През 2003 г. брутният национален продукт на Китай надмина 1,5 трилиона долара и излезе на шесто място в света. До 2020 г. вече ще е първи и ще изпревари САЩ. Ежедневното му потребление на нефт достигна 5,7 милиона барела и излезе на второ място, след САЩ, изпреварвайки Япония. Към 2010 г. Китай ще се нуждае от 350 милиона тона нефт, а към 2020 г. - от 500 милиона, като сам ще произвежда съответно 100 и 200 милиона тона. Разликата ще трябва да внася.

В момента структурата на вноса му е следната - 56 на сто идват от Близкия Изток, 14 на сто - от Азия, 23,5 - от Африка, 6,5 на сто от други райони. Както показват последните събития тази структура е уязвима, заради което Пекин обръща голямо внимание на доставките от Русия, откъдето в момента получава дневно по 124 000 барела, повечето с железопътни цистерни от Томскнефт, филиал на проблемния ЮКОС. През 2002 г. Пекин предприе погрешна стъпка и влезе в преговори с шефа на ЮКОС Михаил Ходорковски за доставка по 600 000 барела дневно през следващите 20 години. Това се нуждаеше от две неща - от решение на руското правителство да изгради нефтопровод от Ангарск до Дацин и от съществуването на ЮКОС през целия този период.

И двете обаче липсват. Сега доставките започнаха да спадат.

Появи се и конкурент - Япония, която бърза да спечели изграждането на нефтопровода Тайшет-Находка.

Японците обещаха на Москва 7 милиарда долара за строителството на тръбата и за развитието на Източен Сибир.

Трасето Ангарск-Дацин вероятно вече не се разглежда и заради неговата близост до екосистемата на Байкал.

Разногласията по строителството на нефтопроводите са и потенциална заплаха за руско-китайските отношения. Но до това едва ли ще се стигне, тъй като и за двете страни сътрудничеството в нефтогазовия отрасъл е стратегическо. Китай се нуждае от нефт и газ, а Русия от китайския пазар, който е най-перспективен.

Засега нефтът ще се доставя с железопътни цистерни, а изграждането на нов нефтопровод вероятно ще се реши на висше равнище.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ