На 16 август президентът Буш съобщи за най-голямото предислоциране на въоръжените сили на САЩ в чужбина след Корейската война. По този начин той официално постави началото на края на НАТО поне във вида, в който беше създаден, и с целите, които стояха пред него.

Буш съобщи, че през следващите 5-6 години в САЩ ще бъдат върнати около 70 000 военослужащи от базите в чужбина.

В момента във въоръжените сили на САЩ на активна служба са 1 450 000 души, а в армията - 500 000.

На второ място през следващите 10 години САЩ имат намерение да изградят по-гъвкави и подвижни сили, които ще се разгръщат не от бази в чужбина, а от САЩ.

На трето място САЩ ще предислоцират някои войски и потенциали на нови места "използвайки преимуществата на технологиите на XXI век", което означава, че базите ще се изместват към "районите на нестабилността", които неслучайно са около границите на Русия.

Досегашните военни съюзници в НАТО от времето на студената война вече не са нужни за тази стратегия. Американските бази в чужбина, според Доналд Ръмсфелд, ще бъдат за изнесено присъствие на въздушните и морски сили, "чиито движения няма да зависят от държавните граници и политическите междудържавни проблеми". Към тях своевременно ще се изнася бронетанковата и друга техника, която ще задействат пристигналите за определена операция войски.

От геополитическа гледна точка САЩ се изтеглят в голяма степен от Германия, като по този начин тя ще бъде деградирана като основен съюзник в Западна Европа.

Щабът на военноморските сили ще бъде изместен от Англия в Италия, с което акцентът ще се постави върху Средиземно море за сметка на Атлантическия океан. Някои бази ще бъдат преместени в Полша, Чехия, България и Румъния, с което САЩ искат да затвърдят присъствието си в Централна и Югоизточна Европа и да подсигурят подстъпите към Близкия Изток и Кавказ. Ще бъдат изградени и постоянни бази в Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан, в балтийските страни. И обръчът около Русия ще се затяга все повече.

В момента американско военно присъствие има в 130 държави, като най-големите съединения се базират в 26, в това число в Ирак - 210 000, Германия - 75 000, Южна Корея - 40 000, Япония - 40 000, Афганистан - 18 000, Италия - 14 000, Англия - 11 000, Катар - 3500, Босна и Херцеговина - 3000, Исландия - 1800 и т.н.

До 2006 г. Пентагонът ще закрие повечето бази в ГФР и ще изведе оттам 40 000 военни, в това число и личния състав на 1-ва бронетанкова и 1-ва механизирана дивизия. Ще остане обаче ВВС-базата в Рамщайн, до Кайзерслаутерн.

Част от извежданите от Германия войски ще се върнат в САЩ, но по-голямата ще бъдат пребазирани на изток и юг. 42-ро авиокрило от изтребителите F-16 ще бъде прехвърлено в турската база в Инджирлик, която се използваше от САЩ за подготовката на войната в Ирак и трябва да стане стратегически опорен пункт в целия район.

Като цяло идеята е стратегическият резерв да бъде базиран в самите САЩ, като основните оперативни театри ще бъдат между Средиземно море и Хиндукуш, и между Йемен и Кавказ.

Заради това нови бази ще бъдат създадени в някои страни от Източна Европа, в това число и в България, като на тях обаче ще присъстват малки контингенти за поддържане на инфраструктурата в случай на потенциално разгръщане на по-крупни съединения.

Пребазирането на американските войски на европейския континент дава основание за няколко извода.

Първият е, че НАТО в досегашната си форма вече не съществува, тъй като без Германия и Франция той няма нито политическо, нито военно съдържание и оправдание. И САЩ повече не се нуждаят от НАТО за своята нова глобална геополитика, в която Европа вече няма значението, което имаше през студената война.

Заради това Германия след 1990 г. престана да бъде фронтова държава в блоковото противостоене на НАТО и Варшавския договор. Присъствието на крупни американски контингенти вече няма смисъл.

Пренасяйки някои бази в Източна Европа, САЩ искат да решат няколко задачи. На първо място ги придвижват по-близо до кризисните райони, в които ще решават през следващите години своите геостратегически интереси - Балканите, Кавказ, Близкият Изток. Едновременно Вашингтон укрепва своите позиции в страните, които изще използва, ако възникват проблеми със "стара Европа", т.е. с Франция, Германия и Бенелюкс. На трето място американците искат да правят икономии. През 80-те години те плащаха годишно за издръжката на своите военни на Германия 10 милиарда долара.

Но Източна Европа е нещо различно. Тези страни, в това число режимите в София, демонстрират верноподаничество и са съгласни с всякакви условия, само да угодят на своя нов покровител, като предлагат почти безплатно военната инфраструктура - летища, складове, казарми. Елате и се заселвайте.

На другата страна на света основното военно присъствие на САЩ ще бъде в Япония, на която е определена ролята на опорна точка в реализирането на политиката на американския хегемонизъм в Азия. Пентагонът няма да съкращава намиращия се там 45-хиляден континент и ще разшири неговите задачи. В Япония ще бъде пренесен и щабът на всички сухопътни сили на САЩ в басейна на Тихия и Индийския океан.

Още един район, който заема важно място в предислоцирането на американските войски, е Централна Азия. То е насочено към възпирането на Китай.

Това най-крупно за последните 50 години разместване на американските войски по света е доказателство за реализацията на "доктрината Буш", която замени "доктрината Труман", обявена през 1950 г. Да припомним нейни основни моменти, тъй като тя продължава да е актуална.

1. Предотвратяване на консолидирането на геополитическото пространство на Евразия под господството на друга сила освен САЩ.

2. Постоянно разчленяване на това пространство за предотвратяване на нежелателно консолидиране, което може да застраши американската политика.

3. Установяване на постоянно военно присъствие на САЩ на европейския континент, с което САЩ освен традиционната си роля като морска супердържава, ще се превърнат и в континентална сила.

4. Разрушаване и разчленяване на СССР като държава, заемаща ключова позиция в сърцевината на Евразия.

5. Установяване на режим на "решително превъзходство на силите на САЩ в Евразия", т.е. американска хегемония над цяла Европа, и настъпление към Русия от всички страни.

Над 50 години американските политици се ръководеха от тази доктрина. Някои нейни характеристики бяха усъвременени от Буш през 2002 г. в "Стратегията за национална сигурност на САЩ".

Оставяйки непроменена главната геополитическа цел - установяване на американската хегемония, в "доктрината Буш" се отбелязва, че външната политика на САЩ ще се опира на три стълба - неоспоримото военно превъзходство, концепцията за превантивната война, и готовността да се действа напълно самостоятелно, когато не може да се създаде трайна или временна коалиция за реализация на американските интереси. При това САЩ трябва да са достатъчно силни, за да спечелят една или няколко войни едновременно.

Както се вижда, между двете доктрини има много допирни точки. На първо място е, че САЩ не трябва да допуснат появата в света на алтернативна свръхдържава.

Пребазирането на техните войски и запазването на военното им присъствие са мерки от същата серия, в която място за НАТО вече няма.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ