Нефтеният пазар е замрял в ужас. Всеки следващ проблем в Ирак, Саудитска Арабия, Норвегия, Венецуела, Иран, Нигерия или Русия ще изстреля цената на един барел нефт до 80-100 долара. Никой не вярва в нито една положителна новина. Повечето анализи предричат, че бъдещето ще е още по-лошо, защото нефтът е на привършване, въпреки че засега високите цени на нефта се дължат предимно на авантюрата на САЩ в Ирак и на внесеното от нея огромно напрежение и непредвидимост на нефтения пазар.

В основата на паниката лежи и така наречената пикова теза, на която се спряхме в предишни броеве на "Строго секретно". Тя гласи, че пиковете в световния добив на нефт ще бъдат през текущото десетилетие, което ще бъде последвано от нефтен дефицит.

Оставяме настрана въпросът дали тази теория е вярна или не, но веднага се забелязва, че тя отговаря на актуалната политика на САЩ и оправдава нефтената им война срещу Ирак. Претекстът е ясен - Америка има най-силната икономика - нефтът е на изчерпване, заради това американците са "принудени" да противодействат, за да си го осигурят, иначе САЩ и цялата глобална икономика ще се сринат.

Тази теория и "пиковият момент" бяха очертани още през декември 2000 г. от д-р Колин Кемпбъл, известен нефтен лобист, според който в момента на Земята срещу всеки изконсумирани четири барела нефт са откривани нови залежи само от един барел. Диспропорцията между добива и търсенето ще се задълбочава. Пикът на добива ще бъде до 3 години, след което проблемите ще станат още по-големи, тъй като нефтът ще продължи да се изчерпва. Със сигурност неслучайно теорията на Кемпбъл се появи в момента, в който Саддам Хюсеин започна да преминава от доларови към евроразплащания за своя нефт, което беше огромна заплаха за американския долар. Ако тази тенденция продължи, само след няколко години цените на нефта ще се определят в евро и американците ще трябва да плащат за него не с печатаните от тях долари, а с евро. А Америка няма евро.

Истина е, че в момента се открива само един на всеки 4 изконсумирани барела нефт, но това се дължи преди всичко на факта, че рязко спадна търсенето на нови залежи, защото сега има разузнати над 2 трилиона барела резерви по целия свят. Когато те спаднат до 1 трилион, човечеството ще бъде принудено да започне отново да ги търси.

Така се стига до фундаменталния въпрос, дали нефтът наистина свършва?

В този момент особено внимание заслужава една друга теза. Не, нефтът не свършва, реално той е в неограничени количества, но е свързан с напълно различна технология на добива.

За какво става дума?

През 1970 г. в СССР започна сондирането на нефтения залеж Кола-3, на който беше постигнат световен рекорд по дълбочинно сондиране до 12 100 метра. Тогава повечето специалисти мислеха, че става дума за поредна съветска демонстрация на превъзходството над Запада. Но нещата бяха различни. Оттогава основни руски нефтени компании направиха над 310 супердълбоки сондажи и ги пуснаха в експлоатация. През миналата година Русия изпревари Саудитска Арабия като най-голям нефтен производител и има всички изгледи да постигне пълно доминиране в глобалното производство на нефт и неговите продажби през този век.

За да се разбере защо Русия така изпреварва останалия свят трябва накратко да се поясни къде се намира нефтът и как е добиван от земята. Това е изключително сложен проблем, особено когато става дума за споменатите супердълбоки сондажи.

Теорията за появата на нефта на такива огромни дълбочини в мантията на Земята не е толкова важна, тъй като руснаците вече доказаха, че там се ражда нефтът със споменатите 300 сондажи. Онези, които се интересуват от точния процес могат да прегледат съответната специализирана литература, която разкрива огромните предимства на руското дълбоко сондиране.

А това означава, че нефт може да се добива навсякъде по света, ако страната, под чиято територия той се намира, може да си позволи скъпата технология и големите разходи по сондирането през твърдите скални формации. Но това едва ли може да има значение, щом като само 20-30 такива сондажи могат да подсигурят енергийно цели държави, за които досега се считаше, че нямат собствен нефт и бяха на милостинята на имащите. Това се отнася и за България.

Виетнам е класически пример. 60 години след войната със САЩ, американците твърдяха, че Виетнам е една "обречена държава". Руснаците обаче бяха на друго мнение.

Казаха на виетнамците, че американците ги лъжат и от Москва пристигнаха нефтени експерти в джоинт-венчър, което означаваше, че руснаците дават оборудването и експертизата безплатно и след това получават процент, ако намерят нефт. Виетнам нямаше какво да губи и даде на руснаците зелена светлина.

Не сбъркаха. Виетнамският залеж "Белият тигър" стана огромен успех и в момента дава висококачествен нефт от базалтовите скали на дълбочина над 5500 метра в количества около 6000 барела дневно на сондаж. И изведнъж Виетнам се присъедини към елитния клуб на нефтопроизводителите, като същите американци, които преди това твърдяха, че това е "обречена страна", сега правят поклонически пътувания до Хо Ши Мин, за да възстановят "мостовете".

И в Китай започна супердълбок сондаж с руски специалисти. Това е само началото. Според последни данни руснаците са пренесли и три супердълбоки сонди в Северна Корея, където имат намерение да повторят експеримента от Виетнам и да пробият солидните гранитни и базалтови плочи.

"Белият тигър" във Виетнам беше първият такъв проект извън Русия за експлоатация с ултрадълбока технология от базалтови скали.

Първоначално това трябваше да стане в Индия през 1983 г. Тогава в делтата на Ганг дълбочинна сонда трябваше да стигне до 7500 метра в базалта. Този нефтен кладенец - Бодра-3, беше ръководен от съветски сондьори. Ако сондирането беше продължило, бедният индийски щат Западен Бенгал щеше днес да е много по-богат и енергийно независим. Но американците направиха всичко възможно да провалят проекта и заиграха със страха на Индира Ганди от комунистическото правителство в този щат.

"Пикът" на световния нефт не е на дневен ред. Новата технология на супердълбокото сондиране може да осигури нефт на всички държави и народи за десетилетия и столетия. Това обаче е срещу политиката на САЩ, която беше описана от проф. Виктор Полео от Венецуелския централен университет, според който "същността на проблема е, че САЩ са умираща жертва на своите енергийни метастази. САЩ нямат нито нефт, нито газ, необходими за техния начин на живот. Само със 6 на сто от световното население американците консумират почти 25 на сто от целия световен нефт и газ."

Преди години се предполагаше, че потреблението на нефт от САЩ ще се стабилизира на около 7,2 милиона барела дневно към средата на 90-те години. Но това не се случи. Потреблението на САЩ надмина 9 милиона барела дневно през 2003 г.

Въпреки че американското разузнаване знаеше за постиженията на руснаците в супердълбочинното сондиране в началото на 80-те години, беше ясно, че този скъп и бавен метод не отговаря на огромния апетит на техните нефтени монополи. Така се стигна до ситуацията, в която Америка или трябва да ограничи потреблението си на нефт и газ, или да ги открадне от другаде, например от Ирак и Иран, вместо да направят няколкостотин дълбоки сондажи, за които имат и парите и технологията. Но Вашингтон предпочете самолетоносачите в Близкия Изток.

Изследванията на руснаците показват, че движението на нефта от мантията на Земята към по-плитките сондажи вероятно е само 20-30 на сто по-малко от производството на целия Близък Изток, което означава, че, ако сегашният добив в Ирак и Саудитска Арабия бъде ограничен с около 30 на сто, резервите на нефт фактически ще са вечни, като постоянно ще бъдат зареждани от големите дълбочини и от самата мантия. От това се разбира, че и без съкращаване на производството на нефт с 30 на сто в Близкия Изток има повече от достатъчно нефт, който при нормални условия може да задоволи нарастващите нужди на САЩ поне през целия текущ век. Всичко това поставя нефтената картина на света в коренно различна от досегашната светлина. Разглежданият технологически процес не беше използван на Запад, което не се отнася за Русия, особено преди разпадането на СССР, когато в нефтодобива се правиха колосални инвестиции.

Някои източници споменават, че през последните години руските нефтени компании са извършили още няколкостотин супердълбоки сондажи. Резервите на нефт съвсем не са на изчерпване. Обратното. Онези, които са в мантията на Земята са неизчерпаеми. Но за да се премине през сегашния критичен период е необходимо да се приложи рационално ограничаване на вътрешното потребление. През 90-те години САЩ изразходваха 6 милиона барела дневно, а в СССР - 8,5 милиона. Сега американското потребление е 9 милиона, а руското - само 3 милиона барела. На този фон паниката, че нефтът може да достигне и 100 долара за барел е преди всичко паника на американците.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ