За периода след началото на войната в Ирак доларът падна с една трета спрямо еврото. През същия период барелът нефт от 23 долара скочи на 47 и вероятно ще продължи да поскъпва.

Само с тези две изречения може да се изрази същността на ставащото - дали светът ще бъде управляван само от Америка или ще бъде многостранен и реформиран.

Войната в Ирак е част от този глобален сблъсък, който в момента се изразява в синтезиран вид в битката между долара и еврото.

Една от най-важните причини за войната на САЩ срещу Ирак се случи през ноември 2000 г., когато Саддам започна да търгува своя нефт в евро. Това стана веднага след като на 6 ноември във Флорида избухна скандалът с преброяването на гласовете за Буш. Саддам Хюсеин още тогава знаеше какво го очаква и побърза да мине на еврови нефтени позиции, което ускори издадената му присъда във Вашингтон. През ноември 2000 г. еврото струваше 82 цента и експертите помислиха, че Саддам прави лош бизнес. Но бързо се оказа, че правеше добър бизнес. Еврото започна да поскъпва и изправи Америка пред огромния въпрос за позицията на долара и макроикономиката на петродолара, върху които се гради цялата икономическа хегемония на САЩ в съвременния свят. С други думи, причината беше проста: каква ще е валутата, използвана в търговията с нефт, и кой ще доминира в нея - САЩ или Европейският съюз.

Америка имаше монопол в тази търговия, в която господстваше доларът. Но Ирак наруши това правило.

Това е най-голямата битка за световната власт в модерната история. Съюзниците на САЩ - Англия и Израел и Австралия, залагат на победа на американците и се надяват, че и те ще спечелят.

От друга страна, Франция и Германия са острието на Европа срещу САЩ.

Русия изчакваше с избора си, но вече предпочете Европа. Същото се отнася и за Китай.

Проблемът за САЩ е не дали ще пострада от загубата на доларовия монопол в търговията с нефта, което е сигурно, а дали ще предотврати катастрофата. Според договореностите в ОПЕК нефтът се търгуваше с долари още от 1971 г., което го направи основна световна валута. Другите нации трябваше да събират долари, за да купуват нефт, заради което САЩ получиха огромно предимство и станаха доминиращата икономика в света.

Като икономически блок ЕС (наред с Китай) е единственият съперник на Америка, заради което създаде еврото.

Но Ирак, с вторите в света резерви от нефт, премина към разплащания в евро. Последва Венецуела - четвъртият нефтен производител. Русия - също. Нещата изведнъж станаха страшни за Америка.

По какъв начин САЩ постигаха своя доларов бонус?

Представете си следната схема. Затънали сте в дългове и всеки ден попълвате чекове за долари, които нямате, за да си купите нова луксозна кола, екскурзия до Бахамите, яхта и самолет. Вашите чекове са без никакво покритие, но другите продължават да ги взимат, тъй като те никога не стигат до банката за осребряване. Имате договореност с хората, които притежават онова, което всички искат - нефт и газ, да приемат само вашите чекове като заплащане. Имате огромен дълг, но докато чековете ви не стигат до банката, няма нужда да ги плащате. Това е схемата, която САЩ използваха над 30 години и реално получаваха всичко безплатно, за сметка на другите. И дългът растеше, а федералният резерв на САЩ печаташе все повече зелени хартийки, за да поддържа световната търговия.

Но един ден продавачите на нефт започнаха да приемат и евро. Това беше добра идея за тях, но не и за американците. Защото натрупаното, както казват американците, "лайното удари във вентилатора".

Това е причината за онова, което САЩ правят в Ирак, което ще правят в Иран или Судан.

В момента САЩ дължат на останалия свят 3 трилиона долара. Такова нещо в историята на човечеството не е имало! 3 трилиона долара! Това са 30 на сто от американския брутен национален продукт. Дългът на Латинска Америка в началото на кризата през 80-те години беше 30 на сто от БНП. А най-конкурентноспособната, най-добрата икономическа система в света, която би трябвало да е американската, не би трябвало да има дълг над 5 на сто от БНП. Но той е 30 на сто!

След като доларът падна с 30 на сто след март 2003 г., всички очакваха сериозен ръст на американския износ, тъй като стоките им ставаха по конкурентноспособни. Но това не се случи, което се дължи на факта, че голяма част от американската икономика съвсем не е силна.

В технологиите Америка изпреварва останалия свят с десетилетия, производителността на този сектор в САЩ е един път и половина повече, отколкото в Европа и Азия. Военно-промишленият комплекс е много силен, благодарение на водещата позиция в информационните технологии. В тези две области САЩ са силни.

Но имат и много слаба позиция в основните отрасли на промишленото производство, което се вижда в статистиката на производителността. Заради това е и огромният търговски дефицит.

Какво имаме при него? Задълженията от 3 трилиона долара са разхвърляни по целия свят. 2 трилиона се падат на Азия. Япония има доларови резерви от 1 трилион долара. Китай - около 500 милиарда. Остатъкът е в другите азиатски банки. С други думи способността на Америка да съкращава данъците си, да удовлетворява растящите нужди на американците, да увеличава разходите за войни се държи само върху готовността на азиатските централни банки да събират в напълно неразумни за тях количества долари. И ще настъпи моментът, когато китайците ще кажат "Повече долари не искаме". Ще последват японците. И нефтените износители, които продават нефта за долари, ще избягат към еврото.

Ирак започна процеса, който САЩ не могат да позволят, ако искат да оцелеят. Защото тогава всички ще дойдат в Америка със своите доларови чекове, за да си искат парите, въпреки че те нямат покритие. И доларът ще се срине за няколко часа.

Отговорът на САЩ беше предвидим - война. За да се спаси Буш започна войната срещу Ирак, за да го върне обратно в търговията с долари.

Реално ударът е насочен срещу Европейския съюз и неговото евро, тъй като в момента това е единственият търговски блок и валута, които имат сила да атакуват доминацията на САЩ в света. Буш (или Кери) обаче защитават с всички средства "американският начин на живот".

Много експерти изчисляват, че разходите на американската война в Ирак са толкова големи, че няма да се върнат от продажбите на иракския нефт още 30 години. Но когато тази война се постави в контекста на защитата на цялата икономика на САЩ и на техния "начин на живот" - сега и в бъдеще - балансът на аргументите се променя коренно.

САЩ нямат друг начин, с който да запазят своята доминация. Войната е за Pax Americana, т.е. за един свят на американците, или за един свят, който ще се управлява многостранно според нормите на международното законодателство. От тази гледна точка глобализирането може да е добро нещо за всички. Но ако той е само американският бизнес-модел на света, това ще е катастрофа на всички.

Но китайците не могат безкрайно да събират американските зелени хартийки. Какъв е пределът за китайската банка? Един трилион, два трилиона? Същото се отнася за Япония, Русия, Венецуела. В един момент доларите ще започнат да се продават. Как ще реагират американците само бог знае. С нова, още по-голяма война?

Но когато системата на обслужването на външните и вътрешните дългове започне да се руши, това ще е непоносим удар за цялата икономика и за социалната стабилност в САЩ. Америка ще е на прага на гражданска война.

Какво ще правят Европа, Русия и Китай, когато започне тази огромна криза? Те още сега трябва да си сътрудничат в разработката на многостранна програма за реформиране на световната финансова система. Именно тогава ще се проявят предимствата на многополюсния свят, вместо Pax Americana.

Това е и отговорът на въпроса дали глобализираният свят ще се строи според американския бизнес-модел, или ще обедини множеството съперничещи си икономически и социални модели. Второто е единственото спасение за света. Европейският икономически и социален модел, с всичките си недостатъци, заслужава внимание. Не става дума за сляпо копиране. Всеки трябва да се обърне към собствените си история, институции и процеси, за да реши какъв ще е неговият обществен договор в бъдеще.

Моментът е ключов за цялото човечество. Америка не е Америка отпреди 30 години. Днес тя е крайно дясна и все по-враждебно се отнася към ценностите, които не съвпадат с нейната ценност - доларът. Средното американско семейство от четирима души дължи 450 000 долара. Това е американският "начин на живот" за сметка на огромния външен и вътрешен дълг.

Доларовата криза, която се очертава за началото на 2005 г., ще бъде сигналът на нова глобална криза с размерите на 30-те години на XX век.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ