Голямата игра

Онова, от което САЩ сега най-малко се нуждаят е криза с друга глобална държава - Русия или Китай. Но през последните месеци налице са признаци на нарастваща криза с Китай, която вече върви към сериозна ескалация. Войната е много по-вероятна, отколкото предполагат и най-големите скептици.

Според някои експерти тя може да избухне след Олимпиадата през 2008 г., която ще се проведе в Пекин. Но има и симптоми, че двете нации се готвят за конфликт в по-близко бъдеще.

Основният проблем между Китай и САЩ е островът Тайван, който Пекин, закономерно счита за отцепила се провинция. Но преизбраният тайвански президент Чен Шуйбян издигна доктрината за независимост и призова през 2006 г. да бъде подготвена нова конституция, която да бъде приета през 2008 г.

Позицията на САЩ през последните месеци претърпя еволюция в същата посока. Вашингтон подкрепи статута на наблюдател на Тайван в Световната здравна организация. Последва декларация на външното министерство на Китай: "Тайван е част от Китай и няма никакво право да става член или наблюдател в СЗО."

Буш забави подписването на документа, което означава, че този проблем няма да се появи отново до 2005 г., т.е. че САЩ го превръщат в средство на дългосрочната си политика срещу Китай.

Дипломатическата провокация дойде след друга - продажбата на американско оръжие за Тайван за 18 милиарда долара, в това число антиракетна система Patriot. Тайван ще купи и 9 дизелово-електрически подводници. Оръжието трябва да противодейства на военните опции на Китай срещу Тайван - ракетна атака или военноморска блокада.

От гледна точка на Пекин това е груба провокация, която доказва, че отношенията със САЩ са замразени. Китай проведе военни учения на остров Дунша през юли, симулирайки атака срещу Тайван. Преди това, през март, китайците проведоха и съвместни военноморски игри с Франция. По същото време Женминжибао написа, че "Китайската народоосвободителна армия е в състояние да реши тайванския проблем с военна сила, и че няма да толерира никаква външна сила да си пъха носа в него."

Последва визита на Кондолиза Райс в Пекин, която завърши с неуспех. Китайските лидери я предупредиха, че политиката на САЩ приближава войната. На 16 юли предишният президент и ръководител на военната комисия Цзян Цзъмин заяви, че Китай ще си върне Тайван до 2020 г.

Китайската армия се готви за победа в този конфликт във високотехнологична обстановка. Военните им експерти изучават внимателно американската война в Ирак и тяхното технологично превъзходство.

Има признаци, че Китай е избрал стратегията на асиметричната война, с която може да победи САЩ в който и да било конфликт. По всичко изглежда, че модернизирането на армията, поставено като задача през 2003 г. върви успешно и че китайците искат да предизвикат САЩ на по-високо от досегашното технологично равнище.

Задачите бяха поставени по следния начин:

• да се съкрати състава, предимно сухопътните сили, с 200 000 души;
• да се максимализират информационните и другите напреднали технологии, в това число космическите и електромагнитни оръжия;
• да се подобри качествената подготовка на личния състав;
• да се въоръжи с най-напреднали образци оръжия.

През 2003-2004 г. Русия, заедно с Беларус и Украйна, бяха основните доставчици на оръжие за Китай. Според официални данни руският оръжеен износител "Рособоронекспорт" през 2003 г. е изнесъл оръжие за 5,7 милиарда долара, което го прави втория, след САЩ, износител. Но не трябва да се забравя, че Китай е водещ износител по количеството на оръжието, тъй като неговото е доста по-евтино от американското и руското.

38 на сто от руския оръжеен износ, т.е. около 2,3 милиарда долара, отиват за Китай. Ако се вземат предвид и доставките от Беларус и Украйна, вносът на Китай от бившия СССР е над 4 милиарда долара. Това означава, че руският военнопромишлен комплекс в момента е важен фактор за модернизирането на китайските въоръжени сили и за тяхната евентуална конфронтация със САЩ до или след 2008 г.

Китайските военни са убедени, че в конфликт с Тайван доминирането във въздуха ще бъде ключът към победата. В края на февруари армията купи от Русия 110 Су-30 МКК, изтребители от четвърто поколение. Досега няма данни за бъдещи доставки на Су-30, но китайската промишленост вече е почти готова сама да ги произвежда. Тя вече произвежда Су-27 и собствените J-10 и FC-1 - леки изтребители, аналози на американските F-16. Общо към края на 2004 г. броят на Су-30, Су-27 и J-10 и FC-1 ще надмине 400.

Вторият фактор за бърза победа срещу Тайван са военноморските сили. В момента флотът реализира няколко съвместни проекта с Русия, в това число покупката на два руски "Современный" разрушителя, въоръжени със свръхзвукови самонасочващи се ракети вода-вода Sunburn.

В началото тези ракети имаха обсег 160 км, но през 2001-2003 г. конструкторското бюро Радуга в Дубна произведе по китайска заявка по-унищожителна версия на ракетата. Серийното производство на новите свръхзвукови ракети ще продължи в Китай и те ще бъдат инсталирани на разрушителите, които трябва да влезнат на въоръжение преди края на 2005 г.

Китай купи и осем руски подводници от клас Кило, въоръжени с антикорабните ракети ЗT54Е (Club-S), изстрелвани под вода. През 2003 г. Китай получи 50 такива ракети, които повишиха ударната мощ на подводния му флот. Сега пристъпва към тяхното собствено производство и ще въоръжава конвенционалните си подводници от клас Сонг.

Вече съобщихме и за строителството на атомните подводници от проектите 093 и 094, които са стратегически. Към края на 2005 г. Китай ще има поне 2 подводници от проекта 093 и поне една - от 094.

Освен това армията и флотът до 2008 г. ще бъдат оборудвани с информационно-технологичните системи С4ISR (Command, control, computers, communication, intelligence, surveillance, reconnaissance).

Това означава, че към 2008 г. Китай ще разполага с ударна мощ, достатъчна да реши проблема с Тайван и да нанесе асиметричен удар на САЩ във всеки сблъсък.

Позицията на Китай ще става по-силна и заради други фактори.

На първо място САЩ са разпръснати по света много "тънко". Флотът е в по-добро състояние от армията, но той може да потрябва и за други места, освен Тайван. Ако ситуацията в Пакистан или Саудитска Арабия се влоши, флотът на САЩ ще трябва да играе там основна роля. Ако нещата около Тайван се развият в лоша посока, ще са необходими и сухопътни части на САЩ. А те ги нямат, докато продължават своята глобална война в Близкия Изток и Кавказ.

В Пекин знаят това и разбират, че актуалната ситуация им предоставя безпрецедентната възможност. Американците в момента са по-уязвими, отколкото по времето на Виетнам. Това означава, че Пекин разбира, че единственият изход за Вашингтон при криза с Тайван ще са преговорите, а не военната сила. На практика едва ли има и ще има по-удобен момент за политическо решение на проблема с Тайван, отколкото сега.

На второ място китайската икономика през последните месеци проявява симптоми на забавяне, което се дължи и на тясното обвързване на китайския износ с пазара на САЩ. Това може да доведе до вътрешно напрежение. В Китай ръководството се оценява само с един критерий - неговата възможност да генерира просперитет за всички китайци. А това означава, че при евентуално влошаване на икономическата ситуация ръководството ще трябва да прибегне към експониране на патриотизма на населението в една криза около Тайван.

Към всичко това трябва да се прибавят и неточните оценки на американското разузнаване за китайския икономически и военен потенциал, което може да доведе до фатални решения на Белия дом.

Последното нещо, от което Буш се нуждае и може да оправдае е криза с Китай заради Тайван. САЩ ще рухнат за броени дни.

На този фон и китайското ръководство би могло да бъде инициатор на криза, тъй като си дават сметка за изключително слабата позиция на САЩ на фона на неизбежността от решаването на проблемите с Тайван.

В момента САЩ са слаби и не могат да направят нищо. Китай знае това. Което означава, че в близките месеци ще пристъпи към твърди преговори с Вашингтон. САЩ не могат да си позволят да са слаби, но нямат ресурси да са силни.

Китай не може да си позволи да е слаб и има ресурсите да е по-силен от САЩ. Това ще определя следващите месеци.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ