На 1 ноември започва работа новата Европейска комисия под ръководството на новия си президент португалецът Хосе Мануел Барозу в напълно нова вътрешна и външна обстановка.

През последните няколко месеца беше изградена така наречената Супер-Европа в триъгълника Франция-Германия-Русия. На тази цел бяха посветени и срещите между Ширак, Шрьодер и Путин, последната от които беше в Сочи, малко преди трагедията в Северна Осетия. (Френският президент Ширак тогава летеше към Сочи по доста странен маршрут, което не намери логично обяснение. Най-вероятно френското разузнаване е разполагало вече с някаква информация за подготвяна голяма терористична операция.)

Де факто беше изградена оста Париж-Берлин-Москва, която въвежда нова геополитика в голямата световна игра, преди всичко между Европа и САЩ.

Париж и Берлин не желаят да станат заложници на глобалната политика на Буш. Визията им за Европа радикализира и двата крайни фронта в ЕС.

Това намери израз в избора на португалеца Барозу за шеф на Еврокомисията, което беше провал на Франция и Германия. "Франция е маргинализирана", "нашата роля в Еврокомисията вече е второстепенна", "Жак Ширак беше наказан" - бяха част от френските критики след избора на Барозу.

Подобна беше реакцията и в Берлин, защото стана ясно, че след разширяването на ЕС ролята на Франция и Германия вместо да укрепне, ще бъде ограничена.

Ще припомним, че идеята за изграждането на ЕС беше на френските политици Роберт Шуман, Жан Моне и Жак Делор. Без Франция нямаше да има ЕС. Тя е една от най-големите, най-богати, най-силни и най-антиамерикански европейски страни, която винаги е имала важен глас по европейските и световни въпроси.

През последните 3 години особено значение придоби защитата на националните интереси от Ширак. Това намери отражение и в позицията на Париж в ЕС, в това число в натиска спрямо онези нови членки на ЕС които се изявяват като троянски коне на САЩ.

През миналата година Франция не ратифицира 54 съюзни декрета (най-много от всички страни-членки). До края на 2003 г. наруши 135 вътрешни разпоредби, биейки рекорда, който досега принадлежеше на Италия. През току-що завършилия мандат на Европарламента Франция ръководеше само две комисии (Италия - четири, Англия и Германия - по три).

Голяма битка се разигра и около избора на новия президент на Еврокомисията. Париж и Берлин предложиха премиера на Белгия Ги Верховстадт. По-рано нищо не би могло да противодейства на този тандем. Но след разширението това се случи. Шеф на комисията стана проатлантическият португалец Барозу. Последваха нови удари срещу Франция и Германия. Като свой представител в Комисията Париж предложи Жак Барот, който е известен със своята лоялност към Ширак. Барозу обаче реагира по обиден за Париж начин и вместо Комисията по конкуренцията, Барот получи второстепенния транспорт. Не получи очакваният пост на суперкомисар и немецът Ферхойген.

Барозу заслужава особено внимание. Той ще ръководи Комисията до 2009 г. Известен е като консервативен и дясноцентрист, привърженик на либералната, свободно-пазарна политика. Барозу не е социалист, както повечето европейски лидери и постоянно подчертава своята солидарност с президента Буш.

Позицията му за НАТО съвпада с американската и се отличава от идеята на Париж за изграждане на европейски сили за сигурност. Барозу го очаква и изпитанието с референдумите за новата европейска конституция, които ще започнат в края на 2004 г. и няма да завършат до 2006 г. Конфликтите за конституцията могат да доведат до разпадане на ЕС.

Сериозни конфликти Барозу ще има и в Съвета на Европа, който се състои от правителствените ръководители, където влиянието на Франция и Берлин е по-силно, отколкото в Комисията.

Това не можеше да не даде отражение и върху глобалната политика на Париж и Берлин. Така се стигна до постепенното изграждане на оста Париж-Берлин-Москва, която в голяма степен е геополитически факт. Само за половин година Ширак, Шрьодер и Путин се срещнаха четири пъти, с което сътрудничеството им се качи на суперевропейско равнище до геополитически съюз, към който, ще се присъединят в близко време и други големи държави по линията Запад-Изток.

На тази цел беше подчинена и срещата в Мадрид на новия испански премиер Сапатеро с Ширак и Шрьодер. Времето на безусловното сътрудничество на Испания със САЩ остана в миналото. Мадрид вече се преориентира към оста Париж-Берлин, в която ще търси и своята европейска и световна геополитическа проекция към Латинска Америка и Северна Африка. Веднага след тази тристранна среща медиите в Англия и САЩ тревожно я окачествиха като заговора на бандата на тримата.

Предупреждението е ясно - Франция и Германия могат без ЕС. Но ЕС не може без тях. Освен това Париж, Берлин и Москва трябва да търсят своето място в напълно новата политика, наложена от САЩ и в ЕС.

Това се вижда даже от броя на френските представители в съюзните институции. В наброяващия досега 626 мандата Европарламент, Франция имаше 87 депутати. След разширението броят на мандатите нарасна на 732, но Франция има девет депутата по-малко. Същото е и в Еврокомисията. В предишната 20-членна комисия петте най-големи европейски държави, в това число Франция, имаха по две места. В новата 25-членна комисия всяка държава има по едно място.

Германия и Франция се нуждаят от руския пазар и суровини. Те не оспорват руското влияние в Украйна и Беларус и се противопоставят на опитите на Вашингтон да противопоставят тези две страни на Москва. Париж и Берлин подкрепят политиката на Путин в Кавказ, чието дестабилизиране може да е колосална опасност за цяла Европа.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ