, както Хонгконг и Макао. Клинтън спря продажбата за Тайван на подводници и противовъздушни комплекси, но Буш реанимира сделката. В Китай са убедени, че това не е случайно и че съвпада с евентуален референдум за независимост, с което сегашният президент на Тайван - Чен Шуйбян, иска да узакони промяната на статута на острова.

И трите въвлечени в конфликта правителства - китайското, американското и тайванското, твърдяха, че военните маневри не се провеждат специално по едно и също време и не трябва да засилват напрежението около Тайван.

След маневрите с необичайно подробно съобщение, китайските военни съобщиха, че в тях са участвали неотдавна купените от Русия изтребители Су-30, ескадрен миноносец от типа Современый и подводници от типа Кило.

От своя страна тайванските пилоти, освен кацането на магистралите, отработваха зареждане във въздуха и стрелба с ракети "въздух-въздух" за отразяване на нападение на Китай.

Администрацията на Буш уговаря правителството на Тайван да отдели повече средства за отбрана, особено за системата РАС-3, за отразяване примерно на 500 балистични ракети на Китай, разгънати от неговата страна на 100-милния Тайвански пролив. Пентагонът твърди, че Китай всяка година добавя още по 75 ракети.

На 25 август в южната провинция на Тайван започна третият етап на маневрите, в които за първи път бяха изстреляни 120 ракети "въздух-въздух" закупени от САЩ през 2003 г. с обхват 50 км.

Хроничната тайванска криза, която е основният проблем между Китай и САЩ, се задълбочава. Пекин счита намеренията на президента Чен за референдум за независимост за опасна провокация. По същия начин Пекин се отнесе и към подкрепата на САЩ, Тайван да получи статут на наблюдател в Световната търговска организация и предупреди, че всичко това може да доведе до война. Предупреждението е сериозно, тъй като в миналото Тайван не е имал такъв президент като Чен.

Съобщението, че Китай ще си върне Тайван до 2020 г. на пръв поглед е далечно, но оставащите 15 години от китайска гледна точка са "утре". Вашингтон обаче "чете" ситуацията по различен начин. Изпращането на седемте самолетоносачни групи беше отговорът на "нарастващата възможност от военна акция срещу Тайван".

Китай провежда големи военни маневри, САЩ провеждат големи военни маневри, Тайван провеждат големи военни маневри.

За какво става дума?

Въпреки огромното съсредоточение на военноморски сили, САЩ блъфират не само защото са затънали в Ирак и Афганистан. Нов конфликт с такава сила като Китай ще бъде трагичен за тях, защото нямат сухопътни части, които могат да хвърлят в една тайванска конфронтация.

Китайците знаят това, заради което сегашната ситуация им дава безпрецедентна възможност. Америка в момента е слаба и уязвима, както по времето на войната във Виетнам. В Пекин могат да решат "сега или никога". Те знаят, че САЩ не са в състояние да започват нов конфликт и ще трябва да преговарят. Райс отиде в Пекин за да успокои китайците. Но те са по-умни и знаят, че сега е най-добрият момент за военно или политическо решение на тайванския проблем.

Политическото съотношение на силите е в полза на Пекин. Същото се отнася и за военната област, където благодарение на руските военни доставки те могат да нанесат унищожителен удар по американските самолетоносачи. И тук Буш затъва в проблем, който сам си създаде. Но позицията му е още по-критична, отколкото в Ирак. Онова, от което Буш сега най-малко се нуждае, е конфликт с Китай, към който веднага ще се присъедини и Северна Корея. Тогава за американците ще настъпи азиатско Ватерлоо.

Моментът наистина е удобен за Китай. Съотношението на силите - също. Новото оръжие, закупено от Тайван от САЩ за 18 милиарда долара още не е на въоръжение. САЩ не могат да подкрепят Тайван неограничено време, но Китай разполага с достатъчно време. Изостряне на кризата около Тайван, в момент, в който САЩ имат много ограничени ресурси, може да доведе до бърз завършек в полза на Китай. Той ще се ползва и от подкрепата на Москва.

В тази ситуация Буш отново блъфира и се опитва да убеди Пекин, че е готов на всичко. Но той не е готов за нищо. Ако Пекин му повярва, нещата могат да станат лоши. Но в Пекин знаят, че САЩ не са готови. И нещата за американците могат да станат още по-лоши.

Последното нещо, което в Пентагона искат е да закотвят за дълго време в Тайванския пролив. В момента Китай уточнява своята стратегия - към военно или политическо решение на кризата.

САЩ не могат да си позволят да са слаби, но нямат ресурсите да са силни, което се знае от Пекин. Следващите месеци ще бъдат решаващи за проблема с Тайван.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ