Краят на тази левица /6/

Онова, за което предупреждавахме в поредицата от програмни статии "Краят на тази левица", (предизвикала силен отзвук в лявото пространство) се случи. Сегашното ръководство на БСП, присвоило от нас съчетанието "Нова левица", започна да финализира своя исторически опортюнизъм и идеологическа несъстоятелност към крайно социалдемократизиране.

Деградирането на БСП (начело с поредните маргинали Станишев, Камов и другите, които даже на нас са неизвестни) няма нищо общо с лявото пространство, в неговия най-широк идеологически и социален смисъл, покриващ 90 на сто от съвременна България.

Актуалното ръководство на БСП (ако има такова) е извън времето и пространството не само спрямо европейските социалисти, но и спрямо европейските социалдемократи. Процесът е генетически, роден на фаталната за България кръгла маса с недоносеното съчинение за "леви" и "десни". А това е катастрофата, която присъства наоколо и която още не е стигнала до своя край. Ако БСП спечели властта, тя ще бъде последният копач на България в определеното й преди 15 години гробище. Заради това не виждаме необходимост БСП да печели властта.

Тя вероятно няма да я спечели. Не само, защото голяма част от членската й маса не иска да има нищо общо с това ръководство, но и защото се оформят паралелни течения, които могат да преминат в изборни платформи, противоположни на така наречената Нова левица.

Жалко, защото на България и на Европа е необходима левица, която да не е забравила основната си задача - борбата с изродения свободен пазар и със социалното елиминиране на 80 на сто от българите. В сегашната си форма БСП не само че не е социалистическа, но тя даже не е социалдемократическа партия. Необходима е нова идеологическа, икономическа и национална платформа, която в своята същност може да бъде само лява и ръководена само от истинска Нова левица. България се нуждае от такава инфраструктура.

Досегашните партии са маргинални и отразяват разделението на България, а не интересите на големи обществени групи. Идеологическият примитивизъм на сегашното ръководство на БСП е шокиращ. Те не правят изводи от растящата вътрешна опозиция. Не са в състояние да схванат и какво става в левицата и в социалдемокрацията на Европа.

Да им обясним с няколко кратки примери от водещите западноевропейски държави.

Да започнем с Испания, където новият премиер Сапатеро доведе до властта социалистите след осем годишна опозиция. Въпреки тежкия период, той беше последователен в изпълнение на предизборните обещания. В местните избори испанските социалисти обещаваха, че ако спечелят, всяка по-сериозна инвестиция ще консултират с локалните общности. Така и направиха. Където спечелиха, създадоха неформални консултативни органи с местното население.

В изборите през 2004 г. Сапатеро влезе с антивоенния лозунг "Никаква кръв срещу нефт" и на първия ден след спечелването започна да изтегля от Ирак испанците.

Да преминем в Германия, където най-характерни са младежките професионални организации. Младите членове на Jusos и Die Falken участват в профсъюзното движение, в обществените и кооперативните организации.

Пример може да е профсъюзното движение, което е срещу програмата на Шрьодер за съкращаване на социалните придобивки, личното участие в лечението и либерализирането на трудовия пазар. Подкрепата на Шрьодер падна до 24 на сто, а партията напуснаха още 43 000 члена. Но немските социалдемократи все още имат над 20-процентно обществено доверие. То се осигурява от реалната обществена база на профсъюзите, чието движение е едно от най-добре организиранните в Европа, а не като нашенските пародии Петков, Христов, Тренчев. Немските леви профсъюзи са толкова влиятелни, че напоследък доведоха до ограничаване "правата" на супермаркетите, а когато централите Verdi и IG Metall призоваха към демонстрация срещу войната в Ирак, на улицата излязоха 200 000 души.

Какво става във Франция? След изгубените избори през 2002 г. френските социалисти поканиха за сътрудничество всичките групировки на левицата, в това число антиглобалистите. Изработиха и механизъм за профсъюзната дейност, която в голяма степен ще се заеме със социалните грижи на своите членове - организирани отпуски, евтини детски лагери, помощи за пенсионерите. Заеха се сериозно и с профсъюзните организации и в частните фирми - ресторантите, супермаркетите, бензиностанциите.

Да сте чули нещо такова в България? Няма и да чуете. На сцената на левицата са рожбите на няколко спукани "идеологически презерватива", донесли със себе си случайността на уличната политика и въобразили си, че могат да станат и премиери. Защо да не станат щом като премиер може да е полуграмотният Сакскобургготски? Да не говорим за евентуалното коалиране на БСП с него.

Каква е тази лява партия? Чии интереси защитава? Кой ще гласува за нея?

На България и трябва нова левица, различна от БСП, считат 45 на сто от анкетираните. Това са онези, които в последните избори гласуваха за БСП и които сега едва ли ще направят това.

В инфантилното ръководство на БСП си повярваха, че времето на идеологиите е свършило и е настъпила ерата на лондонския социалпрагматизъм и на либералната царско-премиерска-имотна утопия на Кобургготски.

Но засега никой в България, и още повече в Европа, няма намерение да се отказва от идеологията.Това важи най-много за европейските социалисти и социалдемократи.

Що се отнася до сериозния анализ, Новата левица и новият ляв мироглед още не са намерили организационен израз у нас, особено сред младите хора, въпреки че именно те олевяват светкавично, защото страдат най-много от чувството за несправедливост и от онова, което става в страната. Те отдавна не виждат съюзник в правителствата, а държавността възприемат като инструмент за гнет на собствения народ и като неоколониална администрация от слуги на САЩ, Англия и Израел.

Този огромен ляв потенциал избягва БСП и се насочва към новите леви, т.е. към онези сили, които водят родословието си от международната революция през 60-те години.

"Новите леви" младежи разбират интернационализирането на класовия конфликт, чиято съставна част е и съвременна България и схващат сблъсъка на левия и десен политически фланг в неговата геополитическа перспектива. Това движение може да се нарече и революция, ако под това се разбира продължаващият период на фундаментални исторически преобразования, започнал преди три столетия. Тъй като революцията все още не е достигнала своята финална фаза, това означава, че по никакъв начин не е изчерпано и лявото и дясното пространство на сегашната епоха. Леви сили продължават да са онези, които се отъждествяват с този процес, искат да го ускорят и доведат до логичния му край, а десни са онези, които пречат на процеса или се опитват да го отсрочат. И от тази гледна точка БСП няма нищо общо с европейската и световна левица, с бъдещето на младите хора в България.

Ще припомним, че според най-известните съвременни западноевропейски социалистически идеолози, революцията е гигантска историческа програма, пусната в движение и невъзможна за спиране, характеризираща се с делегитимиране на властта на капитала, демократизиране, т.е. ликвидиране на неравенството между хората, в социалния, политически и културен живот на обществото.

Тези три тренда все още не са се слели в един и определят огромното поле за лявото движение в целия свят. И от този критерий БСП е извън времето и пространството, въпреки че лявата революция именно сега се приближава към своята крайна точка.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ