Основите на геополитиката

Основният фронт на войната срещу Русия е в Кавказ, за който е необходима нова "Кавказка доктрина" на Кремъл - заяви след трагедията в Беслан Владимир Путин.

Със сигурност е прав, въпреки че този извод идва късно.

Войната се води отдавна, още от 1999 г., когато се появиха и англоамериканските схеми за изтласкването на Русия от Кавказ. Те бяха продължение на разработения още през 70-те години "План на Бърнард Левис", който предвиждаше създаването на "дъга от кризи" покрай южната граница на СССР. Основни звена в дестабилизационната схема трябваше да станат ислямските фундаменталисти в Афганистан и Чечня.

Така и стана. Въпреки че плановете бяха достатъчно прозрачни Москва не успя да се противопостави. За да се стигне до събитията, които фокусираха вниманието върху целия Голям Кавказ.

Последователността на събитията беше показателна. Най-напред в Тбилиси беше извършен преврат, ръководен от американския посланик Ричард Майлз, който свали досегашната си марионетка Едуард Шеварднадзе и инсталира още по-голямата - Михаил Саакашвили, който веднага започна да изпълнява възложената му задача - да дестабилизира района, чрез изостряне на обстановката около Южна Осетия. Междувременно в столицата на Чечня - Грозни, беше взривен президента Кадиров.

Заради Южна Осетия отношенията между Грузия и Русия се изостриха рязко. Последва затишие, след което удари "бесланската буря". С терористичната акция в Беслан беше взривена Северна Осетия, която е важно звено в евентуален конфликт между Грузия и Южна Осетия. Ако се съди по неотдавнашните събития в Хасавюрт.

Дагестан може да бъде взривен до няколко месеца. Да се взриви Кабардино-Балкария не е проблем. В случай на атака на Грузия срещу Абхазия и сдаването й от Русия, ще се взриви и Карачаево-Черкесия. След това ще дойде ред на Астрахан и цялото ислямско Поволжие, където за "ислямската революция" инструкторите вече бяха разпратени от вахабитските фундаменталисти по джамиите. След това ще изгърми целият Кавказ. След това ще дойде ред и на Русия.

Заради това битката за Кавказ е битка за Русия. Путин е прав - срещу Русия се води необявена война, защото тя беше и ядрото на СССР. Но ядрото не може да съществува без периферията, още повече след опитите за политически преврати в Кавказ и Поволжието. След това ще последва разчленяване на самата Русия и насочването на разярения от САЩ и Израел ислям към нея. По този начин Западът ще ликвидира Русия и ще издигне "желязна завеса" пред Китай. Преди това ще трябва да се интернационализират горещите точки в Кавказ и Поволжието и да се премине към "меки форми" на окупация на Русия.

Каквото и да се говори за Путин, той има един плюс. В неговите идеали има място за живата Русия. Докато има кораб, може да се планира курса и неговата смяна. Но ако няма кораб, курсът ще си остане на дъното.

През последните месеци Кремъл реализираше две цели. Първата беше да печели време, втората - да прегрупира силите по кавказкото направление, където напрежението ескалираше още от началото на 2002 г., когато американските специални части и израелските Мистаравим (специалните части за мръсни операции) бяха внесени в Грузия, за да обучават техните войници в "антитерористични техники". Задачата обаче беше различна - да се осигури трасето през Грузия за каспийския нефтопровод от Баку (Азербайджан) до Супса на Черно Море, и за по-големия Баку-Тбилиси-Джейхан, чието пускане е предвидено за 2005 г. Това беше груба провокация срещу икономическите и геополитически интереси на Русия.

Отговаряйки на искането на Южна Осетия руснаците пренесоха там въоръжение, с което двете нефтопроводни трасета са в обсега на артилерията и в случай на изостряне могат да бъдат унищожени за броени минути.

Тогава във Вашингтон, Лондон и Тел Авив решиха, че единственият начин да поставят Путин на колене е да продължат да дестабилизират Южна и Северна Осетия, целия Кавказ и цяла Русия.

Важна роля продължава да играе Чечня. Ако разпадането на СССР беше първият рунд от неговото дезинтегриране, Чечня трябва да има роля във втория рунд - на дезинтегрирането на Русия. Чак в тази ситуация се намеси и религиозния радикализъм, огромните пари от Саудитска Арабия и политическата подкрепа на Лондон и Вашингтон, където се изнесоха и главатарите на чеченските екстремисти.

Реално войната в Чечня приключи преди една година. Това на Запад по никакъв начин не искат да допуснат на фона на тяхното затъване в Ирак и Близкия Изток. Чечня трябва да бъде взривена отново, а заедно с нея и Големия Кавказ.

След Беслан ситуацията се промени. Кървавата драма стана изпитание за целия осетински народ, който се оказа между два фронта - на грузинския шовинизъм и на ислямския тероризъм. Независимо каква ще бъде позицията на Путин, може да се каже, че първият рунд за Южна Осетия беше загубен от Грузия. Това означава, че вторият рунд - на военния сблъсък, е въпрос на време. Трагедията в Беслан беше увертюрата към него. В Тбилиси може би планират нов блицкриг като продължение на военните действия. Това обаче няма да е конфликт между Грузия и Южна Осетия, която отдавна не е част от Грузия - нито де юре, нито де факто. Защото в Беслан реално се състоя обединението на Северна и Южна Осетия. Ако Грузия започне война, това за нея ще бъде много по-голям проблем отколкото Чечня за Русия.

Включването на руското общество на страната на осетинците е неизбежно, даже ако позицията на Кремъл е различна. Той ще трябва да решава въпроса за сигурността на мирното население на Южна Осетия, които са граждани на Руската федерация.

И в Ингушения ситуацията след кървавите събития в Беслан е напрегната. Същото се отнася за Кабардино - Балкария. Ако Ингушетия исторически е свързана с Чечня и даже бяха в пределите на една република, Кабардино-Балкария е по-различна, въпреки че се счита от чеченските терористи за място за почивка след крупните операции.

Още по-тежка е ситуацията в Дагестан. Това е проблемът за взаимоотношения в многонационалната република - даргинците, аварците, кумиките, лезгините и т.н. Но всички те гледат към Русия и никой няма намерение да я напуска. Поне засега.

Идва ред и на самата Грузия. Докато Чечня или Дагестан са вътрешни руски проблеми, Грузия вече е сериозен международен проблем, на държава, която не можа да получи пълна държавност, въпреки 10-годишната история на нейната независимост. Централната власт беше постоянно слаба. Тя не контролираше даже Аджария. Саакашвили се самооутвърждава чрез подкрепата от САЩ, Англия и Израел и е готов да изостря обстановката в района. Засега обаче го е страх от мащабна война и действа с провокации, шантаж и давление, за да принуди Русия да се изтегли от зоната на конфликта чрез неговото интернационализиране.

В тази сложна ситуация Путин подготвя нова Кавказка доктрина, която трябва да е част от възстановяването на позицията на Русия като световна сила и да обозначи Кавказ като важен елемент в световната геополитика и геометрия на руското присъствие.

Големият Кавказ са северокавказките национални републики, "руските" области на Руската федерация, Армения, Азербайджан, Грузия, Иран и Турция. Всички те - икономически, геополитически и цивилизационно са Голям Кавказ. Към това ще бъде насочена и Кавказката доктрина на Кремъл, към създаването на пространство с динамично икономическо, инфраструктурно и хуманитарно развитие. Но нещата не свършват дотук. Интересите на Големия Кавказ не могат да се разглеждат без отчитането на интересите на държавите от Каспийско-средноазиатския район, преди всичко на Казахстан и Туркмения. А това означава да се избегне "балканизирането на Евразия, към което обаче се стремят САЩ, Англия и Израел. В сблъсъка постепенно ще се включи и Китай.

Заради това в Големия Кавказ ще се решава съдбата и на Преднестровието, Средна Азия, на Русия и Китай.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ