Зад кулисите на Ватикана

На какво се дължи кризата на Ватикана в католицизма? Защо периода на понтификата на Йоан Павел II, въпреки налаганото мнение, че е на възход, реално се превърна в трагичен етап за католическата църква. Като институция и като духовна инстанция.

Каква беше стратегията на Йоан Павел II към урагана, започнал след Втория ватикански сабор, продължаващ и до днес?

Или той се дължеше именно на него? И отново въпросът, защо стреляха по папата през 1981 г. и набъркаха и България?

В няколко броя на "Строго секретно" ще се спрем на тези важни въпроси в поредицата "Зад кулисите на Ватикана".

Да се върнем накратко към близкото минало, т.е. към Сабора от 1959 г., който стана водоразделен. Така нареченият Vaticanum II.

Йоан Павел XXIII съобщи за свикването на Сабора само три месеца след като се качи на престола на 25 януари 1959 г. Това бързане показваше, че в редиците на масонерията и "модернистите" решението е зреело отдавна. Именно зад този Сабор се готвеше изборът на Йоан XXIII. Масонерията го определи за следващ папа четири години преди смъртта на Пий XII, който беше тежко болен, но успя да прескочи пропастта.

Но масоните, така наречените "престилки", вече шетаха във Ватикана. Това се доказваше от списъка на ватиканските масони, публикуван 10 години след Сабора. Оказа се, че всички приоритетни функции и ключови звена на ватиканската държава бяха завладени от масоните по време на Сабора.

Дали Йоан XXIII знаеше за тях? Или предпочиташе да не го показва? И той, както по-късно папа Йоан Павел II, т.е. Карол Войтила, беше избран чак в осмото гласуване. Това му остави комплекс. Контракандидат на Йоан XXIII, т.е. на кардинал Ронкали, беше кардинал Джузепе Сири, който беше предпочитан от предишния папа Пий XII. Но той, според "модернистите", имаше недостатъци - беше "консервативен традиционалист".

След конклава изтече информация. Оказа се, че в третото гласуване Сиби е получил необходимото мнозинство и даже си е избрал име Григорий XVI. Но защо не пуснаха белия дим? Защо не се отвори прозореца над площада Свети Петър и хората не чуха Habemus Papam?

Защото "модернистите" започнаха контраатака. Папа трябваше да стане Ронкали. Те напуснаха залата в знак на протест и заплашиха със скандал, ако Сири стане папа.

И така глава на Апостолската столица стана кардинал Ронкали, 77-годишен старец, но млад "модернист" и, както се оказа по-късно, поддържащ топли връзки с масоните, готов да либерализира Ватикана, да започне диалог към екуменизъм и промени "в духа на времето".

След няколко години кардинал Сири отново стана кандидат за папа. Това беше след смъртта на Йоан Павел I. Негов конкурент беше кардинал Бенели. Но след четирикратно неделно гласуване се появи импас. Нито Сири, нито Бенели събраха необходимите 75 гласа от 111 кардинала.

Тогава изведнъж се появи кандидатурата на поляка Карол Войтила, пусната в обращение зад кулисите от ... Збигнев Бжежински.

Но изпреварихме времето с 20 години.

Да се върнем засега към Йоан XXIII. Защо Ронкали си избра името Йоан XXIII? Нали Йоан XXIII вече е имало? И това е бил така нареченият антипапа Йоан XXIII от 1410-1415 г.

Защо Ронкали се върна толкова назад в историята към този позорен прототип? Защото такъв беше изборът на масоните.

Съществува богата литература за Ордена на темплиерите и за техните наследници от Prieurе de Sion, които са с типично масонска пирамидална структура, на чийто връх е великият майстор. Според тях, те съхраняват духовната тайна на Църквата - Светия Граал.

До 1118 г. двата закона са съществували паралелно с общи велики майстори. След това е настъпило разделение, като последният през 90-те години на XX век велик майстор на Prieurе de Sion беше Пиер Плантард дьо сен Клер, влиятелна задкулисна личност. Неговият предшественик Жан Кокто - известен френски поет и драматург, беше само на 20 години, когато се свърза с известния автор Прост - хомосексуалист, с Андре Жид - също хомосексуалист, и Морис Барес - писател, свързан с движението Action Francaisе - също хомосексуалист.

Така стигаме до финала на тази история. Много малко хора знаят, че освен Йоан XXIII от 1410 г. имаше и втори Йоан - XXIII, който беше именно Жан Кокто, великият майстор на Prieure de Sion, което означава, че тези Йоановци XXIII бяха реално трима, като последните бяха двама наши съвременници.

На този фон приемането на това име от кардинал Ронкали не беше случайно. Това беше сигнал към онези, които знаеха за какво става дума - масоните са вътре в Църквата и на най-високо място. Техният сигнал предупреждение беше - а сега ще видите какво ще стане с Църквата.

Именно Йоан XXIII взе решението за свикването на Втория ватикански сабор - Vaticanum II, и започна "модернизирането на църквата", което преди него Пий X беше нарекъл "клоака на всичките ереси".

Малко хора помнят, че Ронкали пребиваваше в България преди Втората световна война. Беше заточен от Пий X и у нас установи връзки с местното еврейско население. След това беше изпратен в Турция, където католиците са само 35 000. Постепенно станаха известни неговите връзки с масоните, особено с представителите на Великата ложа на Англия. Той имаше връзки и с еврейската масонска ложа Б’най Б’рит, която по онова време имаше официален представител във Ватикана. И именно този човек подготви, проведе и реализира Втория ватикански сабор. След него свободните масони, т.е. "мрачната секта", имаха във Ватикана над 120 представители, в това число няколко най-влиятелни кардинали.

Свободните масони са най-големият и най-стар враг на Христовата църква. Те са така наречената антицърква. За начало на организираната масонерия се приема 1717 г., когато четири най-големи британски свободни масонски ложи се легализираха и обединиха. Но битката на масоните срещу Римската църква е много по-отрано, всъщност от векове, като методологията на троянския кон, т.е. проникването в лагера на врага, беше тяхното основно средство за борба с християнството.

Масоните винаги бяха преследвани от църквата, която ги обвиняваше, че считат за свой истински шеф "Великият Сатана". Милиони игноранти по света мислят, че свободната масонерия е нещо благородно, че нейната същност, не е онова, в което е обвинявана.

Основната им цел беше престолът във Ватикана. Огромната атака започна през 70-те години. През 1977 г. списъкът на 121 ватикански масони попадна в ръцете на папа Павел VI, но той боледуваше от левкемия и нямаше сили да започне битка с тях.

Негов наследник, избран през 1978 г., стана Йоан Павел I. Именно тогава започнаха едни от най-трагичните страници в историята на Църквата, довели до избирането на Карол Войтила за папа.

Неговият предшественик Йоан Павел I, т.е. кардинал Албино Лучани, беше наричан "усмихнатият папа". Но дълго не се усмихваше. Умря в 33-ия ден на възкачването на престола. Умря внезапно, в леглото. Намериха го със списъка на ватиканските масони. Всички сериозни познавачи на Ватикана са убедени, че именно този списък беше причината за смъртта на Йоан Павел I, който имаше намерение да очисти Ватикана от "синовете на сатаната".

Неочаквано на Йоан Павел I помогна един брой на Osservatore Romano от първите дни на септември 1978 г., чийто главен редактор беше Мино Пекорели, бивш член на супертайната ложа Propaganda Due - P-2. Списъкът беше същият, който намериха до леглото на умрелия внезапно Йоан Павел I. В него бяха имената на най-влиятелните кардинали - Вилот, Бугнини, Казароли, на директора на така наречената Ватиканска банка Пол Марчинкус и на много други еминенции на Ватикана.

Тогава Йоан Павел I се обърна към своя доверен кардинал Феличи с въпрос за достоверността на списъка. Няколко дни след разговора между двамата Йоан Павел I говореше на италианските младежи и изведнъж каза нещо много странно, което тогава остана неразбрано. Препоръча на младежите да следват примера на известния масон, авторът на Химн за Сатаната, Кардучи, който през 1862 г. беше член на масонската ложа Галвини, съпредседател на ложата Фелсинес, и след това стана член на най-радикалната антиватиканска ложа - Propagande Massonicа. През 1906 г. именно заради тези "заслуги" стана носител на ...Нобеловата награда за литература.

Възхаляването от Йоан Павел I на този супермасон хвърли експертите в изумление. Помисилиха, че това се дължи на неговото слабо образование или че и Йоан Павел I беше камуфлиран масон.

Но обвиненията не бяха правилни. Защото именно този папа познаваше нещата и даде Кардучи за пример на младите не като масон. Малко хора знаеха, че Кардучи в края на своя живот се помири с бога, отрече се от масоните и умря като възвърнал се. С това Йоан Павел I искаше да каже "опомнете се" и се върнете към Църквата и вярата.

Osservatore Romano публикува тази реч на Йоан Павел I на 22 септември. Една седмица по-късно, на 28 септември следобед, той прие кардинала Вилот и му съобщи, че директорът на Ватиканската банка Пол Марчинкус трябва незабавно да бъде уволнен. Съобщи, че ще извърши големи персонални промени. Ще трябва да си отидат Луиджи Менин и Пелегрино де Стробел - най-близките сътрудници на Марчинкус в банката. Папата нареди да се спрат всички сделки с Banko Ambrosiano, намираща се в ръцете на Роберто Калви, шефът на ложата Р-2. И основната цел на този разговор: Йоан Павел I съобщи на кардинал Вилот, че трябва да предаде функциите си на кардинал Белини. Вилот изслуша всичко с каменно лице. Само при споменаването на Белини заяви, че по-добре ще бъде ако бъде заменен от кардинал Казароли, т.е. един масон да бъде заменен с друг.

Ще припомним, че държавният секретар, т.е. министърът на външните работи на Ватикана, е най-високата функция след папата.

Вилот разбра, че папата започва чистка на масоните, чиито имена бяха в списъка на Osservatore Romano. Всичките не можеше да отстрани наведнъж. Започна постепенно и отгоре.

Разговорът между Йоан Павел I и кардинал Вилот завърши късно вечерта, към 21 часа. Какво стана до 4,30 часа сутринта, когато намериха папата мъртъв в неговата стая.

Ще се спрем на малко известния медиален език, използван от масонерията, чийто основни издания са New York Times, Washington Post, International Herald Tibune, Le Monde, Die Welt, Frankfurter Allgemеine Zeitung, La Stampа, Times, Time, Spiegel, Stern и др.

На 28 септември, в деня на срещата на Йоан Павел I и Вилот в International Herald Tribune бяха публикувани две сигнални снимки, представящи папата от дясно на пилон - вратата на смъртта, в която влиза.

На следващия ден International Herald Tribune информира за смъртта на "грубия папа". Защо "груб", а не "усмихнат", както всички го наричаха. Сигналът беше ясен, както и заглавието: "Трагичната драма на Йоан Павел I". Защо трагична драма? Драмата винаги е трагична, а не весела? Но "трагична" имаше друг смисъл - че драмата е внезапна и силова.

По този начин сигнализираше помежду си световната масонерия, т.е. онези, които дърпат конците на хилядите масони, които не разбират нищо от онова, което става зад кулисите.

Другият сигнал беше, че същите масонски издания упорито твърдяха, че Йоан Павел I е 33-дневният папа, въпреки че беше известно, че той беше папа 34 дни.

Ставаше обаче дума за мистиката с числата, която при масоните е важна и фанатично съблюдавана - различни комбинации на 6 - особено 666, и 3 и 9, техните сборове и т.н.

Папа Йоан Павел I беше отровен. Кой беше убиецът? Това бяха ватиканските масони и тогавашните шефове на италианската Propaganda Due (P-2). Те бяха окото на тайфуна, в което няколко седмици по-късно се оказа и кардинал Карол Войтила, т.е. Йоан Павел II, чието "царуване" щеше да изкара на челните страници на световните медии и България.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ