Фокус Extra

Преди 35 години, на 20 юли 1969 г., в 20,17 ч. по Гринуич, лунният модул Eagle на космическия кораб Apollo-11, се прилуни в Морето на спокойствието на естествения спътник на Земята. Осем часа по-късно командирът на екипажа астронавтът Нейл Армстронг скочи от стълбата за да направи "една неголяма крачка за човека и огромна крачка за човечеството". И още по-голяма за американската киноиндустрия, която сътвори най-голямата лъжа в историята - "кацането" на американците на Луната.

35 години по-късно, честванията на годишнината минаха тържествено, но ненатрапчиво, за да не събудят отново въпроса дали Армстронг въобще е ходил по Луната или всичко е ставало в едно от студията на Холивуд или в секретната Зона-51 в пустинята Невада под диригентството на известните режисьори на американското кино Спилбърг, Лукас, Кубрик.

И, разбира се, на немския ракетен специалист Вернер фон Браун, роден през 1912 г. в Германия, постъпил в 4-ти кавалерийски ескадрон на 6-ти полк на SS на Третия райх, спечелил благоволението на фюрера, станал щурмбанфюрер от SS след бомбардировките с ракетите V-1 и V-2 на Лондон и Ковънтри, награден на 24 декември 1944 г. с висшата награда на нацизма Рицарски кръст с мечове.

След това фон Браун беше "поканен" от американците в САЩ да прави техните ракети. Именно той беше главният сценарист на фикцията "Кацането на американците на Луната". Около него имаше и друг опитен персонал, който обаче се издъни не по-малко от фон Браун.

Първата издънка беше с разветия от вятъра или от течението в студиото американски флаг "забучен" на Луната. Известно е, че на Луната няма атмосфера и флагът трябва да виси надолу и да не мърда от притеглянето на няколко случайни молекули. Но флагът на фон Браун се вееше гордо. Този кадър, ще влезе във всички учебници за световните киномошеничества.

Още по-глупави са кадрите с панталоните на скафандъра на астронавтите. Вероятно консултантите са забравили, че скафандърът е надут до пригоденото за дишане налягане, докато навън е пълен вакуум. Според идеята, скафандърът трябва да се надуе като футболна топка. Така например стана със съветския космонавт Алексей Леонов по време на излизането му в открития космос, което съветските специалисти не можеха да предвидят, защото изясняването на влиянието на този фактор може да стане само на практика. А това говореше за недостатъчната теоретическа и практическа подготовка на консултантите на фон Браун.

И този фалшификат беше пробутан на цялото човечество като "една малка и една голяма крачка".

Но фон Браун нямаше намерение да се откаже от своите новаторства в кинопроизводството и реши да изостри още повече сюжета. Последва серията Apollo-13. Както се и полага на фаталната цифра 13, се случи авария, която беше опасна за живота на актьорите. Зрителите от всички континенти следяха и тази героична епопея, която все пак завърши с happy end.

Последната серия от лунната поредица на фон Браун излезе в края на 1972 г. Въпреки наличието на нови и още по-налудничави идеи на фон Браун, началниците му в Белия дом най-накрая решиха да го свалят от екран. Намериха мотив - вървеше войната във Виетнам и трябваше да се мисли за нещо по-сериозно, а не за лекия лунен жанр.

През 1977 г. бащата на лунната програма на САЩ - бившият ракетен специалист на Хитлер Вернер фон Браун, потегли сам към Космоса, т.е. умря на 65 години.

Но и сега, във връзка с 35-годишнината от тази измама, чудесата в Америка продължаваха. Обикновено големите неща се крият в малките детайли.

Един от тях беше съобщението, появило се в навечерието на споменатото честване на "кацането" на Луната, гласящо: "Лунният Saturn V се нуждае от срочно спасение от мишките, птиците, плесента и водораслите".

Ставаше дума за една от трите останали живи ракети Saturn V, създадени за изпълнението на лунната програма. В космическия център "Джонсън" беше започната работа по мащабното реставриране на един от най-забележителните свидетели на златния век на NASA. Гигантската ракета, дълга 110 метра, стана експонат в този център още през 1977 г. Тя беше предназначена за изстрелването на Apollo-18, което не се състоя заради споменатото прекратяване на програмата.

Реставрирането ще продължи поне една година. Но за каква ръжда става дума щом като в Saturn няма нищо, което може да хване ръжда. Всичко е от алуминий, титан, неръждаема стомана. В тази ракета нищо не може да ръждяса. Вероятно американските учени, след кацането на Луната, са успели да открият и управляема реакция по ръждясване на алуминий и титан.

Да задълбочим нашите познания по конструкцията на Apollo, заедно с лунния модул. Но и там нищо не може да ръждяса - алуминиеви сплави марки 2219-t8751, 2210-t81, 2239-t851 и т.н.

Командният отсек, т.е. целият спускаем апарат, се състои от обвивки. Вътрешната е от алуминиеви профили с дебелина 20-38 мм, а външната - от листове на неръждаема стомана 0,2-11 мм. Ако внимателно се изучи схемата на този отсек ще се убедим, че това фактически е ракетна степен, напълнена до края с горивни баки. Налягането в камерата за изгарянето на двигателя е около 7 атмосфери. Това означава, че баките са с още по-голямо налягане и заради хидравлическите загуби трябва да се подава хелия под налягане 10-20 на сто над налягането в двигателя. При общо тегло на спускаемия отсек от 23 264 кг в него има 18 500 кг гориво.

На този фон още по-загадъчно изглеждат следните цифри. Оказва се, че лунният модул, т.е. низшата част от лунния кораб (тази с крачетата) при тегло от 1725 кг, съдържа 8172 кг гориво и около 200 кг други компоненти.

С други думи, американците говорят, че в два бидона от 34 кг са набутали 2,35 тона гориво. За да се оцени този трудов подвиг ще ви дадем сравнението, че в бъчвичка от 34 кг е налята 800 кг бира и даже не е под налягане.

Ето, виждате ли в какви невероятни условия извършваха своя подвиг на 20 юли 1969 г. астронавтите от Apollo 11 начело с Армстронг, правещ "една малка и една по-голяма крачка" на фона на течението в снимачния павилион на Холивуд или в Невада, в странните си космически гащи, на фона на още по-странното небе, на което не се вижда нито една звезда, но още по-странни са "разногледите" сенки на космонавтите, байраците и модулите им, осветявани от няколко слънца, въпреки че поне засега тази слънчева система има едно и т.н.

Да, наистина това бяха славни времена с още по-славни глупаци, зяпащи към Луната, за да видят астронавтите, които по същото време се потяха под филмовите прожектори и пред камерите.

Във връзка с честването на 35-годишнината от тези велики събития бяха проведени още няколко мероприятия. На първо място в NASA решиха да подарят на екипажа виртуални лунни камъчета. Всъщност ставаше дума всеки от тези американски лунопроходци да получат паметни подаръци - неголям контейнер с лунен камък.

Но Баз Олдрин поиска на екипажите на всички кораби Apollo да подарят няколко лунни сувенири, в това число ръкавели от лунни камъни и да добавят нещо към пенсиите им. Но сега в NASA е сложно с парите, а и тези камъни от Луната не ги карат всеки ден. Заради това решиха да подарят на Армстронг и на Олдрин виртуално, т.е. няма да могат да се разпореждат с лунните камъни или да ги продават, и те ще се намират в експозицията, отворена за американската публика.

На онези, които не познават тези славни времена, ще припомним, че в американския подвиг тогава не повярва само ръководството на една шеста от планетата, т.е. на СССР, които се изсмяха на "кацането на Луната" и заявиха, че това е "лошо монтирано кино".

Американците им отговориха, че това е "съветска завист, излъчвана от тъпата комунистическа пропаганда". Руснаците си замълчаха, защото започваше разведряването, довело до великата перестройка на Горбачов.

Интересно обаче защо през тези 35 години скептиците, от една шеста от Земята, заливана от комунистическата пропаганда, станаха пет шести?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ