Напоследък правителството практикува страхова пропаганда и ни сервира въпроса "дали ще избухне, или няма да избухне", т.е. дали терористите ще гръмнат бомба и у нас.

Този въпрос, съчетан с другия - дали ще се стрелят нашите бандити или ще сключат военно примирие заради Олимпиадата, роди в главите на двама гениалници идеята да прехвърлят вината си върху всички българи, чрез ограничаване на нашите права.

Става дума за някакъв "мегазакон за борба с тероризма и престъпността". Липсата на кой закон досега им пречеше да си вършат работата, за да искат сега да подслушват когото си поискат без съдебно разрешение? Само господ знае. Но дали трябва да занимаваме и бога с нашите глупости!

Един режим иска да скрие несъстоятелността си за сметка на всеки от нас. Тези истерично-комични идеи все пак ни дават шанса, че ще умрем от смях преди да са ни ликвидирали с терористична атака.

По-вероятно е първото, ако вникнем в мотивацията на правителството:

• на първо място искат да не ги обвиняваме, че са подценили евентуална терористична атака, защото и най-слабият взрив ще ги взриви напълно;
• на второ място не искат да предизвикват паника, защото ще се сетим да ги питаме с какво всъщност се занимават, а не ни пазят, за което им плащаме;
• на трето място не искат да предизвикват омраза срещу чужденците, защото някой тогава ще се сети за имената на Кобургготски и Паси;
• на четвърто място се правят на интересни и не искат да си признаят, че даже международният тероризъм не им обръща никакво внимание, с което губят своята особено важна охранителна функция да ни пазят от "лошите";
• на пето място, използвайки тази заплаха, демонстрират своята дълбока загриженост за нашата съдба, въпреки че въобще не им пука за нас;
• на шесто място все пак се досещат, че всяко обществено вълнение ще насочи възмущението към тях и искат да покажат, че "правят нещо";
• на седмо място обаче нямат и понятие какво трябва да се прави и какво не трябва и правят онова, което не трябва да се прави;
• на осмо място въобще не знаят дали нещо наистина ни застрашава или не...

Мога да продължа с обогатяването на вашите познания за неграмотността на този режим, за който най-добре ще бъде, ако нещо наистина гръмне, защото тогава ще се заемат да "спасяват положението".

Тогава обаче спасяваните ще се сетят, че именно заради тяхната подкрепа за САЩ сме набутани в положението, от което искат да ни спасяват. "Луди има навсякъде, даже в лудницата" - прозорливост, изпреварила събитията в България с няколко века.

Но те продължават да ни убеждават, че е добре. Добре де, щом е добре, защо е толкова зле?

Защото ако българите знаеха какво ги очаква след 10 ноември 1989 г., щяха да се стекат в Бояна на пленума, на който Живков си подаде оставката и със сълзи да го молят да не прави глупости.

След това щяха да тичат до Народното събрание да молят Джуров да докара все пак танковете и да започне стрелба по балкона отсреща, където се бяха събрали някакви демократични олигофрени.

След което, като интербригадисти, щяха да отидат в Берлин не да свалят стената, а да я направят по-висока и от Великата китайска стена.

И най-накрая щяха да прочетат онова, което никой не беше прочел от Мавъра, т.е. Маркс (не го бъркайте с нашенския мургавеляк), който още през ХIХ век предупреди, че капиталът мисли за човека толкова, колкото да не умре от глад.

Виждате ли, че няма отърване от класовата борба?

Понякога ме обвиняват, че с разработваната от мен през последните години информационна технология манипулирам масите с невролингвистично програмиране, т.е. речово въздействие върху човека, за да се създаде в него определена програма на поведение и действие. Нищо подобно. Не знаят, че основната бариера срещу чуждото нахлуване в подсъзнанието е противодействието от хора като мен, занимаващи се професионално със словото - журналисти, писатели, полиглоти, психолози...

Едва ли има смисъл да напомням обществените групи, които не спечелиха абсолютно нищо от последните 15 години - безработните, работниците, учителите, артистите, учените, фермерите, жените, търговците, младежите, пенсионерите... Всички понесоха огромни загуби.

За каква манипулация може да става дума и какво ги интересуват хората глупостите на някакви брокерчета от Лондон, пелтечещи за "пазарен рационализъм" или "икономически прагматизъм". Пълни глупости. Механизмът е забогатяването на 5 на сто и изключване от живота на 95 на сто.

И колкото по-бързо се открие тази болест, толкова по-голям е шансът да бъде излекувана. Всички партии след 1989 г. демонстрират склонност към злокачествена политическа канцерогенност, която завършва с нов вид политически рак. Сега в реанимацията са всички тежко болни - отдясно и отляво. Но тяхната самоубийствена склонност води до физическото унищожение на всички нас. Какво значение има дали се пише от дясно-либерална или ляво-тоталитарна позиция? Кой ще те пита какъв си - либерален или тоталитарен?

Какво значение има дали ще ме изкарат и антиамериканист, щом като 40 на сто от американците нямат пари за здравни осигуровки, щом като телефонните разговори на всеки американец се подслушват, щом като цензурата на Буш я нямаше и при Брежнев, щом като freedom is just another word for nothing left to loose (свободата е само още една дума, когато вече няма какво да губиш), т.е. ситуация, за която Сталин казваше, че колкото е по-близо до края си, толкова повече класовата борба се изостря.

С Маркс и Сталин съвсем не се шегувам. Замислете се.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ